Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕДИТНИТЕ МИЛИОНЕРИ ИСКАТ ДА СПЕЧЕЛЯТ... И ОТ ИЗПЛАТЕНИЯ ЗАЕМ

Списъкът с кредитните милионери предизвика различни реакции. Едни протестираха, че са попаднали в него погрешно, други тръгнаха да обясняват във вестниците, че са върнали парите и името на фирмата им е опетнено неправомерно. Мнозина от нередовните длъжници пък се опитаха да се пазарят да върнат валутните си кредити в български пари, но по курса на лева към съответната валута на датата на падежа, посочена в кредитния договор. Основание за тези свои щения нередовните длъжници търсят в тълкувателно решение N2 на Върховния касационен съд от 3 ноември 1997 година.


МИНЕРАЛБАНК също не бе подмината от подобни жалби и щения. Кой знае защо най-силно надигат глас нередовните й длъжници от Благоевград и региона. Списъкът им пълни няколко страници в справката за кредитния портфейл на банката. Сред запомнящите се имена са ЕТ Жлебинков и син с дълг от над 600 млн. лв. и Ангел Яниан, чиито задължения са за над 801 млн. лева. Компания им прави СД Богдански и сие, който има да връща на банката 355.5 млн. лв. по десет кредита, отпуснати в периода 1994-1995 година. Точно тази фирма на 6 февруари тази година протестира пред синдиците на банката, че си е върнала голяма част от дълговете и банката неправомерно ги води като свои вземания. Мотивите й са, че по три договора от февруари и март 1995 г. тя е ползвала валутни заеми за 125 хил. щ. долара. Падежите на тези кредити са февруари и април 1996 година. Справката в МИНЕРАЛБАНК сочи, че точно по тези три валутни кредита към края на 1997 г. СД Богдански и сие има да връща на банката близо 303.4 млн. лв. - около 85% от всичките задължения на дружеството. По курса на долара към 5 януари 1998 г. (първия работен ден от тази година) това са 169.3 хил. щ. долара - 125 хил. щ. долара главници и 44.3 хил. щ. долара лихви. Това са сметките на банката, но в тефтерите на СД Богдански и сие са правени други сметки. Според тях по главниците на трите валутни кредита дружеството дължи на банката 9.6 млн. лв. (125 хил. щ. долара, преизчислени по курс 76.976 лв. за 1 щ. долара - усреднения фиксинг на лева спрямо долара за периода 5 февруари до 5 април 1996 г.). Освен това според сметките на дружеството лихвите, натрупали се по необслужваните валутни кредити за периода от падежа им по договор през април 1996 до 4 февруари 1998 г. са около 19.5 млн. лева. Та според СД Богдански и сие към началото на февруари по трите валутни кредита те дължат на МИНЕРАЛБАНК 29.1 млн. лв., а не 303.4 млн. лева. Убедени в правотата си, от дружеството плащат на банката въпросните 29.1 млн. лв. и с чувство на изпълнен дълг молят синдиците на МИНЕРАЛБАНК въпросните валутни заеми да бъдат заличени от кредитния й портфейл. Като основание за това плащане по среден валутен курс от 76.976 лв. за 1 щ. долар събирателното дружество посочва именно прословутото Решение N2 от 3 октомври 1997 г. на Върховния касационен съд. Но не посочва конкретният текст в него, който му дава право на подобно превалутиране.


За какво всъщност става дума?


Въпросното решение е взето от общото събрание на гражданската колегия на съда в състав от 35 членове. То е посветено на реда, по който се присъждат уговорени задължения в чуждестранна валута. Крайното решение на общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд е:


1. Не е допустимо присъждането на уговорено задължение в чуждестранна валута С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА СЛУЧАИ.


2. При предявен иск за плащане на чуждестранна валута В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО НЕ Е ДОПУСТИМО ДА БЪДЕ ПРИСЪЖДАНА ВАЛУТА, съдът присъжда сумата в български левове съобразно курса на чуждестранната валута към определен момент и без да има искане от ищеца, защото не се касае до изменение на иска.


3. КОГАТО Е ДОПУСТИМО ТЪРСЕНЕТО НА КУРСОВА СТОЙНОСТ НА ЛЕВА, РАЗМЕРЪТ НА ВЗЕМАНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН КЪМ ДАТАТА НА НАСТЪПВАНЕ НА ПАДЕЖА, АКО НЕ Е УГОВОРЕНО ДРУГО.


Вероятно на тези точки се опират и сметките на СД Богдански и сие. Само че в случая с трите кредита от МИНЕРАЛБАНК отпускането им във валута е напълно допустимо и това личи именно от мотивите на колегията на ВКС: Допустимо е възникване на валутни задължения и присъждането им, които са породени от някои нормативни актове, като:


- международни договори и конвенции, предвидени в чл.5, ал.4 от конституцията;


- чл.15 от Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции;


- чл. 37, т.2 от ЗБНБ - ДВ, бр.46/10.06.97 г., и чл.1, ал.2, т.2 от Закона за банките - ДВ, бр.52/1.07.97 г.


Именно в цитирания чл.1, ал.2 на Закона за банките се описват сделките, които може да извършва една банка. Между тях фигурира и възможността банката да извършва сделки с чуждестранни средства за плащане. Едва ли трябва да се подлага на обсъждане въпросът дали сключването на договор за кредит е сделка. Подобен е и текстът в чл. 1, ал. 2, т. 4 в Закона за банките и кредитното дело, който е действал по времето, когато са отпуснати трите валутни кредита. Основавайки се именно на тези нормативни документи, синдиците на МИНЕРАЛБАНК пишат до жалещия се длъжник: ... банките предоставят кредити в чуждестранна валута на физически и юридически лица, които се възстановяват във валутата, в която са предоставени, и е недопустимо превръщането им в левове... ...Когато се погасяват валутните задължения и лихви с национална валута, това погасяване се извършва по курса на деня на БНБ за съответната валута....


Синдиците на МИНЕРАЛБАНК си искат валутата, която през 1995 г. са отпуснали като кредити на СД Богдански и сие. Ако дружеството има само левчета, смятат в банката, да бъде така добро или да си купи с тях долари, които да върне на обявената в несъстоятелност кредитна институция, или да погасява задълженията си по курса на лева спрямо долара в деня на плащането. Всеки друг вариант за уреждане на взаимоотношенията между кредитор и длъжник ще доведе до абсурдната ситуация, че са прави онези нередовни длъжници, които през 1995 г. са взели валутни кредити от 1 млн. щ. долара и сега могат да ги погасят със 77 млн. лева. (В случая - около 24 пъти по-евтино в сравнение със сегашната левова цена на този заем.) Да кажем, че тази валута е стояла на депозит в банка. С лихвите по нея - 40 хил. долара годишно, длъжникът може да живее твърде охолно не само в България. Жестът, който правят длъжниците с подобни операции, всъщност е твърде доходен за тях самите. Ако вземем за основа все същия 1 млн. щ. долара кредит, преизчислен по курса от преди две години, и прибавим към левовата му равностойност всички редовни и наказателни лихви, неплащани досега, ще излезе, че кредитополучателят дължи скромната сума от 350-400 млн. лева. Но днес 1 млн. щ. долара струват вече 1.8 млрд. лева. Така че след като си върне дълга, на кредитния милионер ще му останат 1.44 млрд. лв., или около 800 хил. щ. долара. Освен че подобна ситуация е абсурдна, тя е и обидна за всички онези кредитори, които през периода 1995-1998 г. редовно са обслужвали своите задължения. Ако този номер мине в съда, просто не може да се очаква кредитната дейност на банките в скоро време да се активизира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във