Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕДИТНА БАНКА Е ГОТОВА ДА ПРЕГОВАРЯ С ДСК

Кредитна банка поддържа становището си, че не е длъжна да върне незабавно на ДСК облигациите по ЗУНК с общ номинал


от 14.45 млн. щ. долара - заяви пред в. БАНКЕРЪ председателят на управителния съвет на банката Ивайло Божков. - Това обаче не означава, че ние не сме склонни да обсъдим с ръководството на ДСК взаимноизгодна схема, по която да разрешим повдигнатите от касата въпроси относно договорите за доверително управление на валутните облигации - допълни г-н Божков.


Според него само паричните средства на банката в момента ще й стигнат да купи валутни облигации с общ номинал от 14.45 млн. щ. долара. Освен това той съобщи, че Кредитна банка е внесла необходимите провизии, а акционерният й капитал към края на 1997 г. е 14.9 млрд. лв., докато собственият е над 22 млрд. лева.


В края на миналата година - на 30 декември, ДСК изпрати писмо до БНБ, в което мотивира претенциите си към Кредитна банка и поиска незабавно да й бъдат върнати облигациите по ЗУНК. За това в. БАНКЕРЪ подробно писа в брой 2 от 1998 година. В края на писмото си ДСК дори предложи: Централната банка да изпълни своето нормативно задължение, като отнеме лицензията на Кредитна банка. Мотивите са, че: вземането на ДСК е изискуемо и Кредитна банка неоснователно отказва да го изпълни повече от седем работни дни. Налице е явно хипотезата на чл. 21, ал. 2, т.1 от Закона за банките.


Писмото се получава в Банков надзор на БНБ на 5 януари 1998 г. и Централната банка дава срок на Кредитна банка до 8 януари да изложи аргументите си по спора. Последната пък изигра най-силната си карта в ЗУНК-овия пасианс срещу ДСК, като прехвърли решението на спора за облигациите в съда. На 8 януари 1998 г. банката поиска Софийският районен съд да установи, че няма незабавно изискуемо парично задължение към ДСК - с други думи, че касата не може да си иска облигациите по ЗУНК с общ номинал от 14.5 млн. щ. долара преди края на 1998 година. Тогава изтичат сроковете на доверителното управление на облигациите. Кредитна банка моли съда да обезпечи иска й със спиране на административното производство по отнемане на банковия лиценз на Кредитна банка от БНБ на основание чл. 21, ал.1 от Закона за банките.


Така БНБ дори и да желае, не може да изпълни молбата на ДСК за отнемане на лиценза на Кредитна банка, преди съдът да се е произнесъл по иска на кредитната институция. А докато магистратите обявят своето решение по спора, ЗУНК-овият проблем ще притихне. Трябва да се отбележи обаче, че за двата дни от 5-и до 8-и януари тази година екипите на Кредитна банка и на Мултигруп здраво са поработили и са осигурили доста солидни аргументи в подкрепа на своята теза.


От Кредитна банка твърдят, че искането на ДСК за отнемане на лиценза въз основа на теста от чл.21, ал.2, т.1 от Закона за банките е нелогично. Според този член лицензът се отнема, когато една банка не изпълни изискуемо парично задължение за повече от седем дни.


Първото противоречие с текстовете от закона, поясняват от Кредитна банка, е, че става въпрос за задължение по прехвърляне на държавни ценни книжа, а не на пари. Уточнява се и че според чл. 24 от Закона за БНБ паричната единица в България е само левът. От банката не са съгласни, че задължението им към касата е безспорно, а още по-малко, че е изискуемо. Аргументите на кредитната институция са, че задължението й към касата произтича от договорите за доверително управление и анексите към тях, чийто падеж не е настъпил. Поддържа се тезата, че репосделките за прехвърляне на собствеността на валутните облигации по ЗУНК от ДСК са обвързани с договорите за доверително управление, а не са отделна и независима част от тях, както твърди ДСК.


Мотивът, че вземането на касата от банката е на държавни ценни книжа, а не парично и че поради тази причина искането за отнемане на лиценза е неправилно, поражда някои принципни въпроси. Ако подобно твърдение е точно, значи ли това, че се отнася за всеки един финансов инструмент? Защото държавната ценна книга в това число и облигацията по ЗУНК е именно финансов инструмент, и то безналичен. Да кажем, че банката Х е прехвърлила върху банката Y собствеността си върху депозит или върху запис на заповед (те също са финансови инструменти) с условието тази собственост да й бъде върната след шест месеца. Определеният срок по сделката изтича, но банката Y не връща на банката Х въпросния финансов инструмент. Банката Х праща една, втора, покана до банката Y да върне дължимото, но тя отказва. И какво следва, ако се приеме, че подобни задължения не са парични? Че на длъжника не може да бъде наложена административна санкция, която да го принуди да изпълни своя ангажимент.


ДСК упорито ще оспорва тезата на Кредитна банка, че последната няма безспорно и изискуемо задължение. Както вече писа в. БАНКЕРЪ, собствеността на въпросните облигации по ЗУНК е прехвърлена от ДСК на Кредитна банка с две репосделки. Техните дати съвпадат с договорите за доверително управление. Условията на репосделките са банката да върне ценните книжа през януари 1997 година. Тя обаче не прави това. Според ДСК именно по тази причина Кредитна банка е в просрочие, а дългът й е изискуем. Банката пък твърди, че срокът за връщане на книжата е удължен с анексите към договорите за доверително управление. От касата обаче обясняват, че в договорите няма клауза, която да ги обвързва с репосделките. Кредитна банка контрира, че тази обвързаност се доказва по различни белези от ЗУНК-овите й взаимоотношения с касата. Например, че ДСК е получавала, без да възрази, лихви по договорите за доверително управление и след изтичането на репосделките.


Защо, ако е смятала, че взаимоотношенията й с Кредитна банка са спорни, касата не откаже получаването на въпросните лихви, питат от банката.


Дали задължението е парично, или не, всъщност е по-малкият проблем. Гордиевият възел в спора между двете институции, който съдът трябва да разсече, е дали задължението е изискуемо. Ако магистратите приемат позицията на Кредитна банка, а именно че дължимите облигации не са изискуеми, ДСК ще трябва да се примири и да чака връщането им едва в края на тази година. Ако обаче съдът вземе решение, че дългът е изискуем, Кредитна банка ще трябва да похарчи наличните си парични средства за покупката на валутни облигации по ЗУНК за 14.45 млн. щ. долара и да прехвърли собствеността им на ДСК. Като се има предвид обаче, че всяко решение на Софийския районен съд по въпроса ще бъде обжалвано от потърпевшата страна, независимо дали тя е ДСК, или Кредитна банка, проблемът наистина може да се проточи до края на тази година, когато ще настъпят и падежите на договорите за доверително управление.


Интересна е и позицията на ръководството на Мултигруп - един от основните акционери в Кредитна банка. Докато излагаше позицията на групировката по споровете й с правителството - предимно за газа, вицепрезидентът й Радослав Ненов не пропуска да замеси в тях и проблема между банката и ДСК. Така по време на последната пресконференция на 12 януари г-н Ненов се опита да персонифицира облигационния проблем:


Докато Спас беше председател на СДС в Благоевград, аз бях председател на СДС в Ямбол. Нещо повече. Въпросният Спас, за да бъде избран в Народното събрание, трябваше да подпиша аз като член на комисията, която одобряваше кандидатурата от страна на СДС за 37-ото Народно събрание. Тоест обръщам се към г-н Димитров: Спасе, не се прави на по-голям християнин от папата, тъй като се познаваме. Така вицепрезидентът на Мултигруп деликатно намекна на Спас Димитров, че му е длъжник.


Вече бяхме свидетели как лидери на БСП употребиха за свои цели бившата председателка на ДСК Бистра Димитрова. Сега вицепрезидентът на една частна групировка публично напомня на новия председател на касата за своите стари заслуги. Още малко и ще излезе, че Димитров трябва да продължи делото на Димитрова.


На пресконференцията на Мултигруп на 12 януари вицепрезидентът на групировката демонстрира и гадателските си способности по отношение на БНБ.


Отчитайки високия професионализъм на всички членове на УС на БНБ и на шефа на Банков надзор, ние благодарим за отрицателното становище, което те утре ще вземат по отношение писмото на ДСК (б. а. - става въпрос за искането на ДСК БНБ да отнеме лиценза на Кредитна банка) - заяви на 12 януари г-н Ненов.


Остава открит въпросът откъде вицепрезидентът на Мултигруп бе толкова сигурен, че на следващия ден - вторник (13 януари), УС на БНБ или шефът на Банков надзор ще се произнесат по случая ДСК - Кредитна банка. Първо, подобни въпроси въобще не се гледат вече в УС на БНБ. По тях предложение дава подуправителката Емилия Миланова, а управителят на БНБ Светослав Гаврийски го приема или отхвърля. Но нито на 13 януари, нито до края на миналата седмица този проблем бе гледан от Банков надзор, а още по- малко по него е вземано някакво решение.


Остана единствено силното внушение на Мултигруп, че има очи и уши дори на възловите постове в БНБ, което й позволява да знае предварително всяко предстоящо решение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във