Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕДИТИТЕ НА ЧАВДАР - БОТЕВГРАД, СИ СМЕНЯТ ШАПКАТА, ПРЕДПРИЯТИЕТО ВСЕ ПОВЕЧЕ

В края на 1883 г. правителството
на Драган Цанков приема специален закон, който задължава държавните
служители да носят дрехи от местен шаяк. Десет години по-късно
кабинетът на Стефан Стамболов одобрява Закон за насърчаване на
индустрията. През 1928 г. такъв е приет и от кабинета на Андрей
Ляпчев, като за местните индустриалци се предвиждат данъчни облекчения,
безмитен внос на машини и материали, превози по БДЖ с намаление
от 25%, а при износ - 35 процента.


Вода гази, жаден
ходи - така би могла да се обобщи ситуацията у нас, що се
отнася до автобусния транспорт. Целият автопарк е амортизиран
на 80% и спешно се нуждае от подмяна. Частичното му обновление
обаче се извършва със също толкова стари, но рециклирани немски
автобуси, чиято единична цена рядко надхвърля 50 хил. марки. Причината
за тази евтиния е, че в почти всички държави от Европейския съюз
автотранспортът трябва да отговаря на определени екологични норми.
Така старите западни возила, обилно замърсяващи въздуха, поемат
еднопосочно пътя към страните от източната част на Европа. Естествено
подобен внос донякъде е оправдан, ако нямаш собствено производство,
способно да осигури необходимото количество превозни средства.
По принцип България не би следвало да се вмества в подобна логика.
Тя разполага с един от най-големите заводи за автобуси на Балканите
- Чавдар - Ботевград, но което е още по-абсурдно в
случая, същият този завод сега се е устремил към фалита поради
липса... на поръчки. Основното внимание на ръководството на затъналото
до гуша в дългове автобусно предприятие днес е насочено не към
производствените халета, а кьм залите на съдебната палата в София,
където на 17 февруари 1998 г. ще се проведе поредното заседание
по обявяването на Чавдар в несъстоятелност.


На път към фалита


От 1991 г. до 1994 г.
БАЛКАНБАНК отпуска за нуждите на предприятието порция оборотни
кредити, които така и не са били обслужвани. През есента на 1994
г. задълженията на Чавдар към банката възлизат на
около 400 млн. лева. По предложение на БАЛКАНБАНК на 23 септември
същата година кредитите са превалутирани в долари на обща стойност
8 млн. щ. долара. Освен това на същата дата банката прехвърля
въпросното вземане на Дисконтова къща, като в баланса й операцията
е заведена като доверително управление на 8 млн. щ. долара за
срок от 180 дни. Така според двустранния договор на датата на
падежа Дисконтова къща трябва да преведе на банката левовата равностойност
на осемте млн. щ. долара плюс 14% годишна премия.


Превалутирането на задълженията
на Чавдар е било изгодно за предприятието, тъй като
по това време годишната лихва по левовите кредити е 80%, а по
валутните - 16 процента. От 16-процентната годишна премия Дисконтова
къща получава в деня на сконтирането 2% (в абсолютна стойност
80 хил. щ. долара), а останалите 14% възстановява на банката.


Пак на същия ден - 23
септември 1994 г., Дисконтова къща сключва договор и с Чавдар
- Ботевград, според който тя има право да сконтира външнотърговските
вземания на предприятието, като си прихване 8-те млн. щ. долара.
До края на 1994 г. се е очаквало към Чавдар да потекат
18.6 млн. щ. долара по предстоящ договор за износ на 300 автобуса
за Азербайджан. Срещу автобусите азербайджанците са били готови
да изнесат памук за България, предоставяйки го на спедиторската
фирма Комко. Тя пък е трябвало да продаде стоката
и да финансира Чавдар с посочените вече 18.6 млн.
щ. долара. Тези пари са били напълно достатъчни на предприятието
както да си осигури материали за производството на автобусите,
така и да уреди сметките си с Дисконтова къща.


Междувременно на 28 септември
1994 г. тогавашният директор на Чавдар - Ботевград,
издава запис на заповед, с която предприятието се задължава в
срок от шест месеца да изплати на Дисконтова къща сумата от 8.56
млн. щ. долара. По-късно БАЛКАНБАНК авалира записа на заповед.
Така че ако Чавдар не плати, това ще направи банката.


Такава е била схемата,
докато азербайджанската страна не поставя още две допълнителни
условия. Едното е БАЛКАНБАНК да гарантира доставката на автобусите,
като авансово преведе на бившата съветска република 2 млн. щ.
долара. Второто условие идва месец и половина по-късно. Очевидно
гаранциите на БАЛКАНБАНК са се видели недостатъчни на азербайджанците
и те настояват австрийска банка също да заложи 2 млн. щ. долара.
Въпреки сериозните ангажименти, поети с авалирането на записа
на заповед за издължаването на 8.56 млн. лв., българската кредитна
институция не се съгласява и договорът за износ на автобуси на
практика пропада.


Шестте месеца минават,
пари в автобусното предприятие не влизат, но поради липсата на
поръчки съответно и не излизат. Както се казва, Дисконтова къща
виси и остава в това положение до 1997 година. Едва
тогава тя изразява намерението си срещу своето вземане, което
вече е набъбнало на 11 млн. долара, да придобие част от завода.
Ръководството обаче препраща желаещите в Агенцията за приватизация.
Оказва се, че те малко са позакъснели, тъй като от 8 април 1997
г. Чавдар и без това е в процедура по раздържавяване.
При тази ситуация на 20 октомври е образувано


дело за обявяване на предприятието
в несъстоятелност


Дисконтова къща явно забравя
за точка 11 от договора си с Чавдар, според която
тя няма право да го обявява в несъстоятелност, дори и предприятието
да не се е издължило в определения срок. Но и Софийският окръжен
съд не приема въпросната точка за съществена и на 18 ноември 1997
г. е насрочено първото съдебно заседание. На него Дисконтова къща
представя допълнителни писмени доказателства, което пък е удобен
повод за отлагането на делото. Следващото заседание е на 12 декември
1997 година. Тогава адвокатите на предприятието предявяват претенции
като страна в спора да бъде привлечена и БАЛКАНБАНК. Претенциите
са отхвърлени, а същото решение през миналата седмица е потвърдил
и Върховният съд, до който Чавдар - Ботевград, се
е жалвал.


Въпреки всичко БАЛКАНБАНК
ще се яви в съда, и то не като трета страна по делото, а като
основен обвинител по него. Причината за този обрат е, че в средата
на миналата седмица Дисконтова къща писмено уведомява директора
на Чавдар Цветан Матеев и Софийския окръжен съд за
сключено на 24 ноември 1997 г. споразумение, с което тя прехвърля
вземането си от ботевградското предприятие обратно на БАЛКАНБАНК.
Дисконтова къща излиза от играта и на предната линия отново се
появява банката. Във всеки случая на насроченото на 17 февруари
1998 г. поредно съдебно заседание вече ще присъстват и адвокатите
на кредитната институция. А дали делото по несъстоятелност ще
бъде продължено зависи единствено от синдиците на БАЛКАНБАНК.
Според Снежана Башева след подробно запознаване със ситуацията
ще се предприемат такива мерки, които да попълнят сметките на
БАЛКАНБАНК с поне 8 млн. щ. долара.


Фалитът на Чавдар
- Ботевград, и поетапната му продажба едва ли е най-доброто решение.
Още повече че за него е определен инвестиционен посредник - Roland
Berger amp; Partners, който в рамките на 18 месеца ще трябва
да намери купувач. А намери ли се купувач, и банката ще получи
своето вземане. Проблемът е, че след като е проучил финансовото
състояние на предприятието, ентусиазмът на посредника видимо е
намалял. Известна надежда вдъхва тълкувателното решение N2 на
Върховния съд, според което валутните задължения се изплащат по
курс към лева към датата на падежа. При това положение дългът
на автобусния завод към БАЛКАНБАНК от 19.3 млрд. лв. автоматично
се намалява на около 3 млрд. лева. За съжаление и с тези милиарди


дълговете на Чавдар
не се изчерпват


В баланса на предприятието
са отразени още два валутни кредита на обща стойност близо 9 млн.
щ. долара, отпуснати от ДФРР. Срещу 4.95 млн. щ. долара дружеството
трябва да произведе 30 автобуса за Софийска община и още толкова,
но срещу 3.87 млн. щ. долара за Бургаската община. Предвидено
е заемите да се върнат през 2000 година. Сключеният погасителен
план пък задължава Столичната община да прави шестмесечни анюитетни
вноски в размер на 833 хил. щ. долара. Така тя се издължава към
Чавдар, а той към ДФРР. Но докато отношенията със
столицата в това отношение са перфектни (остават още четири вноски,
като последната е направена през декември 1997 г.), същото не
може да се каже за бургаската община. В погасителния план е отбелязано,
че от 1 януари 1997 г. тя е длъжна ежемесечно да превежда по сметките
на предприятието по около 140 хил. щ. долара. Към днешна дата
обаче от Бургас Чавдар е получил едва 260 млн. лева.


Безуспешен се е оказва
опитът на Бургаската община да удължи гратисния период и да започне
от март 1998 г. да се разплаща директно с ДФРР. Под натиска
на ДФРР ние се принуждаваме да заведем дело срещу бургаската община
- признава Цветан Матеев. Той смята, че след като общината е разпоредител
с бюджетни средства, а предприятието също дължи на бюджета около
600 млн. лв. мита и ДДС, би могло да стане взаимно прихващане
на задълженията. Но принципалът на предприятието - Министерството
на финансите, отказва да разреши подобен вид уравниловка с мотива,
че това е търговска сделка между два субекта. Дори и да
извадим изпълнителен лист срещу Бургаската община, при положение
че нямат разчетени средства, те пак няма да платят. ДФРР пък ни
плаши, че ще заведе дело срещу нас - обяснява Цветан Матеев.


Софиянци се возят вече
трета година на новите автобуси


произведени в Ботевград,
и впечатленията не са от най-добрите. Появилите се дефекти са
причината в средата на януари заместник-кметът на София, отговарящ
за транспорта, да изпрати официално писмо до директора на предприятието.
В него се подчертава, че общината има намерение да върне автобусите
на Чавдар, ако останалата дължима сума не бъде намалена.
В краен случай ще се стигне до завеждане на съдебно дело,тъй като
автобусите не могат да издържат 12- годишния изпитателен
срок при обичайни градски условия. Но според директора на
Чавдар точно в София условията не са от най-обичайните.
Не зная - казва той - дали има друг град в Европа с такава
пътна настилка и такова пренатоварване на пътници. Наклоните са
извън допустимите и в резултат на това наистина започнаха да се
късат конструкцията и амортисьорите. Новите чавдари са пригодени
за 180 човека, а в пиковите часове броят на пътниците достига
и до 330. Въпреки различните виждания по въпроса Чавдар
- Ботевград, възнамерява да участва в търга, организиран от столична
община, за сглобяване на стари и рециклирани автобуси.


Бъдещето е забулено в
дим


През 1997 г. Чавдар
е продал едва 10 автобуса на вътрешния пазар. Същевременно всяка
година в България се внасят около 600, предимно рециклирани, западни
автобуса. Внасят се евтино и при мито от 5 процента. Вносните
части за българските чавдари обаче се обмитяват с 20-25 процента.
И все пак приемането на европейски екологични изисквания един
ден автоматично ще ни лишат от вноса на пушливите возила. От само
себе си се разбира и подмяната на почти целия ни парк. Тогава
Чавдар ще има работа за 10 години, и то при пълно
натоварване на мощностите. Естествено, ако от мощностите нещо
е останало.

Facebook logo
Бъдете с нас и във