Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕДИТИРАНЕТО НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР Е ТВЪРДЕ ПАСИВНО

Г-н Каконен, какво е становището на Фонда за увеличението на минималната
заплата у нас? Вицепремиерът Петър Жотев обяви, че ще настоява за по-високи
възнаграждения, а според социалния министър Иван Нейков минималната заплата
трябва да е около 100 лева.
- Ще продължим да обсъждаме този въпрос до края на мисията. Досега
не сме стигнали до окончателно становище. Някои смятат, че увеличаването
на възнагражденията ще доведе до по-висока събираемост на данъците от частния
сектор. Може и да е така, но има и по-ефективни начини за постигането на
тази цел. Правителството създаде Агенция за държавните вземания, която
ще отговаря за събирането на данъци и социални осигуровки. От гледна точка
на данъчната администрация това ще е най-добрият начин за подобряване на
ситуацията.
Още е рано да говорим за конкретни цифри по отношение на минималната
заплата. Едно рязко увеличение обаче ще бъде в разрез с желанието на кабинета
да намали безработицата.

Как според вас трябва да се определят приоритетните проекти, за които
да се отпуснат държавни гаранции?
- Убеден съм, че е невъзможно всички представени пред правителството
проекти да получат държавни гаранции. При тяхното обсъждане е необходимо
кабинетът да се съобрази с ограниченията за увеличаване на външния дълг
и да прецени дали проектите са съвместими с вече одобрения бюджет. Някои
от тях може да доведат до нарастване на разходите, предвидени в бюджета,
и на фискалния дефицит. Конкретните лимити за държавните гаранции все още
се обсъждат, но вярвам, че голяма част от предложенията ще бъдат одобрени,
за да се осигурят достатъчно свежи инвестиции. А кои проекти са приоритетни
ще реши правителството заедно с международните институции, които са участвали
в тяхната подготовка.

Казахте, че с развитието на частния сектор, който не декларира цялата
си дейност, статистиките стават по-ненадеждни, но въпреки това този сектор
допринася за икономическия ръст. Министър Радев пък заяви, че ако една
немалка част от бизнеса не беше в сивата зона, ръстът за 1999 г. е щял
да бъде десет пъти по-голям. Има ли противоречие между тези две мнения?
- Важното е, че икономиката се развива много добре, износът и инвестициите
се увеличават. При страните в преход, особено когато те се развиват бързо,
е доста трудно да се отчитат всички дейности. Според мен в България статистиките
са добри и много от показателите им потвърждават, че е налице икономически
ръст.

Каква е оценката на МВФ за платежния ни баланс?
- Дефицитът по текущата сметка беше доста висок през първата половина
на 1999 година. Тогава някои очакваха, че този дефицит ще надхвърли предвидените
от правителството и Фонда около 5.5% от БВП, или около 700 млн. щ. долара.
През второто шестмесечие настъпи значително подобрение и сега е ясно,
че дефицитът по текущата сметка за цялата минала година ще е около 5% от
БВП, тоест по-нисък от очаквания.

Смятате ли, че провеждането на пенсионната и здравната реформи може
да създаде проблеми за изпълнението на бюджета за 2000 година?
- В бюджета са предвидени по-големи разходи за пенсионно осигуряване
и за здравеопазване в сравнение с 1999 година. Това е разумно, като се
има предвид, че ще трябва да се покрият цените по време на преходния период.
Освен това в бюджета има и перо за непредвидени разходи в размер на близо
1% от БВП. При необходимост то също може да се използва, но мисля, че дотам
няма да се стигне и че двете важни реформи няма да дерайлират бюджета.

Трябва ли да се преструктурира външният дълг?
- В момента това не е приоритетен въпрос за България. Наистина страната
има добри валутни и фискални резерви. Но операции за преструктуриране на
дълга може да се обсъждат само когато в тези резерви има излишък. Случаят
с България не е такъв. Сега е разумно да се пазят резервите.

Как си обяснявате проблемите, които съпътстват преговорите по сделката
за БТК?
- Такива преговори са винаги много трудни, защото засягат един много
доходоносен сектор. В случая става дума и за приватизационна сделка в България.
За правителството е важно не само да осигури сериозно постъпление в бюджета
от нея, но и да е убедено, че купувачът ще работи за оздравяването и развитието
на телекомуникациите. Смятам, че дискусиите с потенциалния купувач ще продължат.
Сега, когато платежният баланс е в значително по-добро състояние и няма
непосредствена необходимост да се получат парите, кабинетът може да обърне
повече внимание на всички елементи на тази сделка.
Разбира се, международните инвеститори също следят развитието на преговорите
и прекалено дългите отлагания биха породили съмнения и въпроси у тях. Сигурен
съм обаче, че ако преговорите с консорциума Кей Пи Ен-OTE се провалят,
правителството ще намери друг заинтересован купувач.

Приемате ли, че е постигнат задоволителен напредък в преструктурирането
на останалите монополи - БДЖ, НЕК и Булгаргаз?
- Най-успешно се изпълнява преструктурирането на Булгаргаз. Плановете
за втората половина на 1999 г. бяха изпълнени много добре и компанията
се отърва от задълженията си към бюджета. БДЖ също има програма за подобряване
на финансовите си операции и за избягване на по-нататъшното натрупване
на задължения.
В НЕК тече подготовка за юридическото разделяне на различните дейности.
Много е важно в този сектор всички поднормативни документи да са добре
обмислени.

При пристигането си споменахте, че България може да подпише ново споразумение
с МВФ след 2001 година.
- И за МВФ, и за правителството ще бъде добре отсега да започнем да
мислим за периода след изтичането на сегашното споразумение през 2001 година.
Съществуват различни възможности, така че всичко зависи от плановете на
кабинета. По принцип има вариант за ново тригодишно споразумение, това
се е случвало и в други страни.

Налагат ли се реформи в банковия сектор и каква е прогнозата ви за приватизацията
на БИОХИМ и БУЛБАНК?
- Банковата приватизация е много важна, тъй като няколко кредитни институции
все още са в държавни ръце, в това число и най-голямата - БУЛБАНК. И за
нея, и за БИОХИМ има добри перспективи да бъдат приватизирани през първата
половина на тази година.
Ако разглеждаме финансовия сектор като цяло, трябва да отбележим, че
БНБ свърши доста работа за подобряване на банковия надзор и за създаване
на добри регулации и закони. През септември МВФ изготви доклад за прозрачността
в България, от който става ясно, че в областта на банковия надзор страната
е на европейско ниво.
Въпреки тези успехи кредитирането на частния сектор продължава да е
доста пасивно. Много е важно тази ситуация да се промени, макар че е обяснима
за страна, в която само преди няколко години имаше сериозна финансова криза.
Банките са предпазливи и ще им е необходимо време, за да станат по-активни
в кредитирането.

Обсъждахте ли с ръководството на БНБ намаляването на задължителните
минимални резерви?
- Да, и съм сигурен, че Централната банка ще вземе решение по този
въпрос до края на месеца. Ако всички условия са налице, ще е резонно да
се обмисли намаляването на задължителните минимални резерви. Това ще спомогне
за увеличаване на печалбата на банките и ще намали разликата между лихвите
по депозитите и по кредитите.

Вярвате ли, че Банка ДСК може да бъде приватизирана до края на 2001
г., съгласно ангажимента на правителството към Световната банка?
- Мисля, че кабинетът ще я приватизира в срок. Но на Банка ДСК й
предстои да направи още редица важни промени, иначе експертите на Световната
банка не биха отдалечили толкова много крайния срок за раздържавяването
й.

Кои проблеми в българската икономика се очертаха като основни след разговорите
ви през миналата седмица?
- Като цяло българската икономика се управлява разумно и последователно.
Естествено, във всички области предстои още работа. Много е важно да се
подобри бизнесклиматът в страната. Все още има редица регулации и лицензионни
изисквания, които трябва да се премахнат. Доволен съм, че правителството
е създало работна група за разрешаването на този проблем.
Въпреки че в повечето области България има добри стратегии и планове,
изпълнението им често страда заради неприлагането на законите с необходимата
бързина и прецизност. Конкретни примери за това могат да се видят всеки
ден по страниците на българските вестници.
Разговора води Пролет Йорданова

Facebook logo
Бъдете с нас и във