Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРАУС ИГРАЛ КАТАЛИЗАТОР В ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ХЕЛИ ЕР

Неведоми са пътищата на българската приватизация. В източните провинции на Германия оситата създадоха агенция Тройханд, приватизираха набързо всичко годно и закриха агенцията.


У нас процедурата за продажба на всяко по-голямо предприятие се откриваше и закриваше по няколко пъти, докато накрая държавата поеме почти всичките му задължения и искаше за него смешна сума (като в случая с Кремиковци, авиокомпания Балкан, Интерпред, Деспред и т.н.). За по-малките дружества пък се превърна едва ли не в практика първо да се обяви процедурата за приватизация, а след това в капитала им да се правят промени. Като например при раздържавяването на Хели ер САУ.


Сбогуването на държавата с хеликоптерната авиокомпания бе подготвяно старателно и отдалече. На 8 април 1998 г. Софийският градски съд регистрира вливането в Хели ер на друга държавна авиокомпания - Флайт сервиз ЕООД. След тази операция капиталът на Хели ер нарасна с 14 453 нови лева. На 21 септември 1999 г. бе регистрирано ново увеличение на капитала - на 160 хил. лева. А два дни по-късно тогавашният транспортен министър Вилхелм Краус подписа заповед за обявяване на конкурс за продажба на 80% от авиокомпанията.


Дотук всичко е нормално и щеше да си остане нормално, ако на 4 октомври миналата година Вилхелм Краус не беше подписал заповед NРД-14-23. Тя гласи:


На основание чл. 221, т. 10 от Търговския закон, във връзка с чл.10, ал.1 и чл.11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (ПМС N7 от 25 януари 1994 г.) нареждам:


1. Изваждам от имуществото на летище София ЕАД правото на собственост върху имот, намиращ се в гр. София, Северен район на летище София, с обща площ 39 244 кв. м застроена и незастроена площ и граници ...


2. Внасям в имуществото на Хели ер САУ ЕАД, гр. София, правото на собственост върху описания в т.1 имот.


3. Задължавам изпълнителните директори на летище София и Хели ер САУ да предприемат необходимите действия за отбелязване промяната на собствеността в актовете за държавна собственост.


4. Контролът по изпълнението на тази заповед възлагам на заместник-министъра на транспорта Апик Гарабедян.


Позоваването в заповедта на чл.221, т.10 от Търговския закон не изглежда съвсем нормално. Въпросният текст се отнася до общото събрание на акционерите и му дава право да решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава. Дали обаче е законосъобразно сред тези други въпроси да се включи и въпрос за отнемане на земя - публична държавна собственост, каквато е тази на летище София, и прехвърлянето й на дружество в процедура на приватизация? Защото повече от девет месеца преди заповедта на Вилхелм Краус - от 1 януари 1999 г., е в сила измененият и допълнен Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Неговият член 43а определя гражданските летища за обществено ползване и земите им като публична държавна собственост. Едва ли Краус е бил незапознат с измененията на ЗГВ, внесен от самия него за обсъждане в Министерския съвет, за да се опира на издадения през 1991 г. Търговски закон.


Любопитно е защо е трябвало заповедта на Краус да се позовава и на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията от 1994 г., при положение че две години след това е приет съвременен Закон за държавната собственост (ДВ, бр.44 от 1996 г.) и правилник за прилагането му (ДВ, бр.82 от 1996 г.)?


А и ако всичко е в реда на нещата, поради какви причини прехвърлянето на земята не е станало преди влизането в сила на Закона за гражданското въздухоплаване или най-малко преди обявяването на приватизационната процедура? И изобщо - защо е трябвало да се прехвърля тази земя? Та нали авиокомпания Балкан бе продадена без право на собственост върху терените, на които са разположени сградите и хангарите й.


Както и да е - за краткото време от прехвърлянето на земята до датата на подписването на приватизационния договор - 30 ноември 1999 г., за обявения конкурс за продажба на Хели ер САУ са били уведомени с писма петима потенциални купувачи. Тръжна документация са закупили седем кандидати, а са подали оферти само две фирми - РМД-то Хелитранс АД и Хорнит еър ЕООД, и двете регистрирани в София. Все в това време тръжната комисия обсъди подадените документи и определи за победител Хелитранс АД.


Цялата тази приватизация седи малко нагласена и предизвиква впечатлението, че е била разиграна по предварително подготвен сценарий. На такива мисли навежда и общото събрание на Хелитранс, проведено два месеца и половина след подписването на приватизационния договор. На 15 февруари 2000 г. то гласува две важни решения: за увеличаване на капитала на дружеството - от 50 хил. на 150 хил. лв., и за продажба на 30% от увеличения капитал на известната карго авиокомпания Ер София.


Участието на Ер София в приватизацията на Хели ер явно е било безусловно. Неотдавна в. БАНКЕРЪ научи от достоверен източник, че фирмата на Лилян Тодоров е заложила и на другия участник в наддаването - Хорнит еър. Така че, който и да е спечелил, Ер София все е щяла да се намърда в Хели ер.


Но въпросът в случая не опира толкова до Ер София, а до ролята и участието на бившия министър Вилхелм Краус в приватизацията на Хели ер. Преценявайки основанията на издадената от него заповед и времето на издаването й, съмненията за такава роля и участие изглеждат напълно основателни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във