Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРАТКОТО ЩАСТИЕ ОТ ЕДНА ИЛЮЗИЯ

През последните 12 години българското общество не успя да излъчи порядъчен политически елит. Повечето от проблемите на страната са свързани с начина, по който се упражнява политическата власт. Деморализацията на обществото доближава онзи стадий, при който демократичните ценности трудно биха получили значима публична подкрепа. Последователните провали на всяка нова изпълнителна власт подхранват политическия песимизъм и чувството за безнадеждност, обзели мнозинството българи.Е, тъкмо срещу това гласуваха голяма част от българите миналото лято, давайки доверието си на НДСВ и неговия лидер Симеон Сакскобургготски. И е твърде вероятно да се окаже, че всъщност изобщо не са направили правилния избор - поне засега новото време не ги поглези нито с нови нрави, нито с нови придобивки, нито дори с достатъчно основания за нови надежди или нов оптимизъм. Накратко, всичко си е постарому и дори по-зле. Политиците са все така далеч както от националните интереси, тъй и от обществените потребности, нацията е все по-обезверена и отчаяна, хоризонтите на прехода - все така безнадеждно далечни. Българското търпение ли се оказва недостатъчно, или за пореден път хората, на които обществото повери най-важните решения за своето бъдеще - недостатъчно подготвени, порядъчни и готови да служат нему, а не на персонални и групови интереси? Какво всъщност се случва?Край на карето Изминаха повече от седем месеца от началото на мандата на това правителство - достатъчно време, за да се освободим от някои излишни и опасни илюзии. Вече се виждат ясно контурите на властта - Симеон Сакскобургготски действува като безконтролен и авторитарен владетел. Широката публика получава само мъгляви обяснения за неговите действия и намерения. За парламентарен контрол просто няма смисъл да говорим - парламентарната опозиция е слаба и разпокъсана, към парламентарната група на НДСВ Сакскобургготски се отнася - при това не без основание - като към особена движима собственост. Другите институции, като изключим донякъде президентската, нямат достатъчно законови възможности да контролират изпълнителната власт.Симеон Сакскобургготски няма намерение да носи каквато и да е отговорност за своята политика. Някой да е успял да изкопчи от него обяснение за неосъществените предизборни обещания, за жестоката данъчна политика на правителството, дори за персоналните промени, които предприема в собствения си кабинет? Симеон Сакскобургготски няма стратегически идеи за управлението на страната. Сравнете предизборните му изказвания със следизборните действия, програмата на правителството (появила се цели три месеца, след като то стъпи в длъжност) с действията на същото това правителство, странните и противоречиви изказвания на премиера в чужбина и каквото още пожелаете. Непрекъснато се набива в очи едно: макар че иска да управлява безконтролно, бившият монарх всъщност нищо не управлява. Не е случаен фактът, че медиите започнаха да обсъждат политиката на този или онзи ресорен министър, без изобщо да я свързват с действията на управляващите като цяло.НДСВ, което би трябвало да е гръбнакът на властта на премиера и за което българите гласуваха, не е никаква политическа структура, а аморфен сбор от политически идеалисти, обикновени наивници и яростни кариеристи които колкото повече усещат, че тази работа ще продължи от ден до пладне, толкова се усилва апетитът им за самоизяждане, толкова повече личи неспособността им за елементарни групови действия.Осем месеца след изборите от 17 юни НДСВ, парламентът и кабинетът имат по-ниска обществена подкрепа, отколкото СДС и кабинетът на Костов в навечерието на същите тези избори, на които се провалиха. Нещо повече: техният публичен срив набира безпрецедентна скорост и, по всичко личи, в близките два-три месеца ще бие мрачните рекорди на кабинета на Виденов.От всичко това следва един извод: дните на Симеон Сакскобургготски като премиер може да се окажат много по-малко от обявените 800 Царят, посрещнат преди година с толкоз надежди, е твърде вероятно да трябва да си отиде обиден и неразбран някъде, където се говори на езика на децата му. Ние, българите, пък ще станем по-републиканци от всякога, останките от НДСВ ще произведат още десетина нови, важни и значими български партии и страната ще се озове в ситуацията, предшествувала новото време: всички ще трябва да търсим отговор на въпроса - как е възможно стабилно обществено управление, след като елитът като цяло е изгубил доверието на народа.Тъкмо защото никой няма отговор на този въпрос, фигурата на бившия монарх продължава да занимава умовете на всички. Някои от хората, гласували за него, продължават да не искат да признаят, че техните очаквания за чудо са били са останали излъгани. Облажилите се ненадейно от властта покрай него не искат да повярват, че щастието ще се окаже толкова за малко. Тези, които се готвят да го наследят, се нуждаят от време, за да се подготвят добре. В България възниква драматична ситуация: обществото вече осъзнава, че е пристанало на политическа илюзия но понеже междувременно връзката е узаконена, процедурата на развода може да се превърне в мелодрама с печален край.Ако преди година малцина допускаха, че царят ще се окаже в почти пълна безизходица, сега на малцина е изгодно това да бъде изречено на глас. Без него ангажираните с властта ендесевейци губят реална политическа легитимност, но продължават да имат формална такава. Сините са в остра вътрешна криза и не биха искали да бутат правителството, преди да се почувствуват по-уверени претенденти за властта. Умните хора и в БСП, и в ДПС усещат, че е дошъл техният ред да управляват, но са донякъде ангажирани да подкрепят сегашния кабинет и им трябва време, за да се извъртят достатъчно плавно. Пък и още не са готови с формулата на едно бъдещо управление. Именно поради това, че основните политически играчи не искат балонът да се спука прекалено рано, нещата могат да се усложнят свръхмяра.В момента България се управлява от несъществуваща коалиция, начело на която е премиер с неясни стратегически приоритети. Има признаци, че междуособиците в неговата управленска свита ще доразрушат и остатъците от ред в горните етажи на властта. За една година можем да загубим единственото, което сме постигнали в последните дванадесет: политическата стабилност и възможността да се интегрираме в Европейската общност.Картинката изглежда невесела, но пък е предпоставка за съставяне на ново, непартийно правителство в рамките на сега действащия парламент, а значи и с подкрепата на депутатите от НДСВ. Вероятно за много хора подобен изход ще изглежда скандален и преждевременен, но твърде вероятно е след не повече от година той да е безнадеждно закъснял. Поне ако нещата вървят както досега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във