Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРАТКО ЧЕТИВО ЗА СВЕСТНИ ХОРА

Преди повече от четвърт век позабравеният вече поет и журналист Калин Донков разправяше (включително и в печата) как един печатар, набирайки подписа над някаква статия, си мърморел: Еди кой си, народен деятел на културата. Що го пише - той, ако е народен, народът ще го знае. А ако не го знае народът, какъв народен е?.Изглежда, професорът Александър Йосифов или навремето не е чел Донков, или вече е забравил какво е чел. Ама други неща не е забравил. Поради което предложил да бъдат възстановени отменените още при Живков звания заслужил и народен артист. Хората на изкуството имат нужда от признание, мотивирал се той пред трийсетината членове на Националния център по музика и танц, на който е председател. Те дружно я подкрепили и решили да я гласуват на следващото си заседание. Колко му е - ей така се превърта колелото на историята... А иначе проф. Йосифов, който преди много години бе несменяем шеф на Балкантон и май носител на звание, се вдъхновил от спортния министър Васил Иванов-Лучано. Лучано се канел да възстанови награждаването за заслужилост в спорта и даже сам да утвърждава наградените.Хайде сега да припомним - тези звания се раздаваха всяка година на 24 май и бяха най-очакваното и най-одумваното събитие на иначе светлия празник. С тях удостояваха и талантливи, и способни хора, и най-обикновени бездарници и подлизурковци. Вървяха комплект с пожизнено парично възнаграждение - 60 лв. месечно за заслужилите и 100 лв. - за народните. Отмениха ги с решение на политбюро на ЦК на БКП през 1988-а. Званията. Парите се изплащаха чак до 1990-а. Че артистите и спортистите се нуждаят от признание, спор няма. Също както учителите, лекарите, инженерите, агрономите и за когото там се сетите. Впрочем, до въпросната 1988 година с поисканите от Александър Йосифов звания заслужил и народен удостояваха и лекарите, и учителите, и агрономите, и учените... Вероятно поради характера на дейността и характерологични особености на дейците в областта на културата обаче страстите бяха най-силни, завистта - най-голяма, и интригите - най-зловещи. Честна дума, когато Тодор Живков бастиса званията, почтените копачи в нивата на българската култура въздъхнаха облекчено - и тези, дето вече бяха удостоени, и онези, дето не бяха. В цялата тази история със званията най-досадното не е даже демонстрираната от професора и колегите му удивителна неспособност да измислят нещо ново, макар да е плашеща бързината, с която в главите ни се връщат неща, с които уж се бяхме разделили. Отвратителни са самите награди, които са си поискали тези културни мъже - защото ако някога удостояването ставаше с благословията на партийния чиновник от ЦК, а сега ще е подобен чиновник от министерството. Правото да награждаваш е допълнително овластяване - защо, мислите, хората на министър Абрашев толкова бързо са прегърнали идеята? А сега си помислете как ви провъзгласява за заслужил или народен деятел същият този министър Абрашев... ...Ако потръпвате, значи сте свестен човек и нямате нужда от такива работи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във