Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРАЯТ НА ЕДНА ЦАРСКА ПРИКАЗКА

Три дни яли, пили и се веселили - обикновено така завършват царските приказки. Но понякога краят им е доста по-тъжен. С безрадостен финал завърши и приказката за Българския цар Симеон II.


В последните мигове на стопилата се вече 1997 г. Симеон Кобурготски взе неочакваното решение да закрие своя пресцентър в София. Какви упреци и обвинения се крият в този жест към неговата шефка Галя Дичева, засега остава въпрос на собствената й съвест. Много по-интересно е какво е посланието на това решение към целия български народ.


Симеон II се оттегля от българския обществен живот. Може би не окончателно, но явно, поне засега, доста решително. Причините за сериозната промяна в поведението му могат да бъдат много. Със сигурност една от най-съществените сред тях е неудачният политически избор в последните парламентарни избори.


Когато в началото на април миналата година Симеон II посети отново България, визитата му прозвуча повече като неумело политиканстване, отколкото като царствен жест. Ехото на това звучене не е заглъхнало и до днес. А поведението на набедените му политически партньори поставя царската особа във все по-деликатна ситуация. При условие че голяма част от тях публично се нагърбиха с политическата защита на недотам легитимните интереси на още по-нелегитимни икономически групировки, обвързаността на царя с Обединението за национално спасение става все по-компрометираща. И сега, когато правителството почти официално обяви война срещу домогванията на Мултигруп, решенията на Симеон II да се оттегли от полето на чуждата битка е ако ненавременен, то поне закъснял, но правилен финален ход.


За Симеон Кобурготски напускането на българската обществена сцена вероятно бележи началото на ново завръщане. Ако съществува нещо, в което отсега можем да сме сигурни, това е, че завръщането на българския цар Симеон II няма да има никакъв политически привкус.


До зимните месеци на 1996 и 1997 г. Симеон Кобурготски беше за голяма част от българските избиратели името на любима приказка. Любовта към тази приказка се подхранваше от вярата, че Царят е единствената алтернатива на провалилия се преход. След провеждането на президентските и парламентарните избори обаче любовта и надеждата отлетяха и остана само приказката, все по-безинтересна и все по-рядко разказвана.


Алтернативата на безхаберното управление вече е намерена или поне в това са убедени повечето от избирателите. Симеон II сам направи избора си да не е част от тази алтернатива. Решението му сега да напусне политическата сцена вероятно е мотивирано от желанието поне да не се впише в спомена за този провал. Депутатите от ОНС са живите отломки на този провал, царят най-после реши да не бъде една от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във