Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРАЯТ НА ДИКТАТОРА

След 24 години времето на Саддам Хюсеин изтече. Краят на диктатора дойде в труден период, може би също толкова труден като през годините, в които е той налагал волята си върху живота на десетки хиляди хора, преговарял е с други държави, воювал е, търгувал е мира и войната за милиарди долари, намествал се е в незапълнените дупки на международния ред и безпардонно е занимавал света със себе си. Пространството на един диктатор може да се измери с пътя от луксозния палат до желязната кушетка в затворническата килия, с неизбежното падение от лампазите на собственото его до затворническите дрехи, с вината за смъртта на хиляди хора и натрупаните лични влогове и държавни дългове. Факт е, че Саддам Хюсеин вече не е призрак. Той е най-обикновен престъпник, измъкнат от тясната дупка на преследвано животно, брадясал, безпомощен, проверяван за въшки и безкрайно изненадан от факта, че светът е друг и може да мине без него. Казват, че още десетгодишен Саддам се сдобил с първата си пушка и само две седмици след това извършил първото си убийство. Кариерата му е белязана от масовите убийства и войните до бляновете да разшири границите на Ирак по модела на древната Вавилонска империя. Даже накарал калиграфи да изпишат специално издание на Корана със собствената му кръв. Докато накрая просто бе затрупан от собствената си вавилонска кула от престъпления.Казват също, че Саддам Хюсеин усърдно събирал всички снимки от последните дни на Адолф Хитлер, колекционирал биографии и психологически портрети на Сталин, а в собствената си видеотека имал всички възможни записи от разстрела на Николае Чаушеску. Краят на диктатора налага една мъчителна мисъл - че сега, в началото на ХХI век, може би хитростта на историята се взира с очите на някой нов Саддам в телевизионните кадри с брадясалия диктатор. Мисъл, имаща основания в историята на Саддам Хюсеин, която под носа на света се пълнеше с факти в продължение на над двадесет години. В измислените му биографии се разказва как от малкото градче Ад Даур близо до родния му град Тикрит преплувал река Тигър и поел пътя на правнука на пророка, на слънцето на пустинята, на фелдмаршала на армията, на благодетеля на арабските народи... Съдбата закономерно го върна в малкото градче Ад Даур, откъдето го извадиха от една дупка, за да каже кротко: Аз съм президентът на Ирак и искам да преговарям. Това може да се интерпретира и като последния голям трик, който тиранинът може да сътвори. Трик, звучащ така: Предавам се жив, ще се чудите какво да ме правите, знаете какво знам, но няма да знаете какво ще кажа, ще се колебаете кой и как да ме съди и ще всявам раздори заради принципите, които ви разделят и заради нелицеприятните тайни, които споделяме.Саддам Хюсеин вече не е призракът, който може да командва или да координира бунтовниците в следвоенната война в Ирак, ако изобщо го е правил, нито може да пусне в действие най-силното си оръжие - петрола, и да изнудва света. Саддам Хюсеин вече не може да бъде и главно действащо лице и да въвлича световните сили в сивата зона на тайната дипломация, която действаше безотказно по принципа врагът на моя враг е мой приятел. Той няма да е и подбудителят на всички мързеливи компромиси, които допусна Западът през цялото време на режима му от 1979 г. насам. Неговото залавяне има психологическо въздействие, защото го превърна от военен труп в политически труп, от който всички ще искат да се освободят. За иракчаните Саддам винаги е бил недостижима, бляскава фигура. Образът му бе вездесъщ. Унизителната гледка как го измъкват от дупка и обръсват брадата му е още една стъпка към освобождаването на иракската психика. Това обаче нито слага край на насилието, нито отслабва бунтовниците, добавя щрих към картината Додж, специалист по Ирак в университета Уоруик и Международния институт по стратегически изследвания. Но колкото е парадоксално, толкова е и сигурно, че заради него още дълго ще се прави международна политика. Краят на един диктатор има винаги огромни политически и икономически последици, но истински той настъпва едва след края на извратеното съзнание, което е посял. Със сигурност обаче залавянето на багдадския диктатор дава шанс за поне четири важни и неотложни неща. Първо, стабилизирането на Ирак има шансове, защото страната ще може да излезе от вътрешнополитическата парализа, в която Саддам Хюсеин и баасисткият му режим я държаха в продължение на три десетилетия. Едва сега се отваря сериозна възможност да се ускори политическият процес и голяма част от отговорността и властта да се поеме от временно иракско правителство. Това несъмнено ще направи по-възможно стабилизирането на страната, отколкото прилагането единствено на военни мерки. Председателят на иракския Преходен управляващ съвет Абдел Азис ал Хаким е споделил с британския премиер Тони Блеър, че някои хора в Ирак са се опасявали от евентуално връщане на власт на Саддам, но сега този страх е изчезнал. Второ, залавянето на Саддам Хюсеин ще направи по-рационално поведението на арабските съседи в региона. До този момент те нямаха как да ориентират сериозно отношението си към страната Ирак, без да има и най-малката възможност за поява на нова политическа ситуация в Багдад. Египетският президент Хосни Мубарак например заяви, че залавянето на Саддам Хюсеин ще помогне за преминаване на властта в ръцете на иракчаните и затова Египет е готов да съдейства максимално за заличаване на раните от миналото. Даже Иран твърди, че е назрял моментът за създаване на суверенна иракска държава. Заедно с иракския народ сме доволни от окончателното падане на режима на Саддам Хюсеин, е цитиран да казва иранският президент Мохамад Хатами.Трето, несъмнено ще има раздвижване в международните отношения и особено между Съединените щати и европейските съюзници. Залавянето на Саддам Хюсеин сякаш стана по план, за да се облекчи сложната мисия на Джеймс Бейкър, който бе упълномощен от президента Буш да уреди проблема с иракския дълг. Този дълг възлиза на 120 милиарда долара, 40 милиарда от които са към страните-кредиторки от Парижкия клуб и 80 милиарда към частни кредитори и държави извън Парижкия клуб. Това бе моментът на Бейкър, защото влошеното настроение на европейците заради ограниченията за достъпа на техни фирми до проектите по възстановяването на Ирак не създаваше най-добрата атмосфера за преговори. Стана точно обратното. Бейкър успя да се споразумее и с Франция, и с Германия, и с Италия. В Париж Бейкър получи съгласието на президента Жак Ширак през 2004 г. да бъде постигната договореност за облекчаване на иракския дълг в рамките на Парижкия клуб на страните кредиторки. Германия, която първоначално изглеждаше по-неотстъпчива и обвързваше намаляването на иракския дълг с достъпа до проектите за възстановяването на страната, също се съгласи, че уреждането на този проблем е от жизнено значение за иракския народ. В крайна сметка Съединените щати, Франция и Германия се споразумяха за съществено намаляване на иракския дълг през 2004 г. в рамките на Парижкия клуб. Италия също се съгласи със Съединените щати, че е необходимо значително съкращаване на иракския дълг. В Парижкия клуб на страните кредиторки Япония е най-големият кредитор на Ирак с 4.1 млрд. долара, следвана от Франция с 3 милиарда, Германия с 2.4 милиарда, Съединените щати с 2.2 милиарда и Италия с 1.7 милиарда. На практика Парижкият клуб държи една трета от иракския дълг. Четвъртата и също важна перспектива е в отношението на международните организации и особено в засилване на ролята на ООН. Веднага след залавянето на Саддам Хюсеин Съветът за сигурност бе спешно свикан, за да разсъждава за бъдещата роля на Световната организация в Ирак. Генералният секретар на ООН Кофи Анан обаче все още изглежда скептичен и призовава за прозрачност. Преди да взема решение, трябва да преценя дали ролята, която отреждат на ООН, си заслужава риска, който евентуално ще поемем, каза Анан. Генералният секретар на ООН има основание да е предпазлив в очакванията си след всичко, което се случи преди и след войната в Ирак. Очевиден е обаче шансът за ООН, защото нейният дипломатически паркет е уникален с това, че светът не е измислил друго място, което да събира и съчетава интересите в глобален мащаб. Залавянето на Саддам Хюсеин колкото дава шанс за по-здравословни международни отношения, толкова и създава рискове, за които светът все още няма имунитет. Какво ще правят със Саддам Хюсеин сега е най-често задаваният въпрос, най-малкото защото съдебният процес може да се превърне в съдебната драма на ХХI век. Кой ще съди диктатора, как ще го съди и каква присъда може да произнесе? Това са въпроси, чиито отговори ще разделят не само иракското общество и неговите етноси, но и арабския свят. Тези въпроси отново ще опъват и трансатлантическите нерви между Европа и Америка. Очевидно е, че легитимността на съдебния процес срещу Саддам Хюсеин е пряко свързан с легитимността и авторитета на новото иракско правителство. Интригата още повече се заплита и поради факта, че на практика ще бъде съден не само Саддам Хюсеин, но целият баасистки режим и всичко, което е натворил от 19 юли 1968 г. до 1 май 2003 година. Тук ще влязат масовите убийства на кюрди през 80-те години, кървавите репресии, осемгодишната война между Ирак и Иран, нахлуването в Кувейт от август 1990 година. Все престъпления, за които демократичната международна общност има какво гузно да премълчава. Най-малкото защото Саддам някак се е сдобивал с инструментариума за кървавите си престъпления. А какво ще стане, ако фелдмаршалът на армията се разприказва как през годините е получавал срещу много пари оръжието и разузнавателните данни? Те не са падали от небето, а са били просто въпрос на хладни сметки, геостратегически интереси и на простата истина, че светът е пълен с долари. Когато балканският диктатор Слободан Милошевич бе вкаран зад решетките в Хага, хипотезата, че правото ще играе все по-голяма роля в международния живот, изглеждаше логична. Засега тя не се е сдобила с особено убедителни доказателства и те се очакват от процеса срещу Саддам. Още се помни например как Слободан Милошевич нагло заяви на съдията Ричард Мей в Хага: Това е ваш проблем. Сега Саддам очевидно ще казва: Аз съм ваш проблем. Всички искат справедлив процес, но с различни представи, правни системи и морални принцип. Америка иска справедлив процес, но същевременно не е против да бъде наложено смъртното наказание. Мисля, че той трябва да получи смъртно наказание заради онова, което причини на народа си. Искам да кажа, че той е един мъчител, убиец, те са имали стаи за изнасилване. Това е гнусен тиранин, който трябва да си получи заслуженото наказание - най-голямото наказание. Това ще реши обаче не президентът на Съединените щати, а народът на Ирак, каза американският лидер Джордж Буш пред телевизия Ей Би Си. Европа, която е най-чувствителната част от света по въпроса за смъртното наказание, е на друго мнение. Европейската комисия вече заяви, че е принципно против смъртно наказание за бившия иракски диктатор. Това становище изказаха в повечето европейски столици, а шведското правителство даже показа готовност да позволи на Саддам Хюсеин да излежи евентуалната си присъда в Швеция. Изпитвах съжаление, когато видях как военните преглеждат зъбите на този съсипан човек, като че ли е крава. Можеха да ни спестят тези кадри, каза пък един кардинал от Ватикана. Процесът срещу Саддам Хюсеин може да бъде националният катарзис на нов Ирак, но това е възможно само ако е съпроводено и от необходимото пречистване на цялата международна общност, която допусна твърде дълго време този диктатор да стои необезпокояван в луксозните си палати и да безчинства над хиляди хора. След случая със Саддам вече ще е пределно ясно, че търговията с компромисите при решаването на конфликти има определени граници, защото винаги могат да излязат от дебелата сянка на тайната дипломация.Световната дилема Саддам Хюсеин върви към своя край, чийто епилог по темата престъпление и наказание все още предстои. Сигурно е, че светът е с един диктатор по-малко и изходът от дилемата Саддам ще предопределя много нови координати на международните отношения. Сигурно е също, че в центъра на вниманието отново е... Осама бин Ладен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във