Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРАДЕНИТЕ КОКОМСКИ ТЕХНОЛОГИИ ВСЕ ОЩЕ МОГАТ ДА ХРАНЯТ ПОЗНАВАЧИТЕ


Доходните социалистически прескоци на кокомските
огради секнала и българската електроника безпомощно клекна в задния
двор на най-модерния бизнес. Трохите от високотехнологичните придобивки
обаче явно са в състояние да заситят добре отделни лица и колективи,
което ги и съблазнява да надничат зад границата на закона. За
разлика от шумните скандали около старозагорския гигант ДЗУ и
нелицеприятните политико-икономически битки, съпровождащи приватизацията
на увехналия компютърен хит Правец, разграбването
на третата силиконова долина, базирана в Пловдив,
върви тихо, но методично. Нездравите инвестиционни интереси са
насочени към апетитните остатъци от бившата индустриална слава,
наречена Периферна техника. В средата на 70-те главните
мотори на това стопанско обединение, създадено по
идея на


печално известния електрончик Бисер Димитров


са заводите за запаметяващи устройства(ЗЗУ), за електронни
и магнитни продукти(ЕМП), за електронна техника и заводът за механични
и електронни пишещи машини. В резултат на извършената през 1991
г. децентрализация електронното стопанско обединение е разделено
на три по-дребни парчета. На бизнеснебосклона се появява холдингът
Периферна техника, под чиято шапка остават ЗЗУ, механичният
завод на бившето обединение, заводът за електронна техника и няколко
по-малки предприятия от бранша. Като напълно самостоятелни фирми
са отделени заводите за електронни и магнитни продукти и заводът
за пишещи машини.


Приватизация под масата


споходи първата фирма - ЕМП ООД, още преди две години.
На 7 юни 1996 г. със заповед на тогавашния промишлен министър
Климент Вучев, с капитал от 100 млн. лв. бе учредено смесеното
дружество Оптични, електронни и магнитни продукти(ОЕМП)
АД. Съдружници в джойнтвенчъра са държавното предприятие ЕМП ООД,
на което срещу непарична вноска, оценена на 46.1 млн. лв., е отредено
миноритарното присъствие от 46.1 процента, и частните пловдивски
събирателни дружества Оптима Електроник и Скибек,
които получават мажоритарния акционерен дял. На практика от това
далновидно начинание за държавното предприятие, проектирано
навремето за производството на електронни комплекти, платки и
дискети, са оставени само пасивите - тежкото бреме на едно внушително
незавършено строителство и


кредитна задлъжнялост от 7.2 млн. щ. долара


Активите - главният производствен корпус с обща застроена
площ от 8892 кв. м., машините и съоръженията са преминали в капитала
на смесеното дружество. В резултат на тази братска
подялба към днешна дата в него вече няма нищо смесено,
защото междувременно поради ликвидация държавният съдружник е
изчезна от сцената. Отговорност за практичното и удобно
раздържавяване не носи никой.


За съжаление в момента ликвидационни тревоги витаят
и около дружеството Пишещи машини АД, 67% от чийто
капитал бе обявен за бонова приватизация. След трите завъртания
на нейната рулетка и последвалите кросови и прочие акционерни
сделки мажоритарният 51-процентен дял от активите на пловдивското
предприятие сега държи


бившият приватизационен фонд, преобразуван в холдинг
- Албена инвест


Наред с тази придобивка обаче се оказва, че новите
собственици са получили в наследство и вътрешноведомствените конфликти,
смущаващи от дълго време трудовото ежедневие в Пишещи
машини АД. Срещу изпълнителния директор на дружеството Здравко
Димитров, който работи във фирмата от 1973 г., а и от 1987 г.
насам - неин шеф, се отправят обвинения, че в последните години
съзнателно работел за нейната ликвидация. Поне такава информация
през тази година е изпратена от името на колектива до няколко
отговорни инстанции. На 29 април синдикалистите от ведомствената
Подкрепа например искат среща с изпълнителната директорка
на Албена инвест холдингАД Лидия Шулева, за да обсъдят
с нея корупцията сред ръководните кадри и мрачната перспектива,
която се очертавала пред пловдивската фирма. Контрагентите
се въздържат от информация. Дали разговорът се е състоял и какви
са били резултатите от него. Но в края на юли тази година проблемът
стига и до вниманието както на


промишления министър Александър Божков


така и на председателя на надзорния съвет на Албена
инвест холдинг Красимир Станев. Двамата са уведомени, че
изпълнителният директор на Пишещи машини АД осъществявал
цялата търговска дейност на дружеството чрез посреднически фирми,
поставени на входа и изхода на завода. Твърди се, че заелите там
позиции частни дружества като Корпекс трейдинг, Нортекс,
Престиж бизнес Спот 10 и други на практика
отблъсквали утвърдени партньори на предприятието от Германия,
Португалия и Румъния. А те били готови да купуват от пловдивското
предприятие по около 200 000 пишещи машини годишно, и то на добра
цена - по 65-85 г. марки бройката. Подобни заявки депозирали също
немските фирми Метро и Норпекс трейдинг,
португалската Аройо и украинска техническа компания.


Оферта за първото тримесечие на 1999 г.


постъпила и от италианската фирма Оливети.


По неизвестни причини обаче предложенията останали
без отговор. Успоредно с умишленото стесняване на външните
пазари изпълнителният директор Здравко Димитров изнасял
от завода печеливши производства, предоставяйки ги на свои близки
фирми, като например Виктория 93. Освен това в предприятието
се извършвала безогледна разпродажба на ценни машини и съоръжения.
В изредения списък са посочени 160-тонна хидравлична преса марка
IWK, две пресгус машини ДАК 200 FRECH и ТРИУЛЦИ 950, както и инструментална
координат-машина. В жалбите, изпратени до различни инстанции,
се сочи още, че през юни тази година изпълнителният директор на
Пишещи машини откровено заявил на колектива, че до
септември фирмата щяла да бъде ликвидирана. Това влива нова енергия
в протестите.


Но директорът явно здраво стои на поста си, защото
на 3 август хора от завода са поискали спешна намеса от министър
Божков поради започналия в завода демонтаж на поточна линия английско
производство. На 28 август пък


заместник-промишлената министърка Едит Гетова


е информирана за следното:


Налице е бездействие на ръководството на Пишещи
машини АД за събиране на вземания от наеми, арендни вноски
и други задължения на контрагенти на дружеството, надхвърлящи
35 млн. лева. Не е без значение е и обстоятелството, че от тях
30 млн. лв. дължи фирмата наемател, която се управлява от съпруга
на главната счетоводителка на дружеството.


Опитвайки се да защити държавното участие в предприятието,
промишленото министерство назначава проверка, която обаче се изчерпва
с официалния отговор на изпълнителния директор Здравко Димитров,
изпратен на 9 септември тази година до г-жа Гетова. В документа
се казва, че авторите на сигналите системно и целенасочено
провеждали репресивна политика спрямо своя директор и му пречели
на нормалната дейност. В докладната си до министерството атакуваният
шеф на пловдивското дружество подробно разяснява причините за
неговата финансово-икономическа стагнация. Изделията на предприятието,
специализирано в едросерийното производство на механични портативни
пишещи машини, били изключително материалоемки и трудоемки,
което ги правело нерентабилни. На световния пазар потреблението
на тази продукция рязко се свило.


Клиентите от САЩ


които до 1994 г. купували от българското предприятие
по 60-80 хил. пишещи машини годишно, през 1997 г. свалили заявката
си на 39 600 броя, а през шестте месеца на тази година зад океана
били експортирани едва 16 200 бройки. Аналогично било положението
и с немския пазар. Наред с фирми като от ранга на Квеле
от партньорската листа трайно отпаднали и други традиционни клиенти
от Испания, Аржентина и Португалия. Според изпълнителния директор
на пловдивското дружество за излизане от ситуацията ръководството
провеждало политика на преструктуриране на производството.
Търсели се възможности за натоварване на наличната техника чрез
производство на


резервни части за леката промишленост


Тези идеи срещали и подкрепата на новите собственици
на дружеството от Албена инвест холдинг, които били
готови да финансират нови проекти. В докладната се съобщава още,
че пловдивското предприятие е отдало под наем свободни производствени
мощности и складови площи на 27 фирми, от които само една - СД
Нанси-85 от пловдивската безмитна зона, създавала
проблеми с плащането на наема. Имало уговорка с фирмите наемателки,
развиващи производствена дейност на територията на Пишещи
машини, да наемат на работа освободените от дружеството
хора. В заключение директорът е обобщил, че:


Преструктурирането на производството от серийно
в дребно е един сложен проблем, който трябва да намери своето
решение. Искам да подчертая, че дружеството е лоялен платец към
бюджета и персонала.


Проблемът в Пишещи машини обаче остава
все така сложен. Засега промишленото министерство се въздържа
от окончателно становище по възникналия конфликт, защото в момента
в предприятието тече ревизия, назначена от пловдивското териториално
управление Държавен финансов контрол. Както научи
в. БАНКЕРЪ миналия четвъртък, за събитията в завода
е сезирана и местната прокуратура. Само констатациите на специализираните
финансови и други органи обаче могат да дадат обективен и точен
отговор на съмненията, че предприятието съзнателно се води към
фалит и че неговите мажоритарни собственици от Албена инвест
холдинг нямали реален интерес да се мъчат с мениджмънта
на дружеството. Пак ревизорите ще кажат доколко са верни твърденията,
че от неговата каса това лято са изтеглени 50 млн. лв. за купуването
на домати, необходими в активния сезон за прехраната на гостите
на черноморския курорт Албена. Но подобни атаки на
дребно, а и по-на едро понасят почти всички бивши приватизационни
фондове, преобразувани в холдинги. Времето ще покаже колко от
тях са наистина добронамерени инвеститори и колцина ще прелетя
през своите предприятия, ще пооберат меда в тях и
ще ги зарежат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във