Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЗОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ В БОРБАТА СРЕЩУ РУСКИЯ ГАЗОВ МОНОПОЛИЗЪМ

Черните за газовия пазар дни постепенно ще останат
в миналото. В първите години на настъпващия век България ще се
превърне в газова Аркадия, потреблението на синьо гориво ще се
разширява непрекъснато, а цените му ще паднат значително. Това
не е хороскоп, направен от самозван астролог, а прогноза, резултат
от внимателен анализ на развитието на енергийния пазар в Европа
в близките няколко десетилетия.


Газовата война, започнала между правителството и
Мултигруп през миналата година и взела застрашителни
размери в началото на тази, далеч не цели само разпределянето
на пазара на синьо гориво у нас и сега. Твърде елементарни, макар
и на пръв поглед логични, изглеждат и обясненията, че едва ли
не единствената цел е намаляване на импортната цена на газа. При
все че това ще повиши конкурентността на експортните ни стоки
и ще реши някои проблеми около подготовката за приватизация на
крупни фирми като Химко, Кремиковци и
др.


Смешно е да се твърди, че мощната артилерийска канонада
между Иван-Костовата камбанария и Илия-Павловите окопи се води
за контрола върху 16-те процента от българския енергиен пазар,
осигурявани с природен газ, и комисионите от тях. Малко по-сериозно
може да се гледа само на интригата около доставките и транзитирането
на газ за Турция, Гърция и Македония. Докато България в момента
задоволява нуждите си от природен газ с внасяните малко над 5
млрд. куб. м (а поради преминаването на циментовите заводи на
твърдо гориво и в близките години това количество ще остане предостатъчно),
то за трите горепосочени южни съседки ще се транзитират на първо
време поне 14 млрд. куб. м (според задачата на Топенерджи,
определена на последното му тихо общо събрание преди
няколко месеца - в навечерието на газовата война).


Истинските причини за газовата война се крият в недалечното
бъдеще - в практическия отговор на въпроса чий газ ще замести
в Западна Европа вече изчерпващите се запаси в Северно море и
кой ще задоволява непрекъснато нарастващото потребление на Турция?
Казано иначе, въпросът звучи така: ще се превърне ли Русия в газов
монополист на Стария континент с всички произтичащи от това последствия,
или Европа ще търси алтернативни източници на газ, за да запази
сегашното си статукво!


И тъй като по вина на хан Аспарух България
се намира на пътя както на руския газ за Турция, така и на проектите
за газопроводи от Близкия изток за Западна Европа - родината ни
се превърна в необходимото Сараево за Първата световна война.


В глобален мащаб битката Костов - Илия Павлов не
е нищо друго освен


битка за България


между основните заинтересовани играчи на европейския
газов пазар: най-големия и финансово стабилен консуматор - Западна
Европа, и най-богатата на синьо гориво страна в света - Русия.


От 306 млрд. куб. м консумиран газ в страните от
Европейския съюз 106 млрд. куб. м (35%) са внос - основно чрез
тръбопроводи от Русия и Алжир, и малки количества втечнен газ
чрез танкери от други страни. Най-голям дял на собственото производство
имат Холандия (42%), Великобритания (33%), Норвегия (14%), Италия
(10%) и пр.


Според специалистите поради намаляване и окончателно
изчерпване (след около 30 години) на запасите на природен газ
в Холандия (най-голямото газово находище в Европа - Грьонинген)
и Северно море делът на импорта на синьо гориво в Западна Европа
ще се удвои - т.е. постепенно ще достигне (а според някои и ще
надхвърли) 70% от общата консумация. И тъй като, първо, основните
вносители - икономически и политически - нестабилната Русия и
ислямския Алжир, не вдъхват особено доверие, и второ, Европа не
желае да изпада в енергийна зависимост от никого, погледът и на
правителства, и на компании е обърнат към най-достъпния и все
още недостатъчно разработен енергоизточник -


огромните газови залежи в Близкия изток


Първите стъпки за построяване на газопроводи от Персийския
залив до Западна Европа вече са направени - Иран, Туркменистан
и Турция възложиха в последните дни на миналата година на холандско-британската
компания Шел да изготви технико-икономическо проучване
за полагането на тръби от Залива до Одрин, които естествено ще
минат и през България.


Мислейки по европейски и гледайки на Запад, правителството
на Иван Костов съвсем логично загърби лансираната от Овъргаз
теза, че България е осигурена с газ поне за столетие напред благодарение
на газопрода, свързващ ни с най-големите залежи в света.
И навреме се ориентира, че


енергийните интереси на ЕС съвпадат с тези на България


още повече, че реализирането на проекта за първи
път в новата ни история ще освободи страната ни от енергийната
опека на Русия!


Отчитайки опасността да загуби големи и перспективни
пазари, източният колос реагира светкавично и адекватно: явно
не можейки да притиснат пряко прозападно ориентираното българско
правителство, Газпром и Русия направиха елегантен
реверанс на енергийно зависимата Турция чрез проекта за газопровод
по дъното на Черно море Син поток. Освен всичките
недомислици около тази хиперфантастична идея (в.БАНКЕРЪ,
бр. 1/1998 г.), Русия явно не отчита и друг факт - че Турция не
е луда да хвърля няколко милиарда долара, за да се обвърже още
по-здраво и единствено с газовите залежи в Сибир и да се превърне
едва ли не в енергиен роб на вековния си съперник.


Реализирането на проекта Персийски залив - Западна
Европа ще доведе до падане на цените на газа у нас не само заради
наличието на втори енергоизточник, но и поради огромните енергийни
такси, които ще получаваме от преминаващите количества през наша
територия. Това пък ще го направи по-търсен енергоносител и ще
доведе до значително подобряване на екологичната обстановка в
България.


Отчитайки всички изгоди от отърсването от монополиста
Газпром и неговото оръдие Овъргаз, правителството
ясно си дава сметка, че не може да чака реализирането на европейската
мечта - докарването на газ от Залива. И започна логични и трудни
преговори за


доставка на газ от Туркменистан


Предварителното споразумение за внос на 5 млрд. куб.
м годишно едва ли ще се реализира, смятат специалистите. Това
означава България да бъде задоволена изцяло с туркменски газ,
на което Газпром никога няма да се съгласи. Още повече,
че горивото няма как да дойде до нашата страна освен по газопроводната
мрежа на монополиста.


За да блокира нашите намерения, Газпром
вдига цената на туркменския газ чрез фантастични транзитни такси
- от 42 долара (на Туркменистанско-Узбекската граница според сп.Юропиън
газ маркет) на над 70 долара (според изказване на Васил
Филипов пред БНР преди няколко дни).


Въпреки подписаното през 1996 г. споразумение с Газпром
за износ на 40 млрд. куб. м туркменски газ за страните от ОНД
и Източна Европа, Русия всячески се стреми да блокира този износ.
През март 1997 г. Газпром спря доставките на природен
газ от Туркменистан за Украйна и Грузия с обяснението, че не
плащат доставките. Въпреки многобройните молби Газпром
перманентно отказва да транзитира количества туркменски газ за
Западна Европа.


Изводите за България


Независимо от развитието на газовата война в близките
дни и седмици в крайна сметка България ще се освободи от газовия
монополизъм на Русия, което пък значително ще намали приходите
на Мултигруп.


Независимо от изхода на войната, в крайна сметка
от нея ще спечелят и правителството (чрез връщане на контрола
над газовия сектор и осигуряване на евтини алтернативни доставки),
и по-късно... Овъргаз (чрез експлоатация и евентуално
разширяване на дистрибуторската си мрежа и от увеличаващите се
продажби на по-евтиното и екологично чисто гориво).


Засега от войната губят само някои консуматори и
общини, замествайки газа с по-скъпо гориво. Но както се разбра,
някои от тях вече са склонни да се договорят и с Булгаргаз.


Освобождаването на България от енергийната опека
на Русия и обвързването й с европейските енергийни мрежи ще бъде
сериозна крачка напред към пълноправно членство на страната ни
в Европейския съюз.


Белчо Цанев


Таблица


Класация на страните с най-големи запаси на природен
газ


(в млрд. куб. м)


1. Русия 52 000


2. Иран 22 000


3. Катар 7 000


4. ОАЕ 5 300


5. Ирак 3 300


6. Туркменистан 3 000


Графика - стълбчета


Добив на природен газ в Туркменистан


(в млрд. куб. м)


1989 90


1996 37


1997 50

Facebook logo
Бъдете с нас и във