Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОТКАТА, КОЯТО СЕ МЪЧИ ДА СИ НАСТЪПИ ОПАШКАТА


Години наред Кремиковци храни хиляди
работници, направи някои от директорите си милионери в зелено
и позлати десетки фирми, окупирали входа и изхода му. Точно когато
приватизационната процедура стигна до портала му, металургичният
комбинат се огъна - под напора на глобалната финансова криза -
поне така твърдят неговите мениджъри и надзорници. Факт е, че
международните цени на металите спаднаха с около една трета, което
принуждава Кремиковци да продава продукцията си около
и под нейната себестойност. В същото време обаче организацията
на западноевропейските производители на черни метали Еврофер
обвинява българското металургично предприятие, че продава своята
продукция на дъмпингови цени. Истината, както винаги, е по средата.
Затова може би е най-точно да се каже,че международната финансова
криза завари Кремиковци абсолютно неподготвен. И не
само него.


През последните десетина години ръководствата на
предприятието се сменяха едно след друго, залагайки по-често на
личния си интерес, отколкото на преструктуриране. Единствено сегашният
му мениджмънт се осмели в началото на годината да направи плахи
стъпки в тази насока, като обяви търгове за всички фирми доставчици
на суровини и износители на продукция му. По този начин, според
изпълнителния директор на Кремиковци Дилян Димитров,
то е направило годишни икономии за около 30 млн. щ. долара. Приблизително
такава е сумата на фонд Работна заплата за миналата
година в металургичния комбинат.


Неприятното в цялата ситуация е, че първата реформаторска
стъпка се оказа и последна. А от сегашното ръководство на Кремиковци
се очакваше да отдели чистото производство на стомана от спомагателните
звена, да оптимизира броя на персонала и да продаде неефективните
активи. Това е изходът, за да се увеличи оборотния капитал. Но
не стана. Всичко приключи с отдаването под наем на няколко магазина
за хранителни стоки, собственост на комбината.


Началото бе гръмко


Точно преди година новият изпълнителен директор на
комбината започна редовно да събира представители на медиите,
за да отчете постигнатите резултати. Звучаха внушителни цифри
за произведената стомана, за достигнатите икономии от доставки
на суровини, за получените средства от реализирана продукция и
т.н. Липсваха само възторжени изказвания на герои на труда, за
да заприлича целият този парад на отчитане на позабравеното вече
социалистическо съревнование. По подобие на последните ни правителства
г-н Димитров даже отчете първите 100 дни на своето управление.
Днес обаче мениджмънтът Кремиковци се въздържа от
изявления. А работниците с нетърпение и ужас очакват датата за
заплати - ще получат ли пари, и с колко ще са по-малко от предишния
месец. Но за едно трябвало да бъдат сигурни: че ще им плащат до
идването на новия собственик. Поне така твърди изпълнителният
директор Дилян Димитров, който на няколко пъти се обяви за гарант
на работните места на своите служители. Новият собственик очевидно
ще бъде на друго мнение: Не можем да храним илюзии, че персоналът
може да бъде запазен в този си вид, заяви в началото на
миналата седмица Александър Съботинов, изпълнителен директор на
Райфайзен инвестмънт, консултант по приватизацията
на Кремиковци, Стомана и Промет.


Странните есенни откровения


Последните гръмки думи за Кремиковци
бяха изказани на общото събрание на акционерите на 23 септември
1998 година. Тогава присъстващите научиха, че за 1997 г. нетната
печалба на предприятието възлиза на 2.8 млрд. лв., а държавата
е получила 6 млрд. лв. под формата на данък печалба. За първото
полугодие на тази година пък счетоводната печалба на Кремиковци
е над 2.5 млрд. лева. Вероятно бурните ръкопляскания на присъстващите
акционери са разколебали мениджмънта на предприятието и директорите
не посмяха да заговорят за финансовата криза, обхванала Кремиковци.
Четири дена по-късно по националния радиоефир Дилян Димитров заяви,
че ако предприятието не бъде продадено спешно, то ще фалира до
два месеца. В чужбина след подобно изявление висшият мениджмънт
не може да разчита на снизхождението на собственика. Но тъй като
сме в България, нищо конкретно не последва. В качеството си на
собственик финансовият министър Муравей Радев заяви, че Дилян
Димитров обичал да драматизира нещата... За разлика от него председателят
на надзорния съвет на Кремиковци Марин Маринов не
бе изненадан. Но и той смята, че нямало нищо необичайно в изявлението
на Дилян Димитров. Той е в правото си да алармира за променената
ситуация в комбината, заяви г-н Маринов. Четири дни наистина
са много време... А пуснатата чрез националния ефир аларма без
съмнение ще вдъхнови кандидат-купувачите на Кремиковци
да се затичат към България и да настояват за намаление на цената
му.


Оборотните средства


Кремиковци не може да се смята за модерно
предприятие, тъй като неговото производство е изключително енергоемко.
Линията за непрекъснато разливане на стомана, която се изгражда
от десетина години, както личи, ще се гради поне още няколко.
Нейното пускане би гарантирало ниска себестойност на готовата
стомана, което означава и сигурна печалба. Засега обаче то се
отлага.


Другият удар дойде от пазара - от март до септември
тази година международната цена на стоманата се понижи с около
30 процента. А нормата на печалба на подобните на Кремиковци
предприятия е не повече от 20 процента. Следователно продажната
цена на готовата продукция не надвишава нейната себестойност.
Металургичното дружество не може и да прекрати нерентабилното
производство, тъй като още през април е сключило едногодишни договори
с доставчици на суровини. Транспортирането им от Бургас до София
допълнително оскъпява продукцията. Кръгът постепенно става омагьосан
- попълване на заводските складове със стомана не решава, а задълбочава
проблема, тъй като по този начин Кремиковци се лишава
от оборотни средства. Именно струпването на толкова неблагоприятни
обстоятелства е причина да се разработва поредната - този път
антикризисна програма. Тя трябваше да бъде обсъдена и приета още
преди две седмици, но нейният автор (управителният съвет на комбината)
не можа да се вмести в срока, определен от надзорния съвет - 19
октомври.


Бягството към пожарния изход


Миналия понеделник управителният и надзорният съвет
на комбината, министрите на промишлеността и финансите, както
и приватизационният консултант обсъдиха въпросната антикризисна
програма. Решение обаче не последва, тъй като приемането й е тясно
свързано с приватизацията на Кремиковци.


Нито един кандидат за Кремиковци
не може да бъде отхвърлен или приет окончателно, без да се съобрази
с развитието на събитията в комбината. Антикризисната програма
също не може да добие окончателен вид, без да стане ясно какви
са намеренията на кандидатите - заяви в началото на седмицата
промишленият министър Александър Божков.


Кандидат-купувачите


От шестимата потенциални купувачи на Кремиковци
- швейцарската Дюферко, руската Фърст Либърти
Стил, турската Ердемир, испанската Сидеса,
индийската Испаат и българската Дару кар,
един вече отпадна от играта. Преди две седмици Дюферкоокончателно
се отказа от по-нататъшно участие. Тогава приватизационният посредник
Аткинс интернешънъл - Райфайзен инвестмънт
е изпратил факсове до всички по-сериозни инвеститори и е поискал
купувачите да изложат последните си намерения по отношение на
Кремиковци. За да стане това обаче, потенциалните
инвеститори ще трябва сами да извършат пълна финансова, технологична
и техническа проверка на дружеството. А това ще отнеме поне още
четири-пет седмици, което означава, че набирането на окончателните
оферти ще продължи до началото на декември. През януари и февруари
избраният купувач ще уточнява клаузите по приватизационния договор
с посредника. Това означава, че най-рано през март Кремиковци
ще се раздели с държавния собственик. А дотогава, за да не фалира,
комбинатът трябва да ограничи своите разходи, или казано по друг
начин, да изпълнява


антикризисната програма


Отсега обаче синдикалните лидери я обявяват за нереална,
тъй като част от предвидените мерки нарушавали клаузите от колективния
трудов договор, наредби на министерства и т.н. Синдикатите твърдят,
че оптимизирането на персонала е следствие от технологичното преструктуриране
на производството. Но тъй като същинското преструктуриране все
още не е започнало, излиза, че работниците могат да бъдат сигурни
за своите работни места. Още повече че рязкото съкращение на персонала
в този момент няма да даде желания ефект, а само ще струпа няколко
хиляди работници от квартал Ботунец пред входа на
Министерския съвет. Не е ясно обаче дали ограничаването на разходите
ще включи например прекратяване на спонсорството на футболен и
баскетболен клуб Кремиковци и дали дружеството ще
си прибере 50-те мобилни телефона, раздадени на различни държавни
чиновници. Към изброените примери могат да се добавят и други,
но те само ще докажат, че не достатъчно шеф-надзорникът Маринов
да се откаже от възнаграждението си, а и да удря по-често
по широките пръсти на шефовете на комбината.


Антикризисната програма трябва да разреши на
Кремиковци да функционира нормално и да премине тежкия
период, в който се надяваме, че ще бъде сключена приватизационна
сделка. Новият собственик ще бъде този, който ще осъществи докрай
програмата - твърди Марин Маринов. Неговият началник - промишленият
министър Александър Божков, заяви в началото на миналата седмица,
че от изпълнението на антикризисната програма ще стане ясно от
колко пари се нуждае предприятието, за да не фалира.


Кой ще удари финансово рамо?


Засега неофициално се говори за няколко десетки милиона
щатски долара. И тук възниква следващият проблем. Ако все пак
държавата реши да финансира металургичния гигант, по какъв начин
може да стане това? От една страна, Законът за финансово оздравяване
на държавните предприятия (сред които е и Кремиковци)
изрично забранява отпускане на банкови кредити. Въпреки това Марин
Маринов смята, че има възможност да се удари едно финансово рамо
на предприятието, без да се нарушава законът. Както стана например
през лятото на тази година - от извънбюджетна сметка за дивидент
на държавните предприятия с 1 млрд лв. бе субсидирано Видахим.
Но насреща стои международната организация Еврофер
и зорко наблюдава развитието на стоманодобивния отрасъл в България.
Тя би могла да задейства европейското законодателство, ако установи,
че държавата субсидира това производство. В крайна сметка излиза,
че единственият донор на Кремиковци би
могъл да бъде неговият нов собственик. Но както стана ясно, той
ще встъпи в правата си не по-рано от началото на следващата пролет.
А дотогава?...

Facebook logo
Бъдете с нас и във