Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОСТОВ И ЙЪЛМАЗ РАЗЧИСТИХА КАМЪНИТЕ НА НЕДОВЕРИЕТО

Посещението на турския премиер в България бе предшествано от интензивен дипломатически демараш, жестове на добра воля и подгряващ неофициален диалог. Миналия месец премиерът Костов успя да се срещне два пъти с турския си колега Месут Йълмаз - при частното си посещение в Анкара по време на кулминацията на преговорите за проекта Син поток и след това в Крит. Очевидно усилията не са отишли напразно и сега, още след първия разговор на четири очи, между двамата премиери бе постигната договореност за решаване на голяма част от проблемите пред двустранните отношения.


Въпреки педантичната предпазливост в подготовката на това посещение големи новини не липсваха. На практика двете страни решиха проблема с транспортирането на руския газ през България, подчертавайки значението на транзита за енергийния баланс на южната ни съседка. В историята остана и конфликтът на три поколения дипломати, свързан с границата по устието на Резовска река и континенталния шелф. След разговорите между българския и турския премиер стана ясно, че е създадена благоприятна атмосфера и е положена основата за решаване на деликатните въпроси, свързани с българските изселници и българските имоти в Турция.


За постигнатите резултати, както споменаха и двамата премиери, е спомогнало обстоятелството, че между между Турция и България не съществуват непреодолими и значителни политически различия. И двете страни се стремят към пълноправно членство в ЕС. Освен това Анкара отново потвърди намеренията си да ни подкрепя изцяло в желанието за членство в НАТО. Месут Йълмаз със задоволство отбеляза напредъка в защитата на правата на българските мюсюлмани и заяви, че още следващия месец в Иран той лично ще съдейства за изваждане на името на България от черния списък на организацията Ислямска конференция.


В хода на ползотворния двудневен диалог бяха подписани четири споразумения, свидетелстващи за намерението на България и Турция да осъществяват взаимноизгодно сътрудничество на всички нива.


Проблемът Резовска река


Решаването на този спор с петдесетгодишна давност вдъхна самочувствие на България, след като за първи път в историята си тя успя да се справи със свой граничен проблем. Месут Йълмаз от своя страна окачестви решението като пример за всички съседни държави, които имат гранични спорове.


Най-после камъните, трупани с десетилетия от двете страни на реката, ще бъдат разчистени и Резовската река свободно ще се влива в морето, като границата между България и Турция ще преминава по средата на речното корито. Решен бе и проблемът с континенталния шелф. Затрудненията идваха и от факта, че в този район под морското дъно в площта, обозначена като Блок 6, английската компания Ентърпрайс разкри богати залежи от природен газ. Турската страна имаше претенции границата да преминава през блока, но сега с подписаното в София споразумение тази площ остава за България. Разбира се, разкриват се и нови възможности за сътрудничество в областта на екологичните изследвания в опазването на околната среда и за решаване на спорове и конфликти като този за зоните за риболов.


Проблемът изселници


През двата дни от посещението на турския премиер у нас се говори доста и за подписването на нова изселническа спогодба. Министър-председателите на Турция и България заявиха, че са постигнали споразумение да бъде създадена съвместна работна група, която да започне работа още през януари следващата година. Обсъдени бяха и възможностите за даване статут на двойно гражданство, събиране на разделените семейства и облекчаване на визовия режим. Иван Костов подчерта, че проблемът трябва да се реши в интерес на обикновения човек, докато колегата му Йълмаз бе по-сдържан, заявявайки само, че въпросите на разделените семейства изискват спешно решаване.


Какво се крие зад тези дипломатически формулировки? И за двете страни е ясно, че развързването на сложния възел зависи пряко от смяната на визовия режим. Анкара обеща това лято да въведе зелени карти за български граждани, които да им дават право да работят, без да се изселват в Турция. Но колкото и привлекателно да звучи, едва ли на този етап южната ни съседка ще склони за безвизов режим между двете страни. Засега това явно противоречи на стремежа на Турция за пълноправно членство в ЕС, с когото тя има специална митническа спогодба. Анкара трудно ще пренебрегне и факта, че България все още фигурира в черния Шенгенски списък на рисковите държави, изнасящи незаконна емиграция. От друга страна, Турция се стреми да ограничи потока от нови изселници, които и сега са сериозен проблем за тамошните власти.


За България нещата също са сложни, защото евентуалното отваряне на турската граница би предизвикало остра реакция от страна на националистически формации и може да доведе до изостряне на напрежението в смесените райони. Общ е обаче стремежът да се положат максимални усилия за прекратяване на срамната контрабанда с хора заради разделените семейства и да се намери хуманно решение на проблема.


Икономическо сътрудничество


Визитата на турския премиер в България бе изтеглена един месец по-рано и тя предшества посещението на Черномирдин в Турция. В състава на официалната деветдесетчленна делегация, пристигнала у нас, освен двама държавни министри с икономически ресори и трима министри от кабинета влизаха и 40 турски бизнесмени - обстоятелство, което недвусмислено говори за акцентите на това посещение. В България действат 1700 турски и българо-турски фирми, но официалните инвестиции на южната ни съседка възлизат на скромните 2 млн. щ. долара! Това е една от причините дружеството на българските и турските бизнесмени БУТИТ да обяви, че след ратифицирането на спогодбите за поощряване на чуждестранните капиталовложения и премахване на двойното данъчно облагане ще поиска от турското правителство кредитна линия от 200 млн. щ. долара, която да спомогне за привличане на значими турски инвестиции у нас.


Предстои откриване и на български клон на основаната още от Митхад паша турска земеделска банка Зираат банказъ, която ще обслужва турските инвеститори и ще финансира съвместни проекти в селското стопанство.


Допълнителни технически детайли задържат все още сключването на договор за създаване на зона за свободна търговия между България и Турция, но волята на двамата премиери за това бе изразена с подписания в Бояна меморандум за либерализиране на взаимната търговия. В парафираното митническо споразумение се предвижда създаването на обща неутрална зона между граничните контролно-пропускателни пунктове на двете страни, в която ще действа смесена българо-турска група за митническа проверка. Така ще се облекчи значително преминаването на общата граница и в двете посоки.


Подписаното споразумение за сътрудничеството в областта на сигурността пък предвижда координация на действията в борбата с наркотрафика, организираната престъпност и тероризма.


Турция е предложила договор за сътрудничество и в борбата с тероризма, но от българска страна все още няма отговор. Премиерът Иван Костов увери своя турски колега, че на своя територия нашата страна не допуска действието на каквито и да било терористични организации.


Българските имоти


Немаловажна бе и спогодбата за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката. В тази връзка Иван Костов постави въпроса за българските имоти в Истанбул. Турската страна предложи при връщане на отнетата ни преди години българска болница в нея да работят както български, така и турски лекари.


За първи път от десетилетия бе поставен открито и проблемът с имотите на тракийските българи. Съществуващото още от 1925 г. споразумение предвижда изселените в началото на века българи от Източна Тракия и Мала Азия да получат достъп до тях, но на практика през изминалите 72 години нищо не бе направено в тази насока. Поради липса на желание и от двете страни досега проблемът почти не е бил засяган, но вероятно в близко бъдеще и той ще намери адекватно разрешение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във