Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОСОВО: ЕПИЗОД ОТ СТАРИЯ СЦЕНАРИИ ЗА ВЕЛИКА СЪРБИЯ

Кървавите инциденти в Косово са зловещо предзнаменование, че дълго акумулираното политическо напрежение в района може всеки момент да стане непредсказуемо и да ескалира до мащабни въоръжени сблъсъци. Интензивните дипломатически действия в последно време както на контактната група, така и на балканските държави търсят отговор на въпроса как да се избегне поредният балкански конфликт? От историята е известно, че Косово винаги е служело на Сърбия като модел за това, как тя може да решава съдбата на милиони несръбски народи, осъществявайки великосръбската си мечта. Неслучайно днес в Белград отново цитират думите на бившия държавен секретар Джордж Бейкър, че САЩ винаги са били против разпадането на Югославия. Към това трябва да се прибави и твърдението на бившия посланик на САЩ в Белград Цимерман пред известен хърватски професор, че след 20-30 години отново ще има Югославия.


Сърбия и интригите на великите сили


Ще се опитат ли наистина великите сили да създадат нова Сърбославия? Заради географското си положение, но и заради историческото си наследство, Сърбия винаги е била замесена в някакви политически игри: най-напред между Византия и Венеция, след това между агресивните маджари и западащия Константинопол, между Османската империя и Хабсбургите, между Изтока и Запада по време на студената война, а в най-новата история - между САЩ, Русия и Западна Европа.


Без съмнение след създаването на оста Москва-Париж-Бон, която вече декларира стремежа си да играе балансираща роля на американските интереси в Европа, Косово представлява удобна основа за разгръщане на дипломатическото противоборство. Но, съдейки по действията на великите сили от 1918 и 1945 г., съществуват няколко повода за безпокойство.


И в двата случая Югославия бе създадена с подкрепа отвън и насилие отвътре. През 1918 г. начело на държавата застанаха привържeниците на великосръбската идея, за които от Любляна до Гевгели всичко е сръбско. И още нещо: когато през 1918 г. Югославия бе измислена на масата на преговорите във Версай, династията на Караджорджевич гарантира нейното единство с единствения възможен инструмент: с желязна безскрупулна полиция.


Германците разрушиха железния режим и това струваше 2 млн. югославски трупа. Но две трети от тях станаха жертви не на борбата на югославяните срещу агресора, а на омразата между хървати и сърби, мюсюлмани и християни, католици и православни. Едва Тито сложи край на тази касапница, установявайки режим, който по нищо не се различаваше от този на Караджорджевич.


Независимо от всичко Сърбия с гордост обявява, че винаги е постигала целите си сама, както през миналия век сама е отхвърлила и османското господство. Това става чрез основателя на династията на Караджорджевичите - Джордже Петрович, наречен Кара (Черни), който заедно с Милош Обренович вдига първото антитурско въстание през 1804 г., а през 1811 г. се самопровъзгласява за княз. Две години по-късно след завръщането на турците емигрира в Русия. Милош Обренович обаче остава и е признат за управител на три напахии в Югозападна Сърбия. През 1815 г. той вдига ново въстание и се обявява за княз, установявайки автократичен деспотичен режим. През 1817 г. убива Караджордже, след което изпраща отрязаната му глава на турците в Истанбул, с което спечелва отново благоволението на султана. Така близо сто години продължава войната между двата клана в Сърбия, докато бъдещото Сръбско кралство става разменна монета в имперските игри на Германия, Австрия, Турция и Русия на Балканите.


Стабилният лабилен Слобо


Именно хитрият и лукав Милош Обренович, а не Тито е истинският прототип на Слободан Милошевич, който умее да се възползва от грешките на противниците си. Докато след краха на комунизма в Източна Европа САЩ, Русия и ЕС говореха за демократични принципи, Милошевич непрекъснато играеше картата на Черен Петър. Ефектът на доминото започна от Словения, след това хърватите заплашиха правата на сръбското малцинство в Крайна, но в нито един от тези случаи Белград не прибягна до интензивна дипломация, не потърси дипломатически път за решаване на конфликта. Напротив - незабавно пристъпи към военни действия, разчитайки на силата на армията.


Защо го прави? Хора от кръга на Милошевич твърдят, че много от противоречивите му решения и постъпки се дължат на неумението му да преговаря и да постига споразумения. Говори се дори за душевна нестабилност и някои изтъкват в подкрепа на тази теза историята на неговото семейство. Бащата му ги напуска и се самоубива през 1962 г., майка му също завършва със самоубийство 11 години по-късно. Казват, че оттогава Слобо се променил. Предсказали му, че семейната прокоба тегне и над неговата съдба и затова не приемал съвети от никого. Слушал единствено съпругата си Мира Маркович.


Милошевич никога не заплашва открито враговете си, винаги използва някой друг, който да говори и действа от негово име. Белградският седмичник Време го определи като човек, останал от друга епоха.


Македонският буфер


Наивно е да се твърди, че събитията на Балканите през последните десет години са плод само на вътрешната нестабилност на Милошевич. Историята недвусмислено подсказва, че независимо от това, как се определят сръбските политици - монархисти, комунисти, социалисти, демократи, те се ръководят преди всичко от великосръбските идеи. Доказателство са и последните избори в Югославия. Целта отново е създаването на Велика Сърбия и в Белград трескаво работят в тази насока.


Има разработени няколко плана. В един от тях, цитиран преди време от хърватския Виесник, се посочва, че според Центъра за стратегия, планиране и развитие първа стъпка към подобна цел може да стане провокирането на албански бунтове в Македония. Знаейки кой управлява в Скопие, втората част от сценария е ясна. Киро Глигоров, който цял живот е заемал високи постове в Югославската федерация, сръбски гражданин и пенсионер от Белград, ще бъде принуден да поиска помощ от братския сръбски народ, за да спаси Македония от албанската опасност и екстремистите... В това отношение отзвукът от косовските събития в Македония буди основателна тревога. Армията за освобождение на Косово разшири периметъра на дейността си и в тази най-бедна бивша югославска република, чиято територия е изключително благоприятна за партизански операции. Още повече че северозападните райони на Македония, в близост до границите с Косово и Албания, са населени почти изцяло с етнически албанци. Всяко напрежение, създавано от албанците независимо дали в Косово или Албания, веднага рефлектира с дестабилизация на положението в Македония. Тя е козът, който Белград се надява да използва за осъществяването на своите националистически цели.


При подобно развитие на събитията не е изключено създаване на оста Скопие-Белград, които ще се обединят срещу общата заплаха от албанското малцинство. А както посочва историкът Милан Протич: Всяко обединение на сръбските земи води до създаването на нова Югославия и този път тя ще бъде резултат от намирането на общ език между Сърбия и международните фактори. Според Протич новото обединение на всички бивши югорепублики ще реши въпроса с мюсюлманите както на Балканите, така и в Европа. Същевременно то ще гарантира и властта на сегашните сръбски управници.


Защо все пак сърбите винаги си избират лидери, които водят нацията към изолация от света? От един век насам всички управници в Белград, с изключение на Тито, са били или прогонвани, или убивани - твърдеше Милован Джилас и доказваше, че този феномен е свързан именно с митовете и легендите от Косово поле. Балканите и Европа обаче не бива да допуснат митовете и легендите да се превърнат в постоянна заплаха за мира и сигурността в района и на целия континент.


Сценарият е написан


Според сръбския печат Белград вече има детайлно разработен план за евентуални бойни действия в Косово. Те ще се водят по модела на изгорената земя. В провинцията са съсредоточени значителни сили. Оперативните части са групирани в Прищинския корпус, а основната ударна сила е концентрирана в Трета Нишка армия. По стара традиция Прищинският корпус е един от най-силните в Югославската армия и се състои от бригади с голяма мобилност. Той е съставен от танкова бригада, механизирана бригада, моторизирана и лекомоторизирана бригада, смесен артилерийско-ракетен полк и противотанкова артилерийско-ракетна бригада.


Според оперативните планове Прищинският корпус ще има за задача с бързи начални действия, с огън в движение, още в първия период на евентуалния въоръжен конфликт да сломи и дезорганизира албанското въстание. По този начин ще се даде време и възможност на Върховното командване да направи оценка на характера, обема и намеренията на въстаналите формации, да организира и усили своите части с подкрепления от вътрешността на Сърбия и от Черна гора.


Групите за усилване на сръбските военни части в Косово биха могли да пристигнат от три направления: от Нишкия и Лесковачкия корпус, които да засилят гарнизоните на юг и на изток в Косово (Джаковица, Призрен, Урошевац, Гниляне); от Крагуевачкия корпус, чиято задача ще е да настъпят през Ибарската клисура от север срещу Косовска Митровица, през Вучитрън към Прищина и по-нататък на юг; от Подгоришкия и Ужичкия корпус (в състава на Втора армия) с цел да се групират на Пещарското плато, за да откъснат пътните комуникации от запад към Нови Пазар, а след това да настъпят към Печ и Косовска Митровица, разгръщайки се в равнината на Метохия.


Операцията на сухопътните сръбско-черногорски войски вероятно ще бъде последвана от военни действия на авио- и хеликоптерни части. На военната база край Прищина са базирани сили в размер на един изтребителен полк самолети МиГ-23. Контролът, усилването и поддържането на огъня от въздуха ще се осъществяват и от силите, разположени на летище Ниш и на летище Кралево, докато машините от летище Подгорица ще извършват бойни действия от резервни писти, които се намират край Беран в Североизточна Черна Гора.


В случай че албанското въстание се развие с малка интензивност и в изолирани райони, тогава приоритет ще получат специалните части. Те включват формирования на Министерството на вътрешните работи на Сърбия, местни полицейски сили и Корпуса за специално предназначение на Югославската армия със своите три бригади: гвардейска моторизирана от Топчидер, 64 парашутна и 72 диверсионна от Панчево.


Военните действия ще представляват сблъсък на доста неравностойни сили. Предполага се, че косовските албанци въобще нямат тежки оръжия. А поради гъстотата на населението и натрупаната междуетническа омраза всяка форма на въоръжена борба в Косово ще предизвика неизлечими граждански страдания и отчаяни бежански вълни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във