Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОШМАРЪТ НА ТУРЦИЯ СЕ НАРИЧА КЮРДИСТАН

В края на януари турският премиер Реджеб Ердоган ще бъде на официално посещение в Съединените щати. Това ще е първата му визита отвъд Океана след избирането му на този пост през март 2003 г. Предвидена е среща с американския президент, а в центъра на разговорите, естествено, са Ирак и ключовият за Анкара въпрос - ще допусне ли Вашингтон създаването на независим Кюрдистан. Другите теми също непериферни - Кипър, срещата на върха на НАТО в Истанбул и усилията на Турция за членство в ЕС, но са по-предвидими. Анкара вече започна с насрещните жестове. Този път правителството реши да не се формализира и обяви, че не е необходимо парламентът да се произнася по използването на военновъздушната база в Инджирлик от американските части. Турският вицепремиер и министър на външните работи Абдулах Гюл обяви, че използването на базата за мащабната ротация на 120 хиляди американски военнослужещи не противоречи на конституцията. Инджирлик ще бъде на разположение на американските военни в продължение на 4 месеца - от 1 януари до 30 април. Този жест към стратегическия партньор изглежда дребен в сравнение с това, което се кани да поиска Ердоган във Вашингтон - най-вероятно гаранции, че няма да се допусне създаването на независим Кюрдистан в Северен Ирак при бъдещото държавно устройство на Ирак. Все пак плановете на американците са сгъстени, а 28 февруари е крайният срок за приемането на основния закон, който урежда държавното управление през преходния период и по-специално процедурите по избора на временно национално събрание. Петимата кюрди - членове на Преходния управляващ съвет, прокарват своя проект за временна конституция, известна като преходно законодателство, която ще даде на кюрдския район широка автономия в областта на сигурността, данъците и особено от приходите от собствените петролни залежи. Проектът на петимата предвижда районът да остане част от Ирак, но според наблюдателите статуквото на значителна кюрдска автономия ще остане в някаква степен през преходния период. Кюрдите обаче се опитват да получат повече, което е очевидно за съседите.Анкара е изключително загрижена от възможността кюрдската общност в Ирак да придобие несъразмерно влияние, което би могло да доведе до разделяне и възникване на независим Кюрдистан, мрачна перспектива, от която се страхуват всички съседни страни с кюрдско малцинство - освен Турция това са Сирия и Иран. И трите имаха възможност в последните седмици да споделят общото си виждане, че трябва да бъде запазена териториалната цялост на Ирак. По време на оценената като историческа визита на сирийския президент Башар Асад в Анкара беше потвърдено, че двете страни са против създаването не само на кюрдска държава, а против всякаква държава, която може да наруши териториалната цялост на Ирак. В Техеран турският външен министър Гюл и иранският му домакин Камал Харази също бяха категорични, че териториалната и политическа цялост е гаранция за стабилността на Ирак и на целия район. Във Вашингтон Ердоган ще се опита да изясни и да формулира ясно пред президента Буш опасенията на своята страна и тези на съседите, че новото административно деление на Ирак не трябва да се прави на етническа основа. Засега позицията на Държавния департамент не звучи успокоително за заинтересованите страни. Структурата на бъдещата иракска държава, включително и елементите на федерализъм, това е конституционен въпрос, който зависи от иракчаните - заяви говорителят Адам Иръли. Турция е притеснена от свободата, която САЩ предоставят на кюрдското малцинство в Ирак, опасява се от упоритостта на иракските кюрди за установяване на федерални структури с голяма автономия. В навечерието на посещението си в Турция високопоставеният член на Патриотичния съюз на Кюрдистан Бехрам Салих предизвика студени тръпки сред политическия връх в Анкара с изявлението си, че вижда своя район Кюрдистан като територия с голяма степен на автономия в бъдещ федерален Ирак. За Анкара изказването звучи скандално и със съдържащия се призив към Турция да приеме факта, че повечето иракчани подкрепят идеята за федерален Ирак. Много е важно нашите турски приятели да ни разберат. Ирак вече е разделен. Очевидно е, че ще има Кюрдистан, казва Бехрам Салих. Премиерът Реджеб Ердоган отправи остро предупреждение към иракските кюрди, които говорят за федерация, че ако Ирак бъде разпокъсан, съседите ще се намесят. По-рано в турската преса се появи съобщение, че Анкара е нащрек и има готовност да приложи политиката на казус бели - причина за война, и няма да се поколебае да нахлуе в Северен Ирак, ако прецени, че обстановката го налага.Турция поддържа в кюрдските райони в Северен Ирак постоянен няколкохиляден военен контингент. След първата война в Залива тези части бяха въведени за предотвратяване на хуманитарна катастрофа. От 1996 г. има подписана договореност между Анкара и двете кюрдски партии - Патриотичния съюз на Кюрдистан и Демократическата партия на Кюрдистан за разполагане на турски наблюдатели в този район. Още при режима на Саддам Хюсеин, през далечната 1982-а Турция и Ирак имат сключено секретно споразумение, според което войските на двете държави имат право да навлизат на 17 километра навътре в съседната територия в случаи на преследване на кюрдски сепаратисти.На официално ниво и американският държавен секретар Колин Пауъл, и гражданският администратор Пол Бремър заявяват, че в Ирак е за предпочитане географският принцип на организация на страната. По кюрдския въпрос Бремър обаче прави специално уточнение - американците признават спецификата на кюрдите, отчитат условията, при които е живяла този общност през последните години, освен това те са приятели и съюзници. През последните тринайсет години северните райони на Ирак бяха фактически свободна територия, със своите двама управници - лидерите на Демократическата партия на Кюрдистан Масуд Барзани и на Патриотичния съюз на Кюрдистан Джелал Талабани, но петролните залежи около Мосул и Киркук останаха в ръцете на Саддам, който запази там и своя армия. Сега нещата се промениха - американците превзеха двата града с помощта на кюрдските бойци пешмерга, които оказват и други неоценими услуги. Кюрдите си избраха Киркук за свой главен град, а в бъдеще вероятно столица на федералната единица - Кюрдистан. Статутът на града ще се решава след 2005 г. - такава е преценката на Бремър, вероятно в очакване да се уталожат страстите. А спорният Киркук вече си спечели славата на нов Ерусалим с претенции от страна на кюрди, араби и тюрки. Подобно на Свещения град и тук не стихват скандалите за историческата и етническата принадлежност на града. Независимо дали е смятан за светиня за трите етноса, мнозина са по-склонни да поставят на първо място другата ценност на Киркук - петрола, който е достатъчен да поддържа и храни не едно поколение привърженици на универсалната религия на днешния материалистичен свят - парите от черното злато.

Facebook logo
Бъдете с нас и във