Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОРУПЦИЯТА - В ПРОФИЛ И АНФАС


Думата корупция заедно с изпълващия се
с ново съдържание термин сливане вероятно може да
бъде определена за етикет и мото на отиващата си година. Именно
през 1998-а започнаха най-мащабните в ЕС разследвания на служители
на европейската комисия, обвинени, че са вземали подкупи в брой
или са получавали скъпи подаръци като коли и почивки в екзотични
курорти, осигурявайки на офшорни фирми съблазнителни контракти
за милиарди екюта.


Властите в Брюксел заведоха


съдебни преписки срещу 138 еврократи


получили пари от парижкия вариететен певец Клод Пери.
Неговата фирма е осигурявала персонала за различни временни проекти,
осъществявани от Европейската комисия. Обвиненията дойдоха лично
от съдружника на Пери - Андре Харди, който предостави папка с
изключително ценни документи на главния одитор от Сметната палата
на Европейската комисия Паул ван Буитенен. Документите доказват
как в периода между 1994 и 1996 г. Пери е раздавал на ключови
чиновници от главната квартира на ЕС в Брюксел компютри, телевизори,
осигурявал им е почивки на море и автомобили БМВ.


Пери, известен като Мистър Няма невъзможно,
успява да създаде консултантска фирма с 300 служители и годишен
оборот от 70 млн. щ. долара. В средата на 90-те години негови
консултанти са били включени в 17 проекта на Европейската комисия,
повечето от които свързани с прехвърлянето на хуманитарни помощи
за бивша Югославия, Сомалия, Уганда, Грузия, Азербайджан и др.


В крайна сметка и самият Пери признава, че е дал
400 000 долара на съпругата на френския директор на програмата
за спешна помощ към ЕС Юбер Ониди - в знак на благодарност за
сключването на изгоден договор за 10 млн. щ. долара.


Скандалът в ЕС още не бе отшумял, и от Лозана дойде
новината, че членове на Международния олимпийски комитет са били
подкупвани с пари и стипендии за техните деца, за да гласуват
в полза на една или друга кандидатура за домакин на олимпийски
игри.


Наистина корупцията е съществувала винаги и навсякъде.
Но през 1998-а срещу нея поведоха открита война и Международният
валутен фонд, Световната банка, ООН, ЮНКТАД и Интерпол и АСЕАН...


Корупцията, този плод на цивилизацията, разяжда корените
на властта още от най-далечни времена. В митологията се твърди,
че дори боговете са били корумпирани. Какво да очакваме тогава
от простосмъртните.


На Робеспиер принадлежи фразата, че всички управници
на земята винаги


забогатяват, като се доберат до властта


независимо от постоянните им твърдения, че са неподкупни.


Във Великобритания, по време на управлението на желязната
лейди, се носеха легенди, че Тачър е най-неподкупният политик
в историята на страната. Но след като слезе от политическата сцена,
стана ясно, че синът й е забогатял от търговия с оръжие със Саудитска
Арабия благодарение на авторитета и връзките на своята майка.
От тези сделки големи пари натрупаха и всички роднини на саудитския
крал Фахд.


В Индонезия Сухарто слезе от властта, след като бе
успял в продължение на десетилетия да превърне страната в своя
собственост и да заграби над 20 млрд. щ. долара. Цялата индонезийска
икономика и индустрия работеше като един огромен холдинг на семейство
Сухарто. Кариера в Индонезия се е правела само с подкупи. Сухарто
засенчи дори смятания за уникален в алчността си филипинския диктатор
Фердинанд Маркос. Него така и не успяха да осъдят поне да върне
заграбените над 10 млрд. долара. Подобна е историята и на Бейби
Док - екстравагантния хаитянски диктатор милиардер, и както твърдят
- канибал. По свое време той бе един от най-богатите хора в света,
докато Хаити държеше палмата на първенството за най-бедната държава
на планетата.


Диктатурата и през този век се оказа най-успешната
форма за натрупване на лични богатства - след елиминиране на всякаква
конкуренция. Потвърдиха го и никарагуанският диктатор Анастасио
Сомоса, и аржентинецът Хуан Перон, и панамският генерал Нориега...


В Америка още от времето на президента Юлисъс Грант,
скандалите за корупция съпътстват всяка президентска институция.
Грант използвал невижданото дотогава огромно жп строителство и
търговията с уиски, за да натрупа несметни богатства и още съвременниците
му го обявили за най-корумпирания президент на земята. Но времената
се менят, а с тях и нравите. Вицепрезидентът на Ричард Никсън
- Спиро Егню, бе принуден да се раздели с поста си, след като
обществеността научи как е назначавал своите служители.


Всеки от тях е бил длъжен да му отделя определен
процент от заплатата си. Егню се спаси с една оставка. Други обаче
не съумяха да се изплъзнат по същия начин, въпреки натрупаните
огромни богатства.


Омагьосаният кръг - пари, власт, пари


Всъщност властта обикновено се крепи на ръба на острието,
което разделя алтруистичното схващане за безкористна служба в
името на обществените интереси от доста безогледното плячкосване.
Най-често тя е съчетание от тези две неща. Властта не само носи,
но и струва пари. Например в епохата на Римската република единствено
богатите са можели да си купят изборна длъжност, която после им
е компенсирала разходите и е носели печалби.


Дори днес, дори в най-демократичните държави една
ефективна изборна кампания изисква огромни средства. Затова политическите
партии се самофинансират малко или много по пътя на
измамата. Така се стига до познатите ни финансови скандали и обвиненията
за нечестни методи за финансиране на предизборните кампании на
президента Клинтън и Демократическата партия; Жак Ширак и френската
десница; Фелипе Гонсалес и социалистите в Испания; Борис Елцин
и финансовата олигархия, застанала зад неговата кандидатура; Либерал-демократическата
партия в Япония, Християн-демократическата и Социалистическата
партия в Италия.


Разбира се, обстоятелството, че корупцията е съществувала
винаги и навсякъде, не означава, че никога не е била


критикувана и разобличавана


Впрочем именно отношението към корупцията отличава
свободните граждани от потиснатите, демократичните общества от
тоталитарните. Колкото по-малко свобода има в една държава, толкова
по-големи са злоупотребите в нея. И обратното: там, където съществува
свобода на словото, печата, обществото има по-широк параметър
за критика срещу силните на деня. Проблемът е, че още не са измислени
достатъчно действени механизми, които да противодействат на корупцията
във властта по време на управлението на корумпираните служители.
Разкритията обикновено идват след това и жертви стават не самите
властници, а само тяхната власт. В Италия Бетино Кракси бе осъден
за злоупотреби, но въпреки това бе оставен да живее спокойно и
охолно в къщата си в Тунис - от другата страна на Средиземно море.


В края на краищата битката срещу корупцията е битка
на хората и обществата за повече свобода. Те вече не са склонни
да подминават безнаказано или да опрощават това сладко зло, наследено
от древността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във