Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОРУПЦИЯТА ОБИЧА ВИСИНИТЕ

Корупцията е като планинския орел - лети високо, напада светкавично и за да я улучиш в полет, трябва да притежаваш уменията на измислените герои на Карл Май.


И още: гнезди на непристъпни места, всички знаят, че я има, но малцина могат да се похвалят с трофей. Крилата й са мощни, ноктите остри, а произходът древен. Толкоз, колкото и човешките взаимоотношения, основани на дихотомията власт - подчинение. Просто връстница на човечеството.


Цялата минала седмица българското медийно пространство бе


оглушено от два скандала


митническия с Бартекс и Мултигруп и следствено-прокурорския с Красимир Стойчев. Само вестникарските изрезки по тях напълниха папка с дебелина пет пръста. Ако четете само един вестник, лошите се явяват пред вас кристално ясни. Ала прочитът на всичко и навсякъде ви кара да се чувствате обикновен тъпак: просто нищо с нищо не съвпада. Освен имената.


След полицейската акция в централата на Мултигруп в София в сряда и живописната размяна на еднотипни обвинения между главния прокурор Иван Татарчев и вътрешния министър Богомил Бонев по програма Хоризонт на националното радио в четвъртък сутринта, нещата придобиха познатия скучноват политически вид. Главпрокурорът направо заяви, че политическия чадър над главата на Стойчев държат лично министър-председателят и министърът на вътрешните работи. Лаконичният правник не поглези слушателите с аргументи. До този момент политически вкус в историята даваше само името на бургаския депутат и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев.


Премиерът Костов се изказа правилно, но по принцип.


Досадно е да се повтаря, но всъщност става дума за контрабанда в особено големи размери (споменават се неосъществени митнически и данъчни сборове от порядъка на 52 млрд. лв.), при това в продължение на три-четири години. Контрабандата си е контрабанда и с нея в България днес (като в САЩ по време на сухия режим) никого няма да учудиш.


В Наказателния кодекс


за това деяние си има точна квалификация, както и съответната санкция.


Проблемът е там, че не може да се разтоварва кораб след кораб години наред и това да го свършат един депутат и двама митничари. Очевидно контрабанда в такива мащаби не е възможна, ако не я правят цяла верига от овластени хора, способни да запушват усти, да затварят очи, да подсигуряват цялата система - от вноса до преработката и реализацията на стоката. Това само с политически чадър не става. Чадърът обикновено го държи един, нека са двама души. А дори в тоталния разгул на нравите, последвали рухването на комунистическия режим, усещането за пълна свобода не е премахнало инстинкта за самосъхранение. Най-много да го е притъпило. Затова и контрабандистите, и помагачите са били сигурни, че нещо или някой ги закриля. Солидно. И не са под чадър, а под огромна тента, дълга поне от Бургас до София, и - Бог знае още до къде.


По-страшна е приемствеността в далаверата - ако нещата наистина са такива, каквито ги описват, значи въпросното дело е вършено при управлението на две различни (и противостоящи си) политически сили, при два парламента с различно партийно мнозинство, при две дълбоко различаващи се по философията си правителства. Което идва да напомни, че парите нямат партийна идеология, че




за да цъфти корупцията е достатъчна власт, без значение кой я упражнява


Иван Костов се възмути, че и до него стигат слухове как тоя или оня се позовава на приятелство с него, хвалят се как финансират партийната централа на Раковски 134. Премиерът предприе краен ход - заяви, че няма приятели.


Ала проблемът не е нито в Иван Костов, нито в Раковски 134, каквото и да става там. Прах в очите са акции с въоръжени спецченгета (те могат да стрелят, но не могат да разчитат сложни счетоводни документи), тъпашките арести на митнически шефове без формулирано обвинение и прочие елементарни долнопробни екшън-сценки. Напразни са формирования като парламентарната комисия Антимафия или залъгалки от типа на номерираните комари. Проблемът е, че в намеците има доза истина и тя може да се окаже смъртоносна за нечия политическа кариера. А още по-страшно е мълчанието на хирурга пред уродливата язва на корупцията - то упорито ни връща към въпроса какво го принуждава да мълчи?


Всяка власт корумпира




твърди известен философ. С добавката абсолютната - абсолютно.


Грешно е да се мисли за корупцията като за вулгарен рушвет - на ти пликчето, свърши ми работата. Това е за дребните риби. И за слабите умове. Властта дава не само пари. Всъщност парите са най-простата и най-измамната илюзия. Те просто никога не са в достатъчно количество. Голямата корупция (и голямата битка в нея) е свързана колкото с пари, толкоз и с власт. Властта също е заменяема. Ако европейският абсолютизъм загина окончателно след Първата световна война, нашият се свърши преди по-малко от девет години. С малки изключения нашите властници нямат съзнание за историята. Затова и корупцията ни толкоз прилича на рушветчийство. Но не е.




През пролетта в Женева президентът Клинтън


се оплака на европейските си колеги, че доста от проектите на администрацията му, свързани с европейския бизнес, се препъват в корупцията. В американската. И в европейската.


Миналия вторник пък американската министърка на правосъдието даде във Вашингтон ход на следствие срещу вицепрезидента Ал Гор за нарушения при събиране на средства за предизборната му кампания. Какви мощни и дори антинационални лобита вилнеят на Капитолийския хълм, какви битки води всеки конгресмен в полза на своите спонсори за държавни поръчки, за изграждане на заводи и прочие в САЩ е публична тайна. Това също е форма на корупция, но мъдрите са признали, че битката с нея е предварително загубена.


Има такива битки.


Ние сме народ




без оформено правно съзнание


Последното десетилетие не допринесе то да се появи, а и не бе възможно при такова ударно законотворчество и при дивния законов хаос, който стахановци от пет състава на Народното събрание сътвориха. Илюзията, че с приемането на закон всичко изведнъж може да стане като в нормалните страни, не е напуснала политиците. И те бъкат от най-невероятни, че и граничещи с абсурда законодателни идеи.


Малкото учене е опасно нещо, бе писал Алекзандър Поуп. А значителна част от набързо сформирания нов политически елит се състои от недоучени. На това се крепи неизкоренимият им оптимизъм. А вероятно и доста от агресивната рушветчийска вулгарност, която формира видимия, осезаемия пласт на българската корупция.


И ако заклинанията срещу корупцията не са само политическа демагогия, те би трябвало да знаят (обществото също), че корупцията я има и в т.нар. нормални страни. Че тя е част от обществения договор, в който едни притежават властта, а другите й се подчиняват за определен период. Въпросът е в мярата и точно тук е предимството на демокрацията, за която Чърчил коментираше, че е най-несъвършената политическа система, но по-добра не е измислена.


Една от




първите български демократични илюзии


бе, че несменяемостта на съдиите гарантира обективността на Темида и почтеността на нейните жреци. Е, не стана. Държавата държи бюджета на правосъдието, а законът не прави автоматично от аморалния морален. Резултатите са известни. Не е ясно дали българските магистрати са сред най-податливите на корупция (за пари, за повишения, за слава), но определено не са блестящи. Впрочем в същите, вече цитирани Съединени щати пожизнено се избират само девет магистрати - членовете на Върховния съд. Съдиите и прокурорите пък внимават да не сгазят лука, защото ги избират пряко - в окръга, в щата. Европейската практика е друга, но пък още Алеко Константинов бе казал, че сме европейци, но недотам...


И понеже в началото на тези редове стои метафората с планинския орел, редно е да бъде доведена докрай. Знаете ли как се ловува планински орел? Проследяват го до гнездото му, обикновено в сезона, когато в него има малки. Сетне се изкатерва скалата, където то е свито. После идва дълго криене, дебнене, изчакване. Накрая се мята мрежата. Само веднъж.


Който не успее, усеща удара на крила и нокти, може би и полета от високия камък. После се среща с Бога.


Но във всички зоопаркове по света има планински орли. Дори в Софийския.

Facebook logo
Бъдете с нас и във