Банкеръ Daily

EUObserver:

Корупция, рухване на банки, тъмни медии и прегръдки с Москва и Пекин

Българското председателство на Съвета на ЕС, което продължи от януари до юни 2018 г., не беше нито бедствието, предричано от някои наблюдатели, нито пък PR победата, на която София се надяваше. Това пише изданието EUObserver под заглавие "Колко дълго България ще жонглира между Изтока и Запада?" Автор на публикацията е Никола Танзе - председател на базирания в Париж "Център за изследвания на политическите решения". Той е редактор на изданието Le Banquet.

Ето как продължава неговата статия:

София не може да бъде обвинявана за големия смут в Европа, ако вземем предвид настоящите караници за миграцията, за които виновни са по-скоро Италия и текущият председател Австрия, които имат доста твърда политика. 

Въпреки че Българското председателство избегна катастрофата, то не представляваше и голяма стъпка напред за Европейския съюз. 

Първо, не се постигна до съгласие по въпроса за разширяването на ЕС. Докато България бе поставила интеграцията на Западните Балкани като един от основните си приоритети, френската и холандската опозиция гарантираха, че преговорите с Македония и Албания ще бъдат забавени с още една година.  

Не е честно да обвиняваме България за неуспеха в приобщаването на Западните Балкани, тъй като шестмесечното председателство е абсолютно недостатъчно, за да може дадена страна да промотира определена тема. По това време основните проблеми на масата бяха Брексит и миграцията, така че бе очаквано ЕС да бъде по-плашлив по отношение на разширяването си. 

Това, за което България може да бъде обвинена обаче, е нейната непостоянна външна политика и затруднението, което изпитва при спазването на фундаменталните принципи на ЕС.   

България все още е под специален надзор от Брюксел. Този специален миниторинг, предназначен за преодоляването на разликите между България и останалите държави членки, се запазва вече 11 г. след приемането на страната в ЕС. И затова си има добра причина. 

Практически България изпълнява формалните критерии за присъединяването си към еврозоната и банковия съюз, включително с ниска инфлация и балансирани публични финанси.  

 

Корупцията и банковият колапс

 

Въпреки това нейният крехък банков сектор (четвъртата най-голяма банка в страната - КТБ - рухна през 2014 г.) изпитва недостиг на прозрачност и яростна корупция, което прави интеграцията на страната в еврозоната неприемливо висок риск. 

Българската икономика продължава да бъде изпълнена с проблеми: напук на декадата на обнадеждаващ растеж - БВП нарасна с 3.4% през 2016 г. и с 3.6% през 2017 г. - Световната банка отбелязва, че: "БВП на България трябва да нараства с поне 4% годишно през следващите 25 г., за да може страната да достигне средните нива на доходите в ЕС."

България е най-бедната страна в ЕС, когато говорим за БВП на глава от населението, но е и най-корумпираната. 

Нейната съдебна система е далеч от независима и е неефективна, когато става дума за преследването на корумпирани официални лица. Корупцията е дълбоко вкоренена в българското общество: един на всеки пет възрастни българи съобщават, че е участвал в корупционна сделка. Тази провалена съдебна система възпрепятства растежа на страната и заплашва чуждестранните инвеститори.

Въпреки тези ясни за всички проблеми, България и ЕС имат късмета страната все още да членува в общността.  

Ако България не се бе присъединила към Съюза, тя нямаше да направи прогресът, който отбеляза през последните 10 г., и реално щеше да е по-голяма заплаха за сигурността на блока.

Все пак София може би изчерпва гостоприемството на западните демокрации, играейки за два отбора - търси по-силна интеграция в Европа, докато се прегръща с Москва и Пекин, твърдейки, че работи за целите на ЕС, а поставя своите интереси на първо място.

Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра. 

София обещава да либерализира своята енергийна индустрия и да се съобрази с плановете на ЕС за чиста енергия, но въпреки това субсидира въглищните си централи. 

България се опитва да реализира доста противоречиви проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестарт на проекта "АЕЦ Белене", заплашвайки европейската енергийна сигурност. 

Последните й опити да развали договорите със западните компании AES и КонтурГлобал е още един пример за това как София предпочита Москва и Пекин. 

Чуждестранните инвеститори посочват този враждебен бизнес климат, като напускат българския енергиен пазар. Последният пример е чешкото енергийно дружество ЧЕЗ. 

 

Тъмните медии

 

Българският парламент наскоро обсъди законопроект, изготвен от противоречивия медиен магнат и политик Делян Пеевски, който има за цел да направи по-прозрачна собствеността на медиите, но законопроектът не предвижда публикуването на информация относно заемите, печалбите от реклами и приходите от индиректните фондове на ЕС въпреки факта, че точно тези финансирания са основен източник на корупция и влияние в медийния сектор. 

Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините за това, че за разлика от страни като Румъния, Полша и Унгария, в България гражданите рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на повредена съдебна система, перманентната корупция и проникващото влияние на чужди сили във вътрешната й политика. 

България със сигурност не е единствената държава от ЕС, в която политиците са толкова алчни, че позволяват проникване на чужди сили в стратегически сектори като енергийния. 

Но останалата част от Европа извлича повече ползи от това влияние. Бойко Борисов се представя като кандидат, най-малко опетнен от нарастващото влияние на Русия върху българската политика, и внимателно избягва отчуждаването от останалите 27 държави-членки на ЕС.

В същото време обаче той направи няколко отстъпки към Москва - Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта "Южен поток". Той помага на Москва да планира алтернативи на този проект. Борисов скъса с европейските си съюзници, отказвайки да си изгони руски дипломати след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал.

Колко дълго ЕС ще позволи на България да ходи по този тънък лед?

Facebook logo
Бъдете с нас и във