Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОРПОРАТИВНИТЕ СЪПРУГИ СМЕНЯТ ПРАВИЛАТА

Имало едно време една предана съпруга на един вечно зает и отдаден на бизнеса си високопоставен мениджър. Тя трябвало да бъде видяна, но не и чута. Тя трябвало да направи така, че нищо, наистина нищо, да не застава между съпруга й и любимата му работа. От нея се искало да го предпазва от досадните и отвличащи дреболии на всекидневието. Тя била задължена да отгледа умни и добре възпитани деца и да поддържа красив, добре уреден дом, в който всичко да върви по мед и масло. Нейно задължение било да изгради връзки с благотворителната общност - да бъде кралицата на поредния благотворителен бал и негов неплатен главен изпълнителен директор. Тя трябвало да бъде винаги усмихната на безбройните бизнесобеди и никога, абсолютно никога, да не задава въпроси. Дори и в най-тежките моменти, когато някои пикантни детайли излязат на повърхността, от нея се очаква да знае мястото си и, ако се налага, да се отдръпне безшумно зад кулисите.


Лорна Уент изпълнявала всичките си задължения, с изключение на последното. Когато нейният 32-годишен брак с главния изпълнителен директор на най-голямата в света небанкова финансова компания GE Capital Гари Уент се разпадна, тя предяви безпрецедентни претенции към съпружеското наследство. Лорна поиска половината от 100-милионното, по нейна преценка, състояние на бившия си съпруг. Тя искаше да получи равен дял от всичко придобито по време на брака им, включително от акциите и пенсионните осигуровки, дължими след края на кариерата му. За първи път тя надигна глас, за да спечели полагащото й се уважение и признание за всичко, което беше направила на домашния фронт. Парите не бяха главната й цел. Те просто бяха средство да промени резултата в своя полза. И тя успя - Върховният съд на Кънектикът й присъди 20 млн. щ. долара, далеч по-малко от 50-те милиона, за които претендираше, но доста повече от 8-те милиона плюс годишната издръжка, която предлагаше Гари Уент.


Общността на корпоративните съпрузи беше шокирана и раздразнена, защото нещата не се правеха по правилата. И защото преди 14 години в правната енциклопедия Ръководство по американско право беше записано: Съпругът се задължава да издържа съпругата си, а тя е длъжна да му служи. Правило, чиято валидност в края на ХХ век е твърде спорна.


Историята на Лорна Уент е типична за поколението, възпитано през 50-те години. Израснали и запознали се в малко градче в Уискънсин, в много по-прости и непретенциозни времена, съпрузите Уент започват да се изкачват по стълбата на живота. Той прави кариера, а тя му служи. Докато Гари следва, Лорна преписва по цели нощи лекциите му. Докато той се мести от град на град в борбата да се наложи, тя урежда дома му, създава връзки с църквата и с местната общност, занимава се с благотворителност и се грижи за двете им малки дъщери. Когато през 1975 г. се установяват в Станфорд, където Гари постъпва на работа в GE Capital, Лорна започва да се учи да бъде жена на корпоративен бос. Тя трябва да е облечена добре, понякога екстравагантно, или немного претенциозно, и винаги да е на мястото си на приемите и събиранията, които урежда за други видни ръководители и съпругите им. Всички я гледат и чакат да сбърка някъде, за да имат тема за разговор. През целия им съвместен живот не й минава дори през ума да помоли съпруга си да се обади на водопроводчик или да поседи малко при болните им деца. Защото това е нейно задължение. А когато Гари става главен изпълнителен директор на GE Capital и корпорацията започва експанзията си в различни райони на света, тя трябва да го придружава при бизнеспътуванията му по пет-шест месеца в годината. Това също е част от сделката, както и задължителните почивки в Източна Европа, Азия и Африка с други корпоративни двойки. Понякога на едно и също място се ходи по десет пъти, но всеки път от Лорна се иска да се държи сякаш й е за първи път.


И когато шест години преди разтрогването на брака им тя решава, че също има право да помисли за себе си и за любимите си занимания, нещата започват да буксуват. Лорна открива, че хората ценят ума й и разсъжденията й и фактът, че има собствено мнение. А съпругът й открива, че се чувства самотен, нещастен и неразбран. Тя никога не пренебрегва задълженията си към него, дори когато научава, че е подал молба за развод. Но самият факт, че той не е единственото й занимание, вече го оскърбява. В края на краищата той й е осигурил прекрасна къща, която трябва да служи за приеми и неофициални бизнессрещи и още какво ли не. И в отчаянието на самотата си и на напрегнатия си трудов ритъм той среща другата жена.


Гари предлага на бившата си съпруга толкова, колкото според него й се полага от движимото и недвижимото имущество. Защото той не гледа на брака като на сделка. Още повече всичко, което е постигнал, се дължи на таланта му. Но 54-годишната Лорна е на друго мнение. Според нея бракът е партньорство между равни. Защото никой не може да оцени колко струва например едно дете. Тя твърди, че законодателството на Съединените щати дискриминира жените, които се отказват от собствената си кариера в името на мъжете си. Тя окуражава и другите разведени корпоративни съпруги да издигнат глас в своя защита. Защото от новото поколение жени на видни ръководители няма да се изисква да бъдат толкова церемониални или толкова всеотдайни. Но ще се иска да бъдат високообразовани, запознати с политиката и с бизнеса и да придружават мъжете си при всичките им пътешествия, за ги утешават, разнообразяват и да бъдат показвани.


Посланието на Лорна Уент е ясно. Ако за мъжа е наистина важно да има някой вкъщи, който да отглежда децата му и да се грижи за дома му, той трябва да остави портфейла си на масата. А ако не е съгласен, не трябва да очаква от съпругата си да се усмихва и да се държи като дама. Тези времена вече са отминали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във