Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОРПОРАТИВНА БАНКА СРЕЩУ ХВАТКИТЕ НА ДЪРЖАВАТА

ДАНЪЧНИТЕ СА СЕ ОПИТВАЛИ ДА ИЗПРАВЯТ БАНКАТА ПРЕД ТЕХНИЧЕСКИ ФАЛИТ - ОТГОВОРНИ СРЕД ТЯХ НЯМА

БУЛБАНК погаси дълга на Корпоративна банка от 1.79 млн. лв. за невнесени авансови вноски по данък печалба и натрупаните по тях лихви. Когато през май 2000 г. тя продаде 99.9% от акциите си в Корпоративна банка на десет фирми с британски, германски, американски, люксембургски, малтийски и друг произход за 12.83 млн. лв., БУЛБАНК пое ангажимент, че ще погаси всичките задължения на дъщерната си структура, които не са отразени в баланса й към момента на сделката. Два месеца след като управлението на Корпоративна банка бе поето от новите й собственици, стана ясно, че хазната има претенции към нея за 1.79 млн. лева.


В момента Корпоративна банка оспорва начислените й от данъчните власти 1.79 млн. лв. пред Софийския градски съд. Ако магистратите уважат жалбата и хазната й върне преведените пари, тя ще ги възстанови на БУЛБАНК.

Събирането на авансови вноски

по данък печалба, въз основа на финансовите резултати на фирмата за изминалата година, си беше чисто обирджийство. Нещо повече, това изискване беше следствие от неспособността на държавните чиновници правилно да планират бюджета за следващата година и навреме да събират текущите му вземания. Не дай Боже, едната година търговското дружество да е отчело печалба, а през следващата да има финансови затруднения и дори да излезе на загуба.


Тази сбъркана данъчна практика действа до 1998 г., когато нормативните документи бяха променени и на дружествата, регистрирани по Търговския закон, бе дадена възможност да съобразяват авансовите си вноски по данък печалба с текущите си финансови резултати. Новите изисквания обаче не се разпростряха върху неплатените до онзи момент авансови вноски. А имаше редица случаи, когато те чувствително са надхвърляли текущите финансови резултати на фирмите и по тази причина те не са ги превеждали. Министерството на финансите обаче е продължило да си начислява лихви по тях, увеличавайки вземанията си от дружествата.


Нещо подобно се случва с Корпоративна банка през второто полугодие на 1996, 1997 и първото тримесечие на 1998 година. Данъчните твърдят, че за този период банката им дължи около 1.79 млн. лв. от невнесени авансово вноски по данък печалба и начислените по тях лихви. Интересното в случая е, че лихвите формират цели 92% от споменатата дължима на фиска сума.

Държавната хазна също е била неизправен длъжник

на Корпоративна банка. Към април 1995 г. тя е имала да връща на банката около 120 млн. стари лева по надвнесени от нея авансови вноски за данък печалба и общински данък (за 1994 година). По валутния курс през април 1995 г. дългът на хазната и общината към Корпоративна банка е възлизал на 1.85 млн. щ. долара. Колкото и парадоксално да звучи обаче, въпреки многократните молби на ръководството й, до средата на 1995-а данъчните така и не са извършили ревизия на банката. А без нея тя не е можела да си възстанови надвнесения данък.

Чиновниците откликват на молбата

на Корпоративна банка едва през август 1996 година. Тогава в нея влизат ревизори, а междувременно левът вече се е обезценил спрямо долара повече от три пъти. Но това е единственият начин, по който банката успява да намали вноските си в бюджета и да си върне част от вземанията си от него (доларовата им равностойност междувременно е намаляла от 1.85 млн. на 620 хил. щ. долара).

Цитираният откровен грабеж

който в продължение на няколко години беше упражняван спрямо всички печеливши юридически лица, беше легализиран от недодяланите клаузи на тогавашното данъчно законодателство на България. Именно поради тези причини ръководството на Корпоративна банка отказва да превежда редовно авансовите вноски по данъка върху печалбата, а да ги съобразява с текущите резултати на институцията през годината. Заради забавените преводи обаче данъчните й начисляват наказателни лихви от 290 млн. стари лева. От тях банката погасява 183 млн. стари лева, а за останалите 107 млн. стари лева ръководството й твърди, че не са дължими. Мотивите на управляваната тогава от Венцислав Антонов банка са, че въпросният остатък е от лихви, начислени върху някакви виртуални авансови вноски по данък печалба, които са много по-високи от реално постигнатия финансов резултат. Казано на прост език, чрез един недомислен закон данъчните власти са искали да бръкнат в капитала на Корпоративна банка и да ощетят акционерите й със суми, които не се полагат на хазната.


Част от историята с неизплатения авансово данък от банката на бюджета се разиграва в период на хиперинфлация - от края на 1996 и 1997 година. Тогава, за да защитят клиентите и акционерите си, почти всички банки преминаха на дълги доларови позиции, което означава, че валутните им вземания превишаваха с пъти задълженията им в долари. Така за 1996 г. те формираха огромни печалби от курсови разлики, които в никакъв случай не отразяваха реално спечелените от тях пари. Данъците върху тези по същество виртуални печалби обаче бяха огромни. И вместо да им ги спести, държавата реши да си ги събере. Това беше нейният трик за пълнене на бюджета. Още тогава по тази тема в.БАНКЕРЪ писа, че държавата е най-голямата пирамида. И, разбира се, потърпевшите пропуснаха това заключение край ушите си с подобаващата доза високомерие.


С въпросния данъчен грабеж от всички банки през 1997-а се размина

единствено ОББ

тъй като за току-що избраното правителство на Иван Костов бе въпрос на стратегическа уговорка да я продаде. И то, както и законотворците, бяха принудени да се съобразят с волята на купувачите - ЕБВР, Опенхаймер Корп и БУЛБАНК, които поставиха условието банката да не плаща данък върху печалбата.


Анализът на финансовите резултати на Корпоративна банка, която е примерът в тази публикация, показва, че ако през 1997 г. тя беше направила авансовите си вноски по данък печалба на базата на резултата от предишната година, щеше да изяде голяма част от парите на акционерите си. Но това е малкият проблем. Оказва се, че претенциите на данъчните са спорни, тъй като

в условията на хиперинфлация

би трябвало да се прилага Международният счетоводен стандарт N29. А неговите постулати значително намаляват кухите приходи на банките. На същата логика се подчиняват и действията на ръководството на Корпоративна банка през първите три месеца на 1998 г., когато нейните шефове решават отново да не превеждат авансови вноски по данък печалба, произтичащи от резултатите за 1997 година. Едва ли е било разумно банка с капитал от 10 млрд. стари лева (5.7 млн. щ. долара по онова време) да плати авансови вноски по данък печалба за над 3.5 млрд. стари лева (1.89 млн. щ. долара). Освен ако печалбата й не е покривала 100% от капитала й. А положителният финансов резултат на Корпоративна банка тогава е далеч от това съотношение. Затова ръководството й е предпочело да запази интересите на клиентите и на акционерите й и да не внася спорните авансови вноски в бюджета, спасявайки по този начин кредитната институция от декапитализация. Нещо повече - инвестирането на спестените от данъци пари е донесло на банката ползи в размер на 1.95 млн. щ. долара - сума, която покрива издръжката й за три години.


Политиката на шефовете на Корпоративна банка позволи на основния й акционер БУЛБАНК (притежаваща 99.9% от нея) през 2000 г. да я продаде за 12.83 млн. лева. Така най-голямата българска банка направи най-простата операция - върна си инвестираните средства в Корпоративна банка.


Според главния изпълнителен директор на БУЛБАНК (до 3 октомври) Чавдар Кънчев, изплащането на въпросните 1.79 млн. лв. на бюджета няма да накърни интересите на новите й собственици - УниКредито Италиано и Алианц, тъй като Корпоративна банка е продадена значително над стойността, с която е била записана в балансите на БУЛБАНК.


Италианският и германският инвеститор нямат основание да искат сумата от 1.79 млн. лв. да им бъде възстановена от Банковата консолидационна компания, заяви Чавдар Кънчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във