Банкеръ Daily

Общество и политика

Корабът на глупците потъва по план

Александър МАРИНОВ

 

В политиката интерпретацията на фактите често се приема като по-важна от самите факти. Но това не означава, че интерпретацията може да промени фактите. Още повече, ако говорим за действителните факти, а не за нагласени в нечий интерес измислици. От тази гледна точка, нека засега се съсредоточим върху това, което реално се случи на изборите за Европейски парламент в България. За битка на интерпретации ще има достатъчно време – както в отделните партии, така и в общественото пространство.

Факт № 1. Преобладаващата част от българските граждани игнорираха тези избори. След като два дни в сайта й се мъдреха позорните 26 процента, ЦИК се напъна и докара активността до 33 на сто. На какво се дължи и кого включва юрването към урните в последните два часа от изборния ден е известно, но също така е известно, че никой не може да твърди със сигурност, че броят на намерените (?) в урните бюлетини наистина съответства на реално гласувалите в тази „зона на здрача“.

Интерпретациите на електоралния абсентизъм са различни – трите празнични дни, слънчевото време, негативната кампания, фокусирането върху вътрешните проблеми и политически цели. Дори се намери един „анализатор“, според когото ниската активност била нормална, защото … това била тенденцията в целия свят. Все едно през последните дни гражданите в повечето европейски страни не ни показаха точно обратното. Чуха се обичайните самоосъдителни обобщения – за апатията, за стадото и че българите си заслужавали управлението.

Има обаче и алтернативно обяснение – мнозинството от българите не отидоха да гласуват не от любов към управляващите или от робско примирение, а защото не видяха реалистична и убедителна алтернатива. БСП твърдеше, че е такава, но очевидно малцина й повярваха. Факт е, че системното политическо статукво е изчерпано и не може да се самообнови. Но в момента, когато се появи нещо наистина ново и вдъхващо увереност за автентичност и мощ, картината ще се промени мигновено.

Факт № 2. ГЕРБ победи категорично смятаната за реален претендент БСП, но не спечели. За каква печалба може да се говори, когато най-съвършената клиентелистка партия губи сто хиляди гласа, при положение, че все още здраво стиска властта? Тук откриваме най-интересния парадокс на отминалите избори. От една страна, победителят понесе чувствителна загуба на подкрепа и неслучайно Борисов бе много сдържан и няколко пъти подчерта необходимостта от промени в партията. Силният инстинкт му подсказва, че тази пи(а)рова победа много скоро може да прерасне в тотален срив. От друга страна, победеният подобри показателите си – БСП прибави гласове и един мандат в сравнение с 2014-а. Вярно е, че преди пет години левицата удари дъното и подобряването на резултатите бе очевидно. И все пак, всички останали загубиха, а левицата прибави.

Факт № 3. Всеобщата оценка за поражение на левицата идва от това, че повече от всеки друг път през последните 10 години БСП имаше реална възможност да спечели, но я пропусна, за което може да вини само себе си. Това вече е въпрос на таван на политическия капацитет, а не на електоралната подкрепа. Разочарованието е голямо, защото за пръв път ГЕРБ бе поставен в наистина критично положение. Но темата за злоупотребите с властта и корупцията беше развита еднопланово и най-вече – без ясна връзка с европейския контекст на изборите. Бяха допуснати съществени политически грешки, най-вече с твърденията, че всеки глас, който не е за БСП, е в полза на статуквото. Напразно се развихри реториката за възмездие – у нас на този етап тя по-скоро има негативен електорален ефект. Сега социалистите отново са склонни да обясняват резултатите с мощта на прословутата „машина за избори“ на управляващите, но тя не е нещо ново. Тази машина бе блокирала, но й позволиха да завърти отново. С проявения по време на кампанията манталитет и начин на правене на политика левицата не може да надделее над ГЕРБ в директен сблъсък, а друго не може или не иска да прави.

Факт № 4. Представителите на статуквото и най-вече част от управляващите показват склонност да правят погрешния извод, че всичко се е разминало с лек уплах, следователно, нещата могат да продължават по старому. Приказките за „дадена прошка“ и „възстановяване на доверието“ са не само неверни, те са най-прекия път към бърз рецидив на познатата от преди месец нетърпимост към ГЕРБ. Неслучайно Борисов се стреми да даде противоположен тон. Електоралният ефект на негодуванието от злоупотребите на властта може и да е временно неактуален, но проблемът остава, както и обществената нагласа да се търси отговорност на самозабравилите се властници. Опасно, а не успокояващо е обстоятелството, че голяма част от българите не вярват изборите да доведат до възмездие. Това говори за тотално изчерпано доверие към системната политическа класа, а не за отказ от намерението тя да бъде наказана за сторените злини. Всеки опит да бъдат заметени под килима разкритията от последните два месеца ще има ефект на плиснат в огъня бензин.

Факт № 5. Изборните резултати не водят обективно към успокояване на положението в партиите, а точно обратното. Дори при формалните победители (както намекнаха редица представители на ръководството на ГЕРБ и приближени анализатори) тепърва предстоят болезнени промени, макар и под формата на „очистване“. Статуквото в управляващата коалиция е окончателно променено след „войната на патриотите“, а жаждата за консумиране на последните капчици власт вече не може да осигурява минимална спойка. Настина, сега всички погледи са приковани към драмата в БСП, където промените в устава дават големи шансове на Корнелия Нинова да потвърди и дори да укрепи позицията си след подадената оставка. Но така или иначе този развой означава, че в предстоящите месеци до местните избори левицата ще бъде въвлечена в остра вътрешнопартийна борба, особено ако бъдат приведени в действие намеренията на Нинова да прочисти структурите от опонентите си. Резултатите от преференциалното гласуване (в частност за Станишев) показаха, че картината е доста по-противоречива, отколкото мислят някои на „Позитано“. Като цяло българската партийно-политическа система навлиза в нов етап на двойна криза – пълно обществено делегитимиране плюс започващи вътрешни междуособни войни.

Факт № 6. Често се забравя, че положението в България представлява функция на процесите по света и особено в Европа. Европейският съюз навлиза в нова, много сложна и рискова фаза. Познатата от предишните години тактика на подмазване и присламчване към силните на деня вече е неприложима, защото балансите се променят. Външната преса над българските политици и поведението им в Европа ще се засилва и ще ограничава терена за маневри с цел извличане на конюнктурни вътрешнополитически изгоди.  

Логичният извод от анализа на фактите показва, че политическият ураган не е отминал – просто сега се намираме в „окото на бурята“. Ако направим аналогия с прочутата картина на фламандския майстор Йеронимус Босх, корабът се носи без платна и кормило по вълните и само глупци могат да празнуват и се веселят. Може би, защото смятат, че алтернатива няма.

Но едва ли дълго ще е така.    

Facebook logo
Бъдете с нас и във