Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИТЕ ОЧАКВАТ НОВИТЕ СИ СОБСТВЕНИЦИ

Като попревтасали моми трите български корабостроителници
все по-малко привличат погледа на богатите женихи. Типично българският
подход към приватизацията - да се обере до кокал, да се удави
в дългове и обезценено и омаломощено да се предложи предприятието
за продажба, не отмина и тези, атрактивни някога индустриални
обекти във Варна, Бургас и Русе.


Приватизацията на трите корабостроителници може би
ще приключи до края на годината - потенциалният купувач за русенската
вече е избран, а за предприятията във Варна и Бургас този избор
се прави в момента на база подадените до приватизационния посредник
оферти.


В резултат на преговорите, провеждани от май 1998
г. насам, консорциумът, ръководен от испанската консултантска
фирма DFC (включващ още немската Kommerzbank, британските компании
Appledor International и Denton Hall и българската Хирон
мениджмънт консултинг), избра за купувач на 80% от капитала
на Русенската корабостроителница словашката корабостроителна компания
SLK. Управителят на DFC за България Анджей Шафернакер съобщи,
че преговорите със словашкия корабостроител ще продължат. DFC
се надява в началото на септември да представи в Агенцията за
приватизация подписания от инвеститорите договор за покупка на
Русенската корабостроителница, а до средата на същия месец продажбата
на предприятието да бъде свършен факт.


Запознати с детайлите около раздържавяването на корабостроителницата
обаче са на мнение, че


сделката едва ли ще приключи до края на септември



тъй като в правния анализ на предприятието има някои
недостатъци, чието отстраняване ще изисква време. Основен проблем
е, че не са заделени акции за удовлетворяване на реституционните
претенции от страна на бившите собственици на земята в местността
Две могили, върху която се намира корабостроителницата, защото
от DFC са приели, че тя не влиза в активите на предприятието.
Според г-н Шафернакер обаче за земята не е необходимо да се отделят
акции от капитала на дружеството, а самото й обособяване няма
да има влияние върху капитала на корабостроителницата, тъй като
тя и преди това не е била включена в активите й.


Посредникът по приватизацията на корабостроителницата
е получил 3 оферти - от българската търговска фирма Корабоимпекс,
от германската фирма H+S и словашката корабостроителница
в Комарно. Офертата на Корабоимпекс е била отхвърлена
веднага като най-слаба от трите. На второ място е класирана офертата
на германската компания H+S, но тя е оценена като
по-непривлекателна в сравнение с предложението на SLK. Немската
фирма, която се занимава с търговия на кораби, е дала оферта много
близка до тази на словаците, но цената за пакета акции, която
е предложила, е била по-ниска. При избора DFC е акцентирала и
на още едно съображение: поради проблемите на Русенската корабостроителница
много важни са мениджърските умения на купувача. Според тях словашката
компания има необходимия опит, тъй като самата тя е имала същите
проблеми, но успешно се е преструктурирала. Потенциалният купувач
планира да инвестира 12 млн. долара в Русенската корабостроителница
за обновяване и развитие на съоръженията и за обучение на персонала,
а също така смята да прехвърли някои свои поръчки в русенското
предприятие. SLK ще поеме и обслужването на дълговете на предприятието,
които възлизат на около 9 млн. долара към ДФРР и около 3 млрд.
лв. към бюджета.


От няколко години насам финансовото състояние на
корабостроителницата е доста тежко. През 1993 г. по искане на
ОББ Русенският окръжен съд откри процедура по обявяване на дружеството
в несъстоятелност. Освен ОББ кредитори на корабостроителницата
са Стопанска банка, БИОХИМ и ТЕКСИМБАНК. Към края на 1995 г. дълговете
й станаха около 1.2 млрд.лв. (около 17.1 млн. щ. долара). През
пролетта на 1996 г., Стопанска банка откупи вземането на ТЕКСИМБАНК,
а в края на май същата година и това на БИОХИМ. Малко по-късно
- в края на лятото на 1996 г. ОББ също прехвърли на Стопанска
банка вземането си от корабостроителницата за 3.5 млн. долара.
Стопанска банка се задължи да го погаси до една година, като обезпечи
този свой ангажимент с валутни облигации по ЗУНК. Всички средства,
получени от продажбата на кораби, бяха вложени за погасяване на
старите задължения на предприятието към неговите кредитори. За
да изпълни новите поръчки, още в началото на 1996 г. обаче корабостроителницата
изпита остра нужда от оборотен капитал. Осигури й го ДФРР, който
през март 1996 г. й предоставя заем от 8.5 млн. щ. долара. Заемът
обслужваше Стопанска банка. Към началото на септември 1996 г.
корабостроителницата се разплати окончателно със Стопанска банка
и на 20 септември 1996 г. тя даде съгласие (в качеството си на
кредитор) процедурата по несъстоятелност срещу предприятието да
бъде прекратена. Три дни по-късно БНБ затвори банката, а корабостроителницата
попадна в списъка за финансова изолация. В края на 1996 г. ДФРР
остана единствен и пряк кредитор на предприятието.


През 1997 г. корабостроителницата реализира около
500 млн. лв. печалба от курсови разлики. Загубата й за първото
полугодие на 1998 г. обаче е над 3 млрд. лева. Приходите от дейността
й за първата половина на годината са 4.940 млн. лв., а разходите
- 5.857 млн., иначе казано, приходите от продажба на продукцията
не са достатъчни да покрият разходите по производството. Според
г-н Шафернакер отлагането на решението за избор на купувач не
е могло да продължава повече. От Министерството на финансите са
настоявали по-бързо да се пристъпи към реална приватизация на
завода, тъй като в противен случай той ще бъде обявен в ликвидация.


За покупка на 58% от капитала на Варненската корабостроителница
пък беше подадена само една оферта от консорциум, включващ


работническо-мениджърското дружество


Варненска корабостроителница инвест и
постприватизационния фонд, управляван от базираното в Прага дружество
Europe Capital Management (ECM), в който акционери са чешката
фирма ЕМС и Европейската банка за възстановяване и развитие. ECM
е инвестиционно дружество, което управлява капитали на големи
инвестиционни банки, но основно това са пари на Merrill Lynch.
През миналата седмица предложението им бе анализирано и с консорциума
ще се водят преговори. Датата на първата среща не е уточнена,
но по информация от посредниците тя ще се проведе през следващите
1-2 седмици. Между партньорите на DFC е бил обсъден и вариант
за удължаване на срока за подаване на оферти.


Слабият интерес на чуждестранните инвеститори най-вероятно
се дължи на малкия дял, предложен за приватизация, както и на
трудностите по набиране на оборотни средства за корабостроителницата,
което се отразява на коректното изпълнение на поръчките. Донякъде
изход от този проблем са договорените с БМФ авансови плащания
по направените поръчки. Освен това общото събрание на акционерите
на корабостроителницата, състояло се в края на юни 1998 г., е
решило да емитира краткосрочен облигационен заем в близките месеци.


На 10 август изтече срокът за приемане на офертите
за


Бургаската корабостроителница


DFC е продала четири информационни меморандума. В
момента DFC обсъжда със своите партньори възможността да се удължи
срокът за подаване на оферти и за бургаското дружество, тъй като
някои от най-сериозните кандидат-купувачи са известили, че няма
да могат да подадат своите предложения в обявения срок. Сред кандидатите
са две големи корабостроителници - от Скандинавия и от една арабска
държава. Според консултантите по продажбата Бургаската корабостроителница
се нуждае от солидни инвестиции, тъй като производственият й капацитет
е много ограничен. През 80-те години е бил изготвен план за нейното
развитие, но след 1989 г. той е изоставен. Продажбата на Бургаската
корабостроителница може да се затрудни, според г-н Шафернакер,
и от нерешения проблем с концесията за кейовете, които се използват
от дружеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във