Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОПРИНЕНАТА ВРАТОВРЪЗКА ЗАТРУДНЯВА ДЕПУТАТИТЕ

Събрание на полубогове нарича първата
сбирка на американските парламентаристи Томас Джеферсън. Със сигурност
няма да се намери българин, който да опише с подобни думи нито
един от съставите на парламента ни от десетилетия та чак до днес.
След 1990 г. Народното събрание оставаше неизменно на опашката
на общественото доверие, независимо какви и чии мнозинства се
въртяха в него. Президент, правителство и съдебна власт си разменяха
първенството в класацията за висок рейтинг, но погледът към парламента
винаги носеше товара на скептицизма. Всеки от нас отдавна е намерил
своето обяснение за нещата. Политиците твърдят, че и те са намерили
своето. Означава ли това, че ще се поучат от грешките си?


Сградата на съединението се превърна в калейдоскоп
на самобитните ни политически нрави. Пъстро, шумно и многолико
е българското депутатско войнство, събрало в пленарната зала всичките
ни национални особености и отколешни балкански привички.


През тази година двеста и четиридесет народни избраници
поеха в нощта на 19 април бремето на едно


претоварено с надежда очакване


Очакването, че този път всичко ще бъде различно.
През препълнените с уроци седем години, българският избирател
научи много нови неща за политиката и нейната същност. Научи се
да различава детайлите от принципите. Да вижда вероятностите зад
обещанията. Да оценява правилно сигналите на политическите послания.


Преди два месеца 38-ото Народно събрание записа тържествено
рождената си дата в страниците на днешната ни история. И въпреки,
че беше заченато във вихъра на шумна политическа буря, или може
би тъкмо поради това, от първия си ден то носи ясния белег на
един нов стремеж към съгласие и ефективност, необичаен за парламентарния
ни климат досега. Дали той е временен резултат на първоначален
ентусиазъм, или е мотивиран от сериозно и отговорно отношение
към проблемите на държавата, тепърва ни предстои да разберем.
Засега можем да подхранваме надеждите си, като внимателно наблюдаваме
проявите и поведението на новите политически мъже и като се опитваме
да открием в тях ярки сигнали за трайни промени в политическия
ни живот. А такива промени търсещото око може да намери, но трябва
напрегнато да се взира. Най-отчетливи са различията в публичните
отношения между различните парламентарни групи. Отзивчивият куртоазен
тон замени окончателно ледените площадни сблъсъци между партийните
лидери. Днес нищо не е толкова демодирано, както нарушаването
на добрия тон. Дебатите в пленарната зала все още
съхраняват високия си градус, но без да разгарят емоциите. Противопоставянето
е не по-силно, отколкото изисква една дискусия, и не по-глухо,
отколкото налага партийната пропаганда. Това е нормалното и необходимо
ниво на парламентарния диалог. Ако депутатите утихнат в уюта на
безмълвното съгласие, Народното събрание ще изгуби една от най-важните
си публични функции - чрез извеждане на мнения, оценки и формулировки
да обяснява на обществото същността на политическите решения,
които управляващите налагат.


Без пълноценен пленарен дебат


гражданите биха останали неинформирани не само за
позициите на отделните партии към провеждания от мнозинството
курс, но най-вече за цялостното негово съдържание и последствия.
Именно парламентарните дискусии правят политиката наистина публична
и достъпна. Най-важно за демократичните принципи на съвременното
общество е народът да се чувства съпричастен на властта. Точно
тази съпричастност осигуряват многобройните изказвания на депутатите
в пленарната зала. И въпреки че българинът нарича парламента говорилня,
което далеч не в израз на добри чувства, народните избраници ни
служат точно с говоренето си. Законите се изработват
от експертите в комисиите, но тяхната роля и прякото им отражение
върху нас ни разясняват единствено приказките на депутатите
в пленарната зала. Разбира се, задължително качество на нотабилската
бъбривост трябва да бъде конструктивизмът. Без него всяка позиция
се превръща в дребнаво партийно интриганстване и блудкаво празнословие.
Характеристики, белязали климата на предходните народни прения.


Но докато пленарната зала на 38-ото събрание бързо
поглъща законопроект след законопроект, в тесния й кулоарен пояс
често се сблъскват лични амбиции, незаглъхнали спомени и непотиснати
чувства. С тътен се разминават тежките достойнства на големи държавни
мъже или в пърхащ полет прелита очарованието на някоя политическа
дама. За късите часове на двумесечната си работа старите фоайета
на новия парламент успяха да запълнят доста страници от личните
си дневници. И въпреки че придържането към модерния бон
тон не позволява използването на думичката скандали,
трябва да признаем, че за разлика от скуката в пленарната зала
коридорният дух често се раздвижва от атрактивни изяви от всякакъв
вид.


Първите тревоги на кулоарния шепот предизвика


претенцията за високи критерии към управителите
на БНБ


Преди Красимир Ангарски да успее да разясни на господа
депутатите какво трябва да разбират под това кодово название,
много от тях повярваха, че управляващите тайно са нарочили Жорж
Ганчев за шеф на Централната банка. По-късно обаче стана ясно,
че авторите са имали предвид не физическия ръст на кандидатите,
а моралния. Неизяснените мерни единици на българския морал пък
разпалиха гореща дискусия на заседанията на бюджетната и икономическата
комисии. Дали от това се обогати речникът на депутатите, или само
чувството им за хумор, не можем да разберем пак поради проблеми
с измерването.


Но не беше никак трудно да се регистрират децибелите
на скандала около официалния говорител на Евролевицата Росен Карадимов.
Вярно е, че той не се превърна в медийна сензация, но подсказа
за една нова заплаха за политическото ни здраве, лекът срещу която
явно все още не е внесен от Европа. В цял свят обществото изисква
от политиците да въплъщават представата му за идеалния гражданин.
И най-малките неудачи в личния живот на лидерите често се превръщат
в неизбежен крах на политическата им кариера. Това са много
интимни проблеми - сподели евроговорителят по повод отправените
му обвинения. Но желязно правило е, че интимните проблеми
на политическите господа се превръщат в публично изживяване. А
какви са последствията от това изживяване зависи от местния манталитет
и култура на изживяващите. Пълната липса на реакция би могла да
означава само две неща. Или обществото е абсолютно


отчуждено и обезверено в човешката стойност на собствените
си политици


или самото то е разядено и деформирано от порочни
нрави и подменени ценности. Кой е верният отговор, ще става ясно
занапред. Но какъвто и да е погледът към личния живот на най-видните
ни граждани, безразличието към техните житейски неудачи
би могло да бъде знак единствено за нездрав обществен климат,
а не проява на благороден такт и доброжелателно премълчаване.


За пълното отсъствие на тези качества говорят и позициите
на депутатите ни към своето и чуждото облекло. Много от тях отказват
или пък наистина не успяват да прозрат силната социална ангажираност
на депутатските премени. В стила на западната традиция
мъжката вратовръзка е не само декоративен елемент към строгия
костюм. Тя е отчетлив знак за силна социална ангажираност, готовност
за поемане на отговорност и пълно съобразяване с етичните и моралните
норми на обществото. Чрез вратовръзката мъжът демонстрира на околните,
че е


пренебрегнал собствената си свобода в името на социалните
изисквания


Немислимо е един политик на работното си място в
момент на изпълнение на обществените си задължения да пренебрегва
този важен атрибут на съвременното общуване. Изискванията, поставени
от председателя на Народното събрание към облеклото на парламентаристите,
не са плод на лично хрумване или неопределени естетически нагласи.
Облеклото е знак за ангажимент, позиция и отговорност, с която
доверениците на народа доброволно са се нагърбили. И всякакви
паралели между депутати и журналисти не само са безсмислени, но
са и израз на неразбиране на същността на политическото представителство
и задълженията, които то носи. Членът на парламентарната група
на Демократичната левица и председател на политически клуб Екогласност
Стефан Гайтанджиев има доста сериозен парламентарен стаж и много
отдавна трябваше да си е изяснил всички проблеми на политическото
облекло. Упоритото му желание да се явява в пленарната зала по
къс ръкав и без вратовръзка може и да не е знак за осъзнато неуважение
към трибуната на най-публичната ни държавна институция, но при
всички случаи предизвиква смущение и недоумение сред хората, които
са му поверили много по-тежки проблеми, отколкото копринената
прегръдка на една вратовръзка.


За седем години едно дете прохожда, проговаря и подрежда
първите ценности в представата си за живота. За този период българските
политици бяха длъжни да се научат поне да се обличат. И ако това
обучение явно ги затруднява, добри резултати дават вече уроците
по гражданска защита. Оказа се, че заплахата от заредена бомба
в сградата на българското съединение не успя да прекъсне
дебата около проектобюджета. Дали депутатите са проумели, че


дългът пред народа стои дори преди собствената им
безопасност


или са се научили да различават истинските от мнимите
опасности?


Мнима ли е опасността, която предвещава кулоарното
недоразумение между Народен съюз и Александър Каракачанов?
Не съм искал да кажа това. Не говорех за ново правителствено
мнозинство. Имах предвид разширяване на сегашното - объркано
обясняваше необяснимото председателят на Зелената партия. Това
стана, след като беше принуден да тълкува собствените си думи,
пророкуващи бламирането на кабинета и пререждане на парламентарните
играчи. Но да обясниш собствените си непремерени амбиции, понякога
се оказва най-трудно. И въпреки че плитката политическа далновидност
на еколога засега може да обезсмисли значението на скандалните
му изяви, не съществуват никакви гаранции, че в бъдеще няма де
се превърне в повод за истинска заплаха за утвърждаващия се нов
парламентарен климат.


38-ото Народно събрание обещаваше да е скучно с досадния
ритъм на ефективната си законодателна дейност. Оказа се обаче,
че разнообразието е присъща черта на парламентарното
ни ежедневие. Но точно прекаленото разнообразие отегчи
избирателите и във Великото НС, и в 36-ото, и 37-ото. Ще намерят
ли точката на равновесие новите депутати, или ще повтарят недоучени
уроци от минали години?

Facebook logo
Бъдете с нас и във