Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОНВЕНТЪТ ТРЯБВА ДА КАЖЕ ЗАЩО НИ Е НУЖНА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

Европа пише нова глава от историята си, за да се опита да накара бъдещето, което иска, да се случи. Главата носи заглавието Конвент. Както винаги досега в петдесетгодишната история на интеграционния процес, опитът е първо да се опише, а след това успешно да се реализира един стар политически ритуал - ритуалът на консенсуса. В четвъртък европейските лидери се събраха в Брюксел и дадоха живот на Конвента, който трябва да помогне за реформите в Европейския съюз. Просто казано, свикаха един форум, за да организират по нов и по-модерен начин политическия живот в европейското политическо пространство. Новата глава от европейската политическа история започва интересно или поне има интересни детайли. Конвентът бе свикан точно на датата, на която магазините в повечето страни от еврозоната не приемаха от старите пари, а продаваха стоката само срещу евро. В играта на символи парите имат особено значение, както и в играта на политика. Причината е проста. И в двата случая става дума за власт или за разпределение на власт. Затова случайното съвпадение в датата има стойност. С еврото бе направена огромна крачка към вътрешната интеграция на ЕС, с Конвента би трябвало да се направи голямата крачка към разширяването навън. Преди това обаче е необходимо да се изпусне духът от бутилката и да се отговори на въпросите за властта. Кой какво ще решава? Каква ще е ролята на Европейския парламент и Европейската комисия? Кой кого и как ще контролира и т.н. Общият брой на въпросите е шестдесет. В детайлите има още едно съвпадение или поне илюзия за исторически сравнения. Някога, преди 215 години, във Филаделфия тринайсет независими американски щата свикаха Конвент, за да направят обща конституция на Съединените американски щати. Сравнението си струва дотолкова, доколкото често пъти досега на разговорите край камината се е появявала т.нар. концепция за Съединените европейски щати. Всъщност тя е едно от ревниво пазените табута в дипломатическите разговори за бъдещето и винаги е обяснявана като оказване на почит към Жан Моне, който на глас мечтаеше за Обединените европейски щати. Резултатът досега винаги е бил нищо повече от скромно въображение за дизайна на европейския институционален ред, подреден в следното изречение: Укрепване на наднационалните институции, но запазване на решаващата роля за правителствата. Почтеността изисква обаче да се кажат основните причини за скуката, която лъха от очакванията, че точно Конвентът автоматично ще започне да действа както съименника си преди повече от двеста години във Филаделфия. Почти непоносимо наивно е някой да си помисли, че в началото на ХХI век американската формула може да се възпроизведе в Брюксел като опит за конструкция на някаква европейска свръхдържава или европейски народ. Това не е възможно заради многообразието на европейските традиции, интереси и чувство за суверенност. Не е възможно и заради почтеното отношение към историята. Тогава, през 1787 г. във Филаделфия, четири години след войната срещу Великобритания, историческият експеримент САЩ е бил пред икономически и политически колапс и е ставало дума за бърза подкрепа на централната власт. Председателят на Европейската комисия Романо Проди например споделя идеята за федерална Европа, но смята, че пълен федерализъм както в САЩ е невъзможен. Моята позиция е ясна - трябва да имаме набор от механизми за общи действия в политическата и икономическата област, заявява Проди и предпазливо говори за важната роля на наднационалните институции, които трябва да получат от Конвента прозрачност, видимост и демократична сила.Точно в детайлите се взряха заядливите журналисти. Те преброиха 105 мъже и жени от 28 страни членки и страни кандидати, които трябва да мислят за бъдещото устройство на ЕС. Изводът от преброяването бе, че Конвентът е класически мъжки клуб от възрастни мъже, в който по-младите или жените трябва да се търсят с лупа. Много заяждания отнесе председателят на Конвента, бившият френски президент Валери Жискар Д'Естен (76 години). Един журналист даже си позволи да попита британския премиер Тони Блеър: Защо вземате за президент човек, който може да ви е дядо? Отговорът на Блеър: Защото това не е въпрос на възраст, а на компетентност. С Конвента Европейският съюз се реши да стъпи на непознато място и да открехне затворените врати на правителствените конференции, които трудно и тягостно решаваха съдбата на обединена Европа, често притеснени за националния суверенитет и разпределението на финансовите и политическите тежести. Той трябва да преработи европейските договори и да предложи в рамките на една година решението, което да вземат държавните и правителствените ръководители. Властта на практика остава в техни ръце и от тях ще зависи дали Конвентът ще има успех. Но това е само на пръв поглед, защото Конвентът като политическата фабрика за бъдеще на Европейския съюз ще трябва да даде на гражданите смислено и приемливо обяснение на основния въпрос: защо Европа трябва да се обединява. Държавните лидери също изпадат в зависимост от Конвента, защото той ще предлага решенията, които те не можаха да вземат в Амстердам през 1997 г. и в Ница през 2000 година. По време на тези възлови срещи на върха правителствените шефове от Европейския съюз бяха безпомощни в отговорите на съществените въпроси за демократичната легитимация и прозрачността в Европейския съюз, за разширяването и за задълбочаването на вътрешната интеграция. Германският канцлер Герхард Шрьодер например изглежда безкрайно откровен, когато казва какво го мъчи. Първо, как политически да се ръководи една разширена Европа и как да изглежда Комисията. Второ, как една силна Европейска комисия да се контролира от Европейския парламент. Трето, какво в крайна сметка е от компетенциите на отделните държави и какво на Европейския съюз като цяло. Тези въпроси са трудни за всички - от Хелзинки до Атина. Отговори могат да бъдат дадени едва след година от Конвента. Ако той събере воля и мисли за бъдещия проект на една европейска конституция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във