Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОНСТИТУЦИЯТА ОТГОВАРЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ДЕМОКРАТИЧНОСТ

Заместник-председателя на 40-о Народно събрание Любен Корнезов пред в. БАНКЕРЪГ-н Корнезов, ще успее ли Народното събрание да приеме в срок законите, които ще осигурят присъединяване на страната ни към Европейския съюз през 2007-а година?- Ратифицирайки договора с Европейския съюз, ние сме поели ангажимента да приемем редица нормативни актове, свързани с членството ни. По програма до края на тази година трябва да приемем 36 закона, свързани пряко с него. Определено мога да кажа, че парламентът ще изпълни своя дълг и ще приеме законите. Както виждате депутатите няма да излязат във ваканция това лято, а вече осем от тези закони са факт. По-важното е дали тези нормативни актове ще бъдат реализирани реално в живота. Проблемът в България не е липсата на закони, а че приемаме текстове, които в практиката не само не се изпълняват, но и се изкривяват.През изминалата седмица едно от пленарните заседания не се състоя, защото нямаше подготвени от комисиите закони...- Да, в сряда успяхме да приемем само един закон, защото останалите не бяха подготвени от комисиите. Но това бе обективна даденост, тъй като комисиите бяха избрани седмица по-рано - на 24 август. Те трябваше да бъдат конституирани, устроени. Това е процес, за който е необходимо време. През изминалата седмица всички комисии започнаха заседания и сега вече сме добре подхранени, ако мога така да се изразя, за пленарно разглеждане и окончателно приемане на законите. Законодателството е висш юридически пилотаж и един закон изисква много справки, сравнителен материал, много работа.Точно заради това смятате ли, че ще успеем да спазим сроковете?- Практиката през последните осем години, откакто контактите ни с Европейския съюз са по-интензивни, показва, че Министерският съвет изпълнява около 50% от предварителната законодателна програма. Разработили сме програма и на Народното събрание, която трябва да бъде свързана и с правителствената, с отделните министерства, които също имат период за съгласуване. Но тези 36 закона, колкото и трудно да е, могат да бъдат приети при една добра организация на работата.Кои са приоритетните закони, които трябва да гласуват депутатите?- Основните забележки, отправени към България от Европейския съюз, са в областта на борбата с корупцията и в областта на съдебната система. Това на практика означава, че трябва да се приеме нов Наказателно-процесуален кодекс, Закон за правната помощ, за административния процес, за отговорността на юридическите лица, което е нещо ново за България. От юридическа гледна точка тези закони ще бъдат готови към края на годината. Но отново повтарям, че един закон, ако не се прилага в живота, е мъртвороден.Достатъчни ли са промените на НПК, за да задоволят изискванията на Европейския съюз?- Европейският съюз изисква от нас бързо и ефективно правосъдие. Тоест не само закон, а реалното му прилагане. И това е правилното, защото ефективното правосъдие е необходимо основно на българските граждани. В законодателството има принципи, а моделът в отделните държави - къде ще бъде прокуратурата, двуинстанционно или триинстанцинно ще е следствието, всяка страна решава сама, макар да е членка на ЕС. Тук достигаме до проблем от конституционна гледна точка, защото в нашата конституция, както и в редица други, прокуратурата е извън съдебната власт, следствието е конституционен орган, а съдът - правораздавателен. Тези, които твърдят, че следствието трябва да бъде закрито и премахнато, и да премине към МВР, едва ли си дават сметка, че това няма да гарантира бърз и прозрачен процес. До промените след 1989 г. следствието беше в МВР. Същите тези, които днес искат да го закриват, преди 15 години тръбяха, че сме били полицейска държава. Било социализъм, гражданите не били със защитени права и затова следствието трябвало да излезе от МВР. То, разбира се, е силов орган и затова съм убеден, че който и да отиде там да води разследването, понеже структурата е военизирана, не може да бъде свободен да решава съобразно съвестта си, защото съдбата му зависи от началника му. Съдията е по-свободен, защото няма началник. Въпросът е в координацията между органите на МВР, следователя, прокурора и съда. Ето тази не добра координация между тях води до неудовлетвореността от съдебната система.Повдига се въпросът и за мястото на прокуратурата. Няма европейски или световен модел. В САЩ например министърът на правосъдието е и главен прокурор, така че не можем да търсим аргументи от чужди страни. Мои колеги, включително и от моята парламентарна група, предлагат промяна в конституцията, чрез която главният прокурор да се избира от Народното събрание. Идеята е да бъде контролиран от парламента и да се извади от съдебната система. Съществуват такива варианти. По време на социализма главният прокурор също се избираше от Народното събрание и това не е нещо ново...Но няма ли тогава това да е политическо назначение?- Именно. Народното събрание е най-политическият орган, 240-те народни представители са представители на политическите партии. Следователно, който има мнозинство ще си избере прокурор. Същото това мнозинство ще си избере и правителство. Тоест най-политизираният орган ще прави политическо назначение на главния прокурор, както и на всички под него, а ние искаме да ги деполитизираме. Следователно, според мен, не е добра идеята това да прави парламента. Сегашната система е добра - Висшият съдебен съвет предлага кандидатура на президента, той прави преценка и назначава с указ или връща за ново предложение. Това, че в момента личността на главния прокурор може да не удовлетворява някой, не означава, че трябва да променяме конституцията и законите. Да се избират прокурорите от парламента, означава политически избор. Нашите усилия трябва да са насочени към ефективността на законите. Какво пречи едно показно убийство, каквито в последно време има доста, да бъде разкрито и да бъде задържан убиеца. Законите ли?! Явно на хората, които се занимават с това, им липсва класа.Г-н Корнезов, Вие сте били депутат от Великото Народно Събрание през 1991 година. Сега отново се повдига въпросът за Велико Народно Събрание. Кой според Вас има интерес от това?- Имат интерес тези, които загубиха изборите, нямат перспектива като политически формации и като личности, и вече 15 години се занимават с конституционните проблеми. От 24 идеи, които СДС лансира, за да промени света, сега до Велико Народно събрание... Във всяка държава, включително и в САЩ, не обикновеният парламента прави промените в конституцията. Има специален механизъм за това, за да не може основният закон да бъде променян от всяко ново правителство. За какво да се свика Велико Народно събрание? Никой не обяснява. Президентът има право да иска промени, група народни представители също имат възможност да поискат. Но те не го правят, а лансират през медиите някакви фикс идеи. Ние вече направихме няколко промени в конституцията, свързани с изискванията на Европейския съюз. Нашият основен закон отговаря на всички европейски критерии за демократичност. Ако свикаме Велико Народно Събрание, означава да се простим с Европейския съюз. Първо, този парламент трябва да се разпусне. После трябва да се насрочат избори, ако всичко мине нормално, да направим някакви поправки за месец-два, които все още не е ясно какви точно ще са, и събранието отново да се разпусне, а след това отново да се насрочат избори за обикновено Народно събрание. Това според мен не е целесъобразно и политически не е издържано.Бихте ли обяснили юридически какъв е статутът на Консултативния съвет на тройната управляваща коалиция. Той трябва да решава проблемите в коалицията, но според конституцията решенията му не могат да са задължителни за правителството?- Този Консултативен съвет не е нито конституционен, нито законодателен орган. Него го няма в правния мир. Бих казал, че той е по-скоро политически орган между трите политически формации, който може да дава само препоръки, но не може да издава актове, няма правомощията за това. Виждам го като орган, където определени въпроси между отделните политически сили могат да бъдат разисквани, за да се избегнат търканията. Нищо повече от размяна на мнения и вземане на решения с препоръчителен характер не може да се очаква от него...Защото по време на преговорите между партиите, създаването и съществуването му бе един вид гаранция, че останалите две политически сили ще бъдат равнопоставени с БСП...- Вижте, факт е, че нито една от трите политически сили не може да управлява сама. Бракът е неизбежен. Може да е по сметка, но в политиката става и по сметка. Може да звучи грубо, но е така. Ако НДСВ излезе от коалицията, правителството пада. Следователно необходимо, разумно и държавнически е, тези три политически сили, макар и трудно стигнали до съставянето на коалицията да правят съответните компромиси и да съгласуват действията си. Защото България е една и Европейският съюз също е един.Има ли все пак бъдеще този тристранен кабинет след като приеме законите за присъединяването ни към Европейския съюз, защото засега поне, той е обединен около тази цел?- Надявам се този кабинет да изпълни четиригодишния си мандат. Въпросът не е само до приемането на законите. Всички желаем 2007-а година България да стане член на ЕС. Но тежката задача продължава и след това. Практиката в други страни показва, че след влизането има сътресения за няколко години напред. Ще трябва да закрием много цехове, малки предприятия и куп други... Аз бях в Германия, когато на мястото на марката бе въведено еврото. Цените скочиха почти двойно, а гражданското недоволство бе масово. Така че не можем да кажем, че правителството ще изпълни дълга си със самия факт на приемането. Трудностите ще продължават още дълго време, докато изравним стандартите.От Европейската комисия вече няколко пъти ни предупреждават, че се забавяме. Има ли според Вас опасност приемането ни да бъде отложено?- Опасност винаги има, дано обаче да не се случи. Приемането на България в ЕС е преди всичко политически акт. Акт на добра воля на големите в ЕС. Нима Гърция беше по-готова в икономическо отношение, когато се присъедини, или Португалия. И двете бяха приети по политически съображения. Ние с пъпна връв сме свързани с Румъния, без значение дали това ни се иска или не, но вие виждате, че и те имат проблеми. Ако обаче ние приемем това, което се изисква от нас и имаме политическа стабилност, държавите от Европейския съюз не биха могли да кажат лесно не.

Facebook logo
Бъдете с нас и във