Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОНСТИТУЦИЯТА НЕ Е СВЕЩЕНА КРАВА

Огнян Герджиков, водач на листата на Национално движение Симеон Втори в 25-и многомандатен избирателен район, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Герджиков, обвиненията към част от кандидат-депутатите от НДСВ и към вас лично са, че сте подчинени на корпоративни интереси. Знаете, че за вас се говори като за човек, близък до Мултигруп. Как ще убедите хората, че вие няма да прокарвате закони, които да обслужват корпоративни интереси?
- Питате каква е моята близост с Мултигруп? Преди две или три години, не мога да си спомня точно кога, приех да вляза в управителния съвет на ЦСКА по времето когато Илия Павлов беше негов председател. Той ме покани, за да помогна за превръщането на футболния клуб в акционерно дружество. За това той се нуждаеше от хора специалисти, а в тази област аз съм точно такъв. Аз откликнах на поканата му и останах в управителния съвет на ЦСКА близо една година. Ние, юристите, сме като лекарите. Лично аз не мога да откажа правна консултация, независимо кой ми я иска. Важното за мен е дали стъпвам на основата на закона, или действам, търсейки далаверата. Аз никога не съм търсил далавера. Тя не ми е необходима, тъй като вземам високи хонорари и плащам високи данъци.

Колко сте платили за миналата година?
- За миналата година платих над 20 хил. лв. данъци. Всяка година плащам между 15 хил. и 20 хил. лева. Не виждам кои са хората, които плащат по-високи данъци от мен.

Как ще гарантирате, че като депутат няма да прокарвате в парламента закони или поправки на закони, които да обслужват частни корпоративни интереси?
- Признавам, че не съм вземал по-трудно решение в живота си от това да вляза в листите на Национално движение Симеон Втори. Но бях много настоятелно молен да се съглася. Дванадесет дни ми трябваха, за да се реша, а всяко друго решение в живота си съм вземал най-много за една нощ. Сега дванадесет дни бях на чатал. Но приех,1 и то с пълното съзнание, че ще наруша един стереотип на живот, който много харесвам. Имам великолепна професия, ползвам се с добро име. Търсен съм като юрист и в България, и в чужбина, получавам много добри доходи. За какво ми трябва друго. Обаче едно изречение на доц. Пламен Панайотов, който аз много уважавам, ме накара да преосмисля нещата. Той каза: Това е уникален шанс за България. България е просто проядена от корупция и сега е моментът хора, които сме читави, които сме професионалисти, които искаме да направим нещо за тази страна, да опитаме. Тези думи ме провокираха и аз приех именно с мисълта, че мога да направя нещо за тази държава.

Не се ли притеснявате, че ако се провалите като политик, това ще се отрази и на името ви, и на бизнеса ви като юрист?
- Никога не е късно човек да се орезили. Така че възможно е и това да ме сполети. Все пак аз никога няма да напусна университета, в който преподавам. Пък и знанията, които имам, никой не може да ми ги отнеме. Възможно е да се проваля като политик, но си поемам риска.

Г-н Герджиков, вие твърдите, че в икономическите закони има много недоглеждания и дори безсмислици. Според вас, каква е причината за тях - невнимание, незнание или тези пропуски са допуснати, за да се възползват от тях определени групировки?
- Има два фактора, които независимо един от друг са причина за лошото качество на нашите закони. Първият е липсата на механизъм за приемане на закони, което води до приемане на формулировки, които са много далеч от истината и показват въпиеща неграмотност. Аз се питам: Толкова ли са слаби юристите в парламента, че могат да приемат такива закони. Не, не са толкова слаби. Повече от половината са били мои студенти и аз съм сигурен, че те не са слаби юристи, но законите се променят в парламента с такава скорост, че много от депутатите не осъзнават какви изменения приемат. А законодателството не е бърз процес. Това е мое верую и аз ще го отстоявам докрай, доколкото зависи от мен. Защото е по-добре за една година да излезе един закон, но той да е качествен, отколкото да бъде гласуван за един месец и след това непрекъснато да се променя. Честата промяна в законите създава една нестабилна политическа и икономическа среда.
Вторият фактор, който влияе върху качеството на нашите закони, е когато те се правят с оглед на едни или други тясноикономически интереси. Тези закони често са по-изпипани юридически, обаче съдържат в себе си ясна възможност да се облагодетелстват едни или други.

Можете ли да дадете конкретни примери?
- Разбира се, това е узаконяването на прословутите работническо- мениджърски дружества, на някои сделки с компенсационните бонове.

В кои икономически закони е най-належащо да се направят промени?
- Трудно ми е да ги степенувам в момента. Но в основата на т. нар. икономически закони има два закона, които са добри. Единият е отпреди повече от 50 години и е може би най-добрият български закон от ХХ век, това е Законът за задълженията и договорите. Търговският закон понастоящем също изпълнява добре задачите, за които е създаден. Разбира се, по него има още да се работи, тъй като той трябва поетапно да се хармонизира с изискванията, които са поставени от директивите на Европейския съюз.

Какво трябва да се промени в този закон?
- Трябва да се уредят законодателно сливанията, вливанията и преобразуването на търговските дружества, приемането на годишните счетоводни баланси. Предстои ни много работа в материята за приватизацията. В първоначално приетия закон имаше много порочни текстове, което наложи много промени в неговите текстове. На практика от първоначалния му вид останаха само два автентични текста. Но мое лично мнение е, че философията и на сегашния закон е малко сбъркана. Трябва да се пипне и Законът за чуждестранните инвестиции. През последните осем години имаше четири закона за чуждестранните инвестиции. Може ли един чуждестранен инвеститор да дойде у нас, като знае, че на всеки две години се сменя изцяло нормативната уредба? Това е недопустимо. Чуждестранните инвеститори с право ни упрекват, че нямаме стабилна правна система, че всеки месец правим някакви изменения в нея и те в един момент не са наясно какви закони действат в страната.

Съгласен ли сте, че Гражданскопроцесуалният кодекс защитава предимно длъжниците, а не техните кредитори?
- Има нещо такова. Кодексът наистина до известна степен е направен в защита на длъжниците. Това личи в много негови разпоредби, особено в частта за принудителното изпълнение. Там се дава прекалено голям толеранс на длъжниците. Докато това, което според мен трябва да се направи, е една голяма строгост към длъжниците и по-голяма защита на кредиторите.

Ще премахнете ли текста в Наказателния кодекс, който криминализира отпускането на необезпечени кредити?
- Смятам, че този текст трябва да бъде премахнат. Той е резултат от една погрешна философия. Не може законите да санкционират кредитора и да толерират длъжника.

Смятате ли, че трябва да се засилят санкциите срещу умишлени фалити и срещу нередовните длъжници, които не са поискали обявяването си в несъстоятелност?
- Не самите санкциите трябва да са страшни, а неотвратимостта на санкционирането. Когато един нередовен длъжник знае, че неминуемо ще бъде осъден, ефектът ще бъде много по-голям, отколкото е сега, дори наказателната отговорност да бъде минимална. В момента законите, които преследват нередовните длъжници, са направени така, че да не действат. И подозирам, че това е умишлено.

По време на срещата на НДСВ с банкерите казахте, че в наредбите на БНБ има много юридически пропуски. Можете ли дадете конкретни примери?
- Наредба N3 за плащанията e юридически неиздържана. Например в нея се казва, че наредителят упълномощава банката да открие акредитив. Ако се упълномощи банката, това означава тя да действа от името на наредителя. А на практика това не е така - банката от свое име открива акредитива. Това са неща, които са юридически нетърпими. Има много такива примери. Те показват, че при изготвянето на нормативните документи липсва синхрон между юристи и икономисти.

Съгласен ли сте с мнението на някои ваши колеги юристи, че в проектозакона за банковата несъстоятелност се дават прекалено много административни права на Фонда за гарантиране на влоговете и се орязват правата на съда?
- Да, в проектозакона се забелязва такава тенденция и според мен тя не е добра. Това е един опит за реакция срещу сегашната практика съдилищата да контролират процедурата по банковата несъстоятелност, тъй като според много хора магистратите не упражняваха ефективен контрол. Винаги съм казвал, че съдът дава по-големи гаранции в защита на нечии права и интереси отколкото администрацията и в това отношение винаги съм бил застъпник на съдебното, а не на административното производство.

В този смисъл смятате ли, че съдиите трябва да носят отговорност за решенията си?
- Това е един много деликатен въпрос. Във връзка с това мога да ви кажа, че една от насоките, в които юридическият екип на НДСВ работи, е изготвянето на закон за отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни служители, включително и съдии. В момента съществува подобен закон, който е приет отпреди 10 ноември 1989 г., но е с много стеснено поле на действие и дори е в противоречие с чл.7 от сегашната конституция. Засилването на отговорността на държавата ще дисциплинира служителите й. Те ще знаят, че ако издадат един незаконосъобразен акт и нарушат своите задължения, може да се стигне дотам, че да отговарят за причинените от тях вреди.

Споделяте ли мнението, че съдебната система е проядена от корупцията, особено на по-ниските нива?
- В съдебната система има корупция. Но не мога да кажа, че тя е обхванала тотално цялата система.

Всички политически сили обещават да се борят с корупцията. Явно това е голямата язва на българското общество. Как вашето движение смята да я лекува?
- Това е труден въпрос. За борба с корупцията има различни механизми. Един от тях е въвеждането на общественото начало - например в правораздаването, което означава максимално прилагане на принципа на изборност и конкурсност и минимална назначаемост.
Например районните съдии, които са най-близко до хората трябва да бъдат избирани от тях. Нали правораздаването се извършва в името на народа. Така че гражданите трябва да имат правото да обличат в доверие тези магистрати и след това да им търсят сметка, ако те не са го оправдали. Необходимо е и да се засили ролята на съдебния заседател, който също трябва да се избира от гражданите. Не можем да стигнем САЩ, където ролята на съдебното жури е изключително важна, но ако до нашите съдии има двама души, които са избрани от хората и те контролират дали съдията си върши съвестно работата, той трудно ще може да изкриви съвестта си.
Трябва да се въведе и институцията на омбутсмана - гражданския защитник, който ще може да контролира властта и да защитава гражданите от опитите й за злоупотреби. Във всеки един момент, когато има оплакване от администрацията, този граждански защитник ще може да го провери и да потърси сметка на виновните.

А трябва ли това изборно начало да важи и за прокуратурата?
- Това е една възможност, която до момента не сме обсъждали. Разбира се, не може да прилагаме принципа за изборност на всички равнища в прокуратурата. Но например той може да важи за районните прокурори. Този въпрос обаче се нуждае от една по-широка дискусия и от по-точна преценка.

Не трябва ли да промените конституцията, за да осъществите вашите идеи за избираемост?
- Като основен закона на държавата конституцията трябва да е най-стабилна и да се променя възможно най-рядко. Но това не значи, че тя е свещена крава и веднъж приета през 1992 г., трябва да си остане същата во век и веков. Ние от НДСВ не се страхуваме да признаем, че мислим и за съответни промени в Конституцията. Сега е още рано да кажем какви точно ще бъдат те, но така или иначе този въпрос стои на нашето внимание.


Разговора води Петър Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във