Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОНСТИТУЦИЯТА ИЗПРАВИ ГЕРДЖИКОВ СРЕЩУ ЦАРЯ

КОНСТИТУЦИЯТА ИЗПРАВИ ГЕРДЖИКОВ СРЕЩУ ЦАРЯ Нов грандиозен скандал тътне в недрата на управляващото мнозинство. Подготвяните промени в конституцията изправят привържениците на главния прокурор Никола Филчев и председателя на ВКС Иван Григоров срещу техните врагове. Сериозни лобита сред управляващите имат и двете страни. Правосъдният министър Антон Станков, подкрепян от премиера Симеон Сакскобургготски и шефа на праламентарното мнозинство Пламен Панайотов, със зъби и нокти се бори за отстраняването на Филчев и Григоров и за промени в закона и конституцията, които да доведат до сериозни реформи в работата на двете институции. Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков обаче не бърза с промените и се опитва да задържи топката, доколкото е възможно. Според него конституцията не трябва да бъде пипана преди местните избори, до които остава повече от година. На фона на вътрешните колизии в мнозинството в парламентарните среди вече започна дебат за промени в устава на държавата. Засега най-ентусиазирани на тази тема се оказаха сините. Те успяха да изпреварят дори управляващите, излагайки двадесет и четири доста революционни идеи за промени в основния закон. Ден по-късно и Министерският съвет също предложи корекции в конституцията, но предимно в главата за съдебната власт и такива, които се налагат от интеграцията ни към ЕС. Месец по-късно парламентът направи първи безуспешен опит да формира специална комисия за промени в конституцията. Инициативата беше отложена за по-късно, когато депутатите се разберат какво точно искат да променят, защо и най-вече имат ли право на това. В основния закон на държавата е споменато изрично, че промени в държавното устройство и управление може да внася единствено специално избрано Велико народно събрание. Не става ясно обаче кои точно въпроси засягат устройството и управлението на държавата. До месец Конституционният съд вероятно ще даде яснота по този проблем. Тълкуванието на магистратите ще е решаващо в спора на двете противостоящи групировки. Идеята на правителството и на СДС е в съдебната система да останат само съдиите, а прокуратурата и следствието да минат към изпълнителната власт. Конституционните съдии трябва да решат дали тази промяна може да бъде направена от обикновено Народно събрание, или е в прерогативите само на Велико. Идеята за прехвърлянето на прокуратурата към изпълнителната власт обаче разбуни духовете и в експертните среди. Много от тях твърдят, че това би попречило на независимото функциониране на прокуратурата и даже дават за пример Швейцария, в която досега е функционирала тази формула и където в момента се опитват да извадят обвинението от опекунството на правителството и да го направят независимо. Според жълтия депутат Борислав Ралчев пък, който ще е евентуалният председател на бъдещата комисия, в света този въпрос е решен по най-разнообразни начини и ние трябва да се съобразим с българските условия.Въпреки че избягват да го афишират пред медиите, на практика зад Филчев застават и депутатите от Коалиция за България. Социалистите се обявяват срещу всякакви промени в конституцията освен наложените от процеса на евроинтеграция на страната ни. Това са възможността за частично прехвърляне на националния суверенитет към ЕС, регламентиране на участието ни в икономическия и валутен съюз и възможността Европейската централна банка да упражнява компетенциите, които сега принадлежат на БНБ. Плюс това отпадане на забраната за придобиване на собственост върху земя от чужденци и др. Според Любен Корнезов 39-ото народно събрание няма обществен мандат да променя устава на държавата, защото повечето от представените в него политически сили не са включили подобни намерения в предизборните си платформи. По принцип идеята за промени в конституцията се подкрепя и от президента Георги Първанов. Преди месеци той наблегна предимно на необходимостта от по-голяма самостоятелност на местната власт. Но след като социологическите проучвания, поръчани от партийните централи, показаха, че победата на червените в общинските избори догодина не е много сигурна, Първанов спря да коментира възможността за корекции дори и в тази област. Така на практика около двете лобита в управляващата партия се обособиха доста мощни и разширени политически кръгове. Истината е, че цялата енергия на спорещите се свежда предимно до промените в съдебната власт. Точно те чертаят и разделителната линия в парламента и в останалите институции. Всички други предложения, независимо колко интересни или революционни изглеждат, са само пикантна гарнитура към основния спор - за съдбата на прокуратурата и следствието. В кулоарите на властта се говори, че за да си осигурят подкрепата на сините, управляващите са готови да приемат и част от техните предложения, макар някои да са доста авангардни. Като например намаляване наполовина на броя на депутатите, отстрелване на институцията на вицепрезидента и създаване на второ изборно ниво на местно самоуправление. Така или иначе обаче, промени в основния закон със сигурност ще има. Въпросът е какви точно ще са те и дали ще могат да бъдат приети през мандата на този парламент. Тъкмо тук доста от политиците са скептични. Според тях управляващото мнозинство е прекалено рехаво и неединомислещо и трудно може да осигури необходимите за това сто и осемдесет гласа. Конституцията изисква поне толкова депутати да подкрепят в две гласувания през два месеца предложените изменения. При условие че те не засягат държавното устройство. Конституционният съд трябва да реши дали тези предложения за промени в основния закон на страната могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание.1. Намаляване на броя на народните представители и съвместяване на функциите на народен представител и министър (чл.63 и чл.68, ал.2).2. Ограничаване на имунитета на народните представители и магистратите (чл.70 и чл.132).3. Промяна на процедурата за смяна на правителството и разпускане на Народното събрание (чл.99).4. Премахване на длъжността вицепрезидент (чл.92, ал.2 и свързаните с него членове).5. Делегиране правомощия на местната власт за определяне на местните данъци и такси (чл.60 и чл.141).6. Създаване на изборно второ ниво на местно самоуправление - област (чл.142 и 143).7. Създаване на нова институция - обществен защитник.8. Формиране на съдебната власт само от съдии и въвеждане на мандатност за съдиите ръководители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във