Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОНСОРЦИУМ ИНТЕРПАРТНЬОР ПОДВЕДЕ ПАРТНЬОРИТЕ СИ

БЪДЕЩАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ ТРЯБВА ДА ОСИГУРИ МИНАЛИ ЗАПЛАТИ

ЗА НАД 10 МЛН. ДОЛАРА

каре

От три години три държавни фирми, обединени в консорциум

Интерпартньор, са в центъра на един скандал. Съответните

държавни ведомства отдавна знаят за случая, но прехвърляните отговорности

и забравените обещания днес се стоварват на главата на новото

правителство. Става въпрос за 5000 български граждани, които от

три години чакат да получат възнагражденията си, вариращи между

1000 и 20 000 щ. долара.

Консорциум Интерпартньор поема към Подмосковието

през 1993 година. Той е създаден през същата година и обединява

три мощни държавни фирми - Промишлено строителство,

Метални конструкции и Монтажи, които под

общата шапка печелят търг на немската фирма АРГЕ-ВГТ

за строеж на селище. Селището е на 170 км от Москва и е предназначено

за руските военни и семействата им, изтеглили се от Германия.

Офертата е за 47 млн. г. марки, а поетият ангажимент за изпълнението

на поръчката е десет месеца. Според мнозина това е нереален срок,

но при сключването на договора никой не обелва дума нито за сроковете,

нито за парите. Целта е една - да се спечели поръчката. По същото

време за изграждане на обекта кандидатства и Главбулгарстрой,

който обаче иска по-висока цена - около 90 млн. г. марки, и предлага

по-разумен срок на изпълнение. Германският инвеститор избира Интерпартньор,

надявайки се очевидно, че щом има договор, всичко ще е наред.

В крайна сметка обектът е предаден, но не през август 1994 г.,

както е по график, а през септември 1995 година. Макар и със закъснение

в Орешково са изградени осем жилищни блока, поликлиника, детска

градина, стадион, търговски център, училище и всички съвременни

комуникации. Остава един проблем и той е, че строителите не получават

заплатите си, които, по думите на председателката на създадения

инициативен комитет Маргарита Петрова, възлизат общо на около

10 млн. щ. долара.

Изплащането на парите е спряно още през март 1994

година. Както обясняват шефовете на българския консорциум, причините

за забавянето на строителството са тежките климатични условия

в Русия и нередовното превеждане на сумите от германския инвеститор.

Съвсем друга е позицията на АРГЕ - ВГТ,

откъдето твърдят, че са плащали според договора, превеждайки парите.

В отговор на запитване на строителите, на 1 март 1995 г. ръководството

на немската фирма заявява: Разбираме вашето положение, но

не можем да толерираме захвърлянето на работата и блокирането

на строителната площадка. Ние ви уверяваме, че АРГЕ-ВГТ

е изплатила на консорциум Интерпартньор всички предявени

разчети и освен това предварително е финансирала Интерпартньор.

Извършили сме целенасочени платежи в София за изплащането на вашите

заплати. Германците добавят, че не могат директно да се

намесват в спора, но са изискали от ръководството на консорциума

в София и от ръководителите на обекта да изпълнят своите задължения

за по-бързото решаване на проблема.

Резултат няма и в края на 1995 г. работниците пренасят

протестите на българска територия. Канонада от молби

и жалби засипва президента Желю Желев, Министерския съвет, тогавашните

министри Дончо Конакчиев и Младен Червеняков, главния прокурор,

Комисията по правата на човека, Главна инспекция по труда към

социалното министерство. Надежда Михайлова отправя четири питания

в парламента към Дончо Конакчиев. Иван Сунгарски и Цоньо Ботев

- по едно. На шестте зададени въпроса министър Дончо Конакчиев

отговаря в духа на пари няма, действайте.

Първа безполезна среща

На 8 октомври 1996 г. с посредничеството на Министерството

на териториалното развитие и строителството за разговори на масата

сядат инициативният комитет и представителите на търговските дружества,

участващи в консорциума. Присъстват и народните представители

Красимир Момчев и Цоньо Ботев. В протокола от тази дата е записано

да се направи необходимото от изпълнителните директори на трите

дружества и да се предложи в министерството решение за продажби,

за замяна на дълг срещу собственост, а при необходимост - и за

ликвидации. Целта е до декември 1996 г. да бъдат изплатени 50%

от дължимите заплати, а до 30 март 1997 г. да се направят и други

предложения, които да гарантират изплащането и на останалите 50

на сто в срок до 30 юни 1997 година. Строителното ведомство поема

задължението да подпомогне изпълнението на взетите решения, като

съдейства пред съответните инстанции. Думата е дадена, подписите

са сложени и така до...

втората протоколна среща

Тя се провежда на 11 юли тази година в преименуваното

Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Правителствените

хора вече са други, но тримата изпълнителни директори на злополучните

строителни дружества са същите. В присъствието на инициативния

комитет на работниците се обсъжда и все същият кръг от въпроси

- за продажби на дълготрайни материални активи (ДМА), за замяна

на дълг срещу собственост, за ускорена приватизация, за финансова

помощ от държавата... Изпълнителният директор на Промишлено

строителство холдинг ЕАД Деян Симеонов, което дължи на работниците

и служителите 700 хил. щ. долара, предлага държавата да отпусне

временна помощ на дружеството, тъй като продажбата на дълготрайни

материални активи ще отнеме много време. Шефът на Метални

конструкции Никола Икономов, което има да изплаща 2 600

000 щ. долара, излиза със същото предложение и с обещанието, че

след съответните продажби парите ще бъдат върнати. Третият директор

- на Монтажи ЕАД Христо Кисев, е на мнение, че дружеството

му е издължило заплатите на собствения персонал, но има потвърдени

от ревизионен акт задължения за 1 770 000 г. марки като участник

в консорциума. Те са се появили след разхвърлянето на общодължимата

сума върху трите дружества учредители. Ето защо Христо Кисев предлага

да се установят конкретно преразходите и вината на всеки един

от участниците в консорциума, като компетентните органи преценят

и кой да носи отговорността за несвършената работа, за назначаването

на чуждестранни работници - поляци и корейци, и т.н. Според него

сумата на неизплатените заплати вече е набъбнала до 13 млн. г.

марки.

Взетите решения се побират в три, общо взето, семпли

точки: изготвяне и представяне на графици за продажба на ДМА в

размер до 5% за частично удовлетворяване на работническите претенции;

изясняване на взаимоотношенията между участниците в консороциума;

изготвяне на програма за ускорена приватизация на дъщерните дружества

и дружествата длъжници. Срокът за представяне на графици за продажба

на ДМА е 30 юли и вече изтече. Срокът за изясняване на отношенията

между участниците в консорциума и към подизпълнителите, работниците

и служителите е 15 август и наближава. За изготвяне на програма

за ускорена приватизация на дъщерните дружества и на дружествата

длъжници крайният срок е 30 декември 1997 година.

Ангажираните инстанции

Началникът на управление в Министерството на регионалното

развитие и благоустройството Христо Станков напомня, че продажбите

изискват напълно изяснен правен статут по отношение на собствеността

на обектите, а това е дълга процедура. От финансовото министерство

пък заявяват на работниците, че отпускането на временна финансова

помощ от държавата е невъзможно в контекста на поетите задължения

към международните финансови институции. Кратко и ясно е становището

и на Агенцията за приватизация. Необходим е правен анализ за състоянието

на дружествата, трябва да се извършат оценки, след което да се

търсят купувачи. По време на Валутен борд всички суми отиват по

определени от закона схеми. Очертаващите се срокове са от 6 до

8 месеца. Реални са продажбите на до 5% от ДМА.

Въпроси и удивителни

Хората си искат парите и настояват да знаят известно

ли е било, че обектът е взет на загуба още от самото начало? Какво

е направено на практика след срещата на 8 октомври 1996 г. в МТРС,

на която са постигнати конкретни споразумения? Могат ли изпълнителните

директори да представят исканията си към строителното министерство

за продажби, както са обещали? Какви фирми са доставяли материалите

за обектите в Орешково и колко дължат? Водят ли се някакви съдебни

дела? Кой и как е контролирал закупуването на материали?

Междувременно във високите служби продължават да

постъпват жалби, настоявания и обвинения. Най-реално изглежда

парите да дойдат след ускорена приватизация. Тя е оставена обаче

за края на 1997 г., а самото й изпълнение може да отнеме и половината

от 1998 година. С други думи, всичко засега е препратено за догодина

по същото време.

каре

Случаят Орешково стигна и до Международния

арбитражен съд в Париж

Под номер 8814/НV по описа за 1995 г. в Международния

арбитраж в Париж е заведено дело от българския консорциум Интерпартньор

срещу немската фирма АРГЕ-ВГТ. Искът е за неизплатени

22 млн. г. марки. В тази сума са визирани и 6 млн. г. марки банкова

гаранция, която българската страна е представила в немска банка.

Останалите около 14 млн. марки консорциум Интерпартньор

търси за оскъпяване на обекта, тъй като всеки от жилищните блокове

със съгласие на инвеститора има построен по един етаж допълнително,

твърдят специалистите.

Немската фирма обаче също е предявила насрещен иск,

и той е за 23 млн. г. марки неустойка по сключения договор.

На двете страни е предложено да постигнат съгласие,

но това не е станало. Следващото заседание на съда е на 4 август

във Виена. Според юристи българският консорциум няма особено големи

шансове да спечели.

каре

Румен Радев, представител на ЕСМ - Белене,

фирма, участвала в строителството на обекта:

Още в началото от консорциум Интерпартньор

са знаели, че обектът е взет на загуба. Договорената цена от 45

млн. г. марки е стигнала при предаването му 75 млн. г. марки.

Строителството започна без пълна проектосметна документация, в

резултат на което се получиха преразходи на материали и фонд Работна

заплата. Налице бе несъгласие между ръководството на консорциума

и ръководствата на фирмите. Вместо директно от заводите производители

всички материали за обекта са доставяни от фирми посредници на

двойни и тройни цени. Например фирма Магнеком и досега

дължи 1 млн. г. марки, получени за недоставена дограма. Случаите

като този са десетки. Това доказа финансовата ревизия през 1996

г. и на бившия управител на Интерпартньор инж. Петър

Петров е съставен ревизионен акт.

Борислав Илиев, началник на складовата база:

Изградени бяха основите, а пристигнаха пластмасови

тръби на завод Капитан Дядо Никола - Габрово. Защо

бе допуснато закупуването на материали, без да са утвърдени доставките?

В същото време изчезна папката с утвърдени електроинсталационни

материали, доставяни от Германия. За покрива на детската градина

пристигна некачествен дървен материал от Банско. Нямаше юрист

на обекта, работеше се и без главен счетоводител. Назначаваха

се хора, незапознати с работата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във