Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОНФЛИКТЪТ ЗАПАД-ЗАПАД В ОГЛЕДАЛОТО НА ИРАК

Назад към бъдещето на политиката на новото равновесие. Така може да се опише краят на дипломатическата игра около и за Ирак. Игра, която в края на тази седмица изглежда все по-безсмислена, защото се е изчерпала. Франция, Русия и Германия и на малко разстояние от тях Kитай срещу Съединените щати, Великобритания и Испания и всички, гравитиращи около тях... Възможностите на дипломацията винаги са много скромни, когато не е ясно какво е аргумент и какво е факт, когато решенията са взети и когато публичният израз на международните отношения е станал неотменна част от войната за общественото мнение. Краят на дипломацията и този път ще се състои в Съвета за сигурност на ООН, както се е случвало с историята на множество конфликти. И няма значение дали ще се появи нова резолюция, дали някой ще се възползва от правото си на вето, или просто ще се въздържи. Разликата ще бъде в това, че през март 2003 г. не става дума за локален конфликт, който с времето сам приключва с изчерпването на силите на местните актьори, а за конфликт, в който е замесена единствената и самотна суперсила. Този път най-важният въпрос ще бъде как настоящото противопоставяне между големите в световната политика да не се превърне в бъдеща конфронтация. Много време след края на конфликта Запад-Изток анализаторите предричаха новия конфликт между Севера и Юга. Те се позоваваха на прастарата причина - богатството и бедността. Никой не е и предполагал, че глобалното предизвикателство може да се нарече с едно географско и политическо понятие. Колкото и парадоксално да звучи, поне временното състояние на конфликта носи името Запад-Запад. Никой в момента не може да знае каква ще е цената на това временно състояние. Съединените щати действително изпаднаха в трудно положение, и то не само защото Франция, Русия и Германия твърдо се противопоставиха на втора резолюция на Съвета за сигурност, която да разреши употребата на сила в Ирак. Нормалният анализ на фактите говори, че Съединените щати са взели решението за военна интервенция. Очевидно е, че Вашингтон няма интерес да претърпи поражение в Съвета за сигурност. Това би създало много вътрешни проблеми както на американския президент Джордж Буш, така и на твърдите му съюзници - британския премиер Тони Блеър и испанския министър-председател Хосе Мария Аснар. Също така е очевидно, че редом с причините за твърдата позиция на Франция и Русия има и други, които я омекотяват. Париж няма как да не търси начини да защити аргументацията, с която обоснова външнополитическия си курс. Проблемът е, че този курс въпреки всичко трябва да държи сметка и за това, което би могло да се случи с историческите отношения със Съединените щати. Така или иначе, става дума за доказан диктатор и ще е жалко Багдад да стане ножицата, срязала връзките между Белия дом и Елисейския дворец. Резонни са и въпросите дали Саддам Хюсеин действително се разоръжава и ако го прави, колко ще продължи това? След като със сигурност се знае, че е трупал оръжие в продължение на години и за милиарди долари.Американският държавен секретар Колин Пауъл има основание да задава въпроса така: Дали Саддам Хюсеин е взел стратегическо политическо решение да се откаже от ужасните оръжия за масово унищожение? Въпреки демонстративната категоричност срещу плановете за употреба на сила, Франция очевидно търси и другия вариант. Според в. Интернешънъл хералд трибюн миналата седмица френският външен министър Доминик дьо Вилпен заявил пред френски парламентаристи, че ако страната му използва правото си на вето, за да спре предлаганата нова резолюция, това ще е все едно да стреля в гръб срещу американците. Това поведение се потвърждава, макар и косвено, и чрез официални изявления. Френският министър на отбраната Мишел Алио-Мари казва, че без мандат на ООН Франция в никакъв случай няма да участва във военни действия срещу Ирак. Той казва обаче и още нещо. Например че Франция е за мирно разоръжаване, докато това е възможно. Иначе казано, употребата на военна сила не се изключва, макар и само в краен случай. Наистина има много хляб във въпроса защо френският президент Жак Ширак залага цялата си 43-годишна политическа биография заради Саддам Хюсеин и неуморимо прави коалиции с Русия, с Германия, с Китай, с африканските страни, с необвързаните държави и т.н. Златно правило в политиката е, когато напускаш нещо, да знаеш и как да се върнеш. Опитът на Ширак не допуска това правило да се забрави. Доказва го една негова фраза, казана на срещата на африканските държави. Тя звучи така: Можем да си представим една война без мандата на ООН, но не можем да си представим постигането на мира без ООН. Русия също няма как да не мисли какво би станало с новоизградените отношения с Вашингтон. И Париж, и Москва знаят, че ако не бъде намерен компромис, това ще е най-лошият от всички варианти. Просто парите, които бяха дадени за натиска върху Саддам Хюсеин, ще бъдат лекомислено похарчени. Както впрочем и онези, необходимите за бъдещето, в което инвеститорите отново ще бъдат единственият шанс. Германският външен министър Йошка Фишер например казва, че в случай на военен удар срещу Ирак Съединените щати трябва да поемат отговорността за поддържането на мира и стабилността в целия регион. Фишер каза това в интервю за германското списание Щерн, след като американският държавен секретар Колин Пауъл в друго интервю предложи на Германия да играе важна роля в Ирак, щом оръжията на Саддам Хюсеин бъдат унищожени. Инвеститорските отношения в международната политика, изглежда, притесняват и Китай. Пекин също подкрепя декларацията на Франция и Русия, които обявиха, че ще блокират резолюция, разрешаваща употреба на военна сила срещу Ирак, но прави едно пряко допълнение. Позицията на Китай за Ирак съвпада с позицията, изразена в общата декларация, каза китайският министър на външните работи. Той обаче се въздържа да отговори дали неговата страна ще се възползва от правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН. Твърде рано е да задавате този въпрос, обърна се Тан Цзясюан към репортерите. Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на президента Джими Картър и авторитетен политолог, е добре запознат с фундаменталните конфликти. Ако през 1995 г. той твърдеше, че не очаква такива нито в сферата на геостратегическите интереси, нито в идеологическите подходи, защото имало само... дребни конфликти като Босна и Ирак, сега е неспокоен и смята, че нещата не изглеждат добре. И то не защото на карта е заложен въпросът за Ирак, а глобалната роля на Съединените щати.Конфликтът заради Ирак не е дребен и има опасен потенциал. Покрай големия въпрос как ще изглеждат отношенията между двете страни на локвата, както наричат Атлантика, има още много малки. Например как ще изглежда следвоенното устройство на Ирак, как то ще рефлектира върху политическата патология - израело-палестинския конфликт, ще се случи ли изобщо новият международен ред в Близкия изток, възможно ли е изобщо този регион да се демократизира, как ще изглеждат връзките между стария Запад и новия Изток в Европа и т.н. Много жестока ирония прозира, когато коментаторите определят продукта на една хилядолетна традиция на насилието Саддам Хюсеин като силния човек на Запада. Или когато предричат доста работа за позабравената Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Проблемът не е само в това, че на карта е заложена глобалната роля на Съединените щати, както казва Бжежински. Той е в това, че става дума за много повече - за глобалната роля изобщо на Запада. Първо, защото конфликтът заради Ирак не е дребен и има опасен потенциал. Второто, и много по-съществено е, че има глобален въпрос за войната срещу международния тероризъм. През седмицата мозъкът на атентатите, дясната ръка на Осама бин Ладен, бе хванат в Пакистан. Вероятно от него ще бъдат научени нови факти за това, което коментатори наричат Осама Хюсеин. Странно незабележим остана обаче един друг факт от света на тероризма. Ние сме Червените бригади, убийството е наше дело - това са думите, с които анонимен глас е заявил моралното авторство на убийството на един полицейски служител във влака Рим-Флоренция. Този мъжки глас, телефонирал в бюрото на италианската агенция АНСА в Генуа и в редакцията на в. Месаджеро в Рим, напомни на света, че Червените бригади отново се задействат. Случката във влака Рим-Флоренция невзрачно съпровожда края на дипломатическата игра за Багдад. Но в тази невзрачност има логика, която казва, че силните не трябва да забравят една друга цена - тази на играта без правила - тероризма. Не само е дошло време силните да се справят с лудите, но и да не допускат нудисти в заседателната зала на света. Просто защото дипломация с тероризма не може да има, независимо от деловите интереси и военностратегическите баланси. Тероризмът не се вписва в политиката на равновесие нито в миналото, нито в бъдещето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във