Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОНФЛИКТЪТ В ПЛЕВЕН - МЕЖДУ ТРАГЕДИЯТА И ХЕПИЕНД

Беше четвъртък, беше следобед, беше задушно. Управляващият съдружник на Хърсев и Ко Емил Хърсев спокойно чакаше в коридора пред заседателната зала на Министерството на промишлеността. Подпрян на стената, от време на време той дръпваше дълбоко от цигарата си и се опитваше да превърне настървения журналистически интерес в безгрижен разговор. А всъщност вниманието на Хърсев бе насочено към предстоящия тежък разговор с кредиторите на Плама. На 4 юни, в задимената зала на министерството представителите на единайсет банки обсъждаха възможните варианти за изход от кризата.


В момента може само да се каже, че събитията около рафинерията се приближиха към неизбежния си финал. Съдът трябва да открие процедура по обявяване на предприятието в несъстоятелност. Около тази позиция се обединиха всичките 11 банки - кредиторки на Плама. За пръв път тяхното мнение подкрепиха вицепремиерът Александър Божков, заместник-министърът на промишлеността Едит Гетова, че дори и представителите на работещите в Плама.


След откриването на процедурата единадесетте банки, които имат да си вземат 135 млн. щ. долара от плевенското дружество, ще създадат комитет на кредиторите. С неговото съгласие управлението на Плама ще се поеме от синдици. Те или ще изработят собствен оздравителен план, или ще приемат програма от външен консултант, която ще бъде предложена за одобрение от кредиторите. Вестник БАНКЕРЪ вече писа, че банките нямат интерес от фалита на рафинерията и от осребряването на имуществото й, тъй като по този начин няма да успеят да съберат дадените назаем пари. Те са готови да подкрепят всеки добре обоснован и финансово обезпечен проект за изваждане на рафинерията от кризата. Консорциум от три чуждестранни фирми, специализирани в областта на производството и търговията с петролни продукти, вече е подготвил такъв план. В него влизат швейцарската Андре и сие, норвежката Нордвижън ойл трейдинг и френската Инжероп. Интересите на консорциума се представляват от члена на съвета на директорите на Международната банка за търговия и развитие Бони Бонев.


Консорциумът има намерение да съдейства за размразяване на производството в Плама, като достави необходимия петрол, осигури реализацията на готовата продукция и поеме управлението на финансовите потоци. Разбира се, това би могло да стане едва след постигане на споразумение с кредиторите на рафинерията. През следващите няколко седмици ще се водят преговори именно по тази оферта. Едно от важните искания ще бъде банките да се откажат от блокирането на сметки и на стоки, предназначени за Плама, както и на такива, произведени от нея. Срещу това консорциумът ще поеме ангажимент дружеството да погасява дълговете си по определена схема.


Подобни условия предлагаше и Евроенерджи холдинг. Между двете оферти обаче има съществена разлика. Предложението на консорциума има подкрепата на австрийската Central Wecshell und Credit Bank, чиито интереси у нас представлява Емил Хърсев. Австрийската банка е готова да подкрепи финансово и всеки друг проект, но поставя едно много важно условие: авторите му да осигурят със собствени средства поне 30% от финансирането му. Според заместник-министъра на промишлеността Стефан Ставрев за доставката на четири танкера нефт са необходими не по-малко от 15 млн. щ. долара. А осигуряването им ще бъде гаранция, че консорциумът има сериозни намерения за Плама.


От историята на Плама може да излезе истински бестселър. В нея има всичко - преплетени мощни политически и икономически интереси, подозрения за търговия с ембаргови държави, мащабни финансови и търговски спекулации, големи печалби и още по-големи загуби, лични и социални трагедии. Дали обаче историята ще завърши с хепиенд, ще покаже бъдещето?

Facebook logo
Бъдете с нас и във