Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОМПЛЕКС НА ДИКТАТОР НЯМА ДА МИ СЪЗДАДЕ НИКОЙ

Г-н Костов, с актива на една година силно управление можехте и явно си позволихте твърда позиция в преговорите за ново споразумение с МВФ. Срещнахте ли отзивчивост и какъв е резултатът?


- Това, което най-много искахме и най-твърдо защитавахме, бе да се приеме нашата програма за инвестиции със схема за нейното финансиране, която да позволи увеличаване на относителния дял на инвестициите в БВП, т.е. да се създаде динамичен импулс за икономиката. Да не се поставя акцентът върху преструктурирането, което би трябвало да завърши в края на 1999 г., а върху възстановяването и растежа.


Каква схема на финансиране би била реална в нашата ситуация - държава във Валутен борд?


- Финансирането ще става по няколко линии - от бюджета, от извънбюджетните сметки, с помощта на държавно гарантирани заеми, чрез концесиите, също чрез чуждестранни инвеститори, чрез кофинансиране на държавни проекти. Това са източниците - много са сериозни, за три и половина години могат да се наберат 5.5-6 млрд. щ. долара, което не е кой знае колко за източногерманските провинции например, но за нас е нещо съществено.


Колко средства ще бъдат заложени в инвестиционното перо на бюджет'99?


- Ето това продължава да е открит въпрос. Бихме желали инвестициите в размер на 1.5-2 на сто от БВП да бъдат допълнени с един плафон за инвестиции специално за структурната реформа в социалната сфера - изграждането на система за здравно осигуряване. Ако стане така, процентът може да достигне до 3. Примерно - можем да говорим за около 400 млн. щ. долара през 1999 година.


Сякаш се наложи да се откажете от намерението за промяна на основния лихвен процент - от 5 на около 9 на сто...?


- Последното развитие на нещата, особено позицията на БНБ, ни накараха да не сме много настоятелни. Резервите на фонда са, че едно вдигане на лихвения процент по изкуствен начин, както те го наричат, въпреки че и самият пазар е изкуствен, би стимулирало банките само да вдигнат процента по кредитите, а не да увеличат процента по депозитите. Тоест те подозират, че банките ще използват ситуацията за увеличаване на приходите си, в това число и приходите от бюджета. Наистина нямаме гаранции, че банките ще повишат лихвата по депозитите и няма да пипат тази по кредитите. Засега нещата остават, както са.


Могат ли да се надяват банките, че ще се променят нормативните условия, което би им позволило да отпускат повече кредити?


- То си е в техните ръце. Всъщност най-добре би било УС на БНБ заедно с АТБ да подготви проект, който правителството да разгледа и така да направи своя проект. Разбира се, това трябваше да се договаря с МВФ. Аз мисля, че то е било обект на дискусия между Фонда и Централната банка.


Защо се налага продължение на преговорите с МВФ в началото на юли?


- Не сме окончателно готови в няколко сфери. Например в енергетиката. В инвестиционната политика програмата ни ще бъде завършена до десет дни. Върху нея трябва да се води отделна дискусия. Така че няколко неща стоят открити и трябва да се доработят. В случая не става дума за сблъсък на позиции.


През втората половина на юли ще има готово споразумение, което ще даде възможност да направим законопроекта за държавния бюджет, промените в данъчните закони и да започнем процедурите по ликвидация на извънбюджетни сметки - т.е. ще сглобим финансовата програма за 1999 година.


ДФРР ще завърши съществуването си с лоша зестра. Няма ли да се размият липсите, когато сметките на фонда се влеят в бюджетните?


- Това са държавни вземания. И държавата ще се стреми да си върне тези пари. При приватизация те ще се прехвърлят на новите собственици. При ликвидация - ще бъдат загубени. Между другото - една част от раздадените лоши кредити от ДФРР се събират.


Какво добро свърши този фонд за седемгодишния си живот?


- Игра ролята на резерв при плащанията по дълга и беше опоскан докрай от Жан Виденов, защото той нямаше споразумение с МВФ и външна подкрепа. Ако го нямаше ДФРР - управлението на Виденов щеше да свърши по-рано...


Вие обичате тежките битки. Кое е новото голямо предизвикателство за Иван Костов?


- Реализирането на амбициозна инвестиционна стратегия. Всъщност с това ще стана нормален министър-председател като всички останали - ще гоня големи инвестиции, ще създавам работни места, ще търся начини в България да влизат повече пари. Вълнувам се от това предизвикателство.


Какво от тази програма ще стане в оставащите месеци от 1998 година?


- Една малка част - около 558 млн. щ. долара, от които около 200 от правителствени източници - бюджет, извънбюджетни сметки. Още нямаме цялостна представа за заварените проекти, защото се оказа, че все пак има такива в България. В бъдеще това ще е проблемът - който иска растеж, трябва да прави инвестиции и да ги облекчава. Това става ключът за успеха на реформата. Между другото, това беше темата на моята докторска дисертация: Структура и фактори на икономическия растеж. Би трябвало да съм от хората, които знаят за какво става дума и някак ще си падна върху истинските интереси. Поради това говоря с толкова емоция за тези неща.


Инвестиционната стратегия ще е новината и в моето изказване в Залцбург следващата седмица. Както казах, някъде между 5.5 и 6 млрд. щ. долара ще бъдат инвестициите, които ще направи държавата според тази програма. Между 3 и 5 млрд. долара са очакваните инвестиции от частни източници. Структурата на инвестиционните кредити показва, че по-голямата част от тях - над 70 - даже 80%, се вземат от частните фирми и населението.


Включва ли програмата и обещаната правителствена намеса в поразените от безработица райони в Южна и Североизточна България?


- Да, няколко са проектите: ТЕЦ-ът в Хасково, даването на концесия за двата прохода в Източните Родопи - до Ксанти и Маказа, каскада Горна Арда. Това са програмите за опазване на околната среда - инвестиционните проекти на МОС във връзка със закриването на ГОРУБСО и т.н. Бих прибавил пътното строителство там, също и изграждането на ВиК системи. Ще се опитаме максимално да подкрепим този район. Би трябвало да успеем за три и половина годишния период да осигурим около 200 хиляди работни места. Това няма да бъдат единствените инвестиции. Аз залагам повече на това да променим психологията, очакванията. От инфлационни - към очаквания за инвестиции. Ако това стане, частният бизнес ще е този, който най-вече ще създава работните места.


За пръв път от девет години в България се възстановява програмирането на инвестициите. Това е забележително. Аз съм много щастлив... Всички бяхме забравили какво значи да не се обитава днешният ден със страх и да мислиш в тригодишна перспектива. В четвъртък, когато бе принципно одобрена инвестиционната програма, ние всъщност излязохме от блатото на сегашния момент и насочихме очите си в бъдещето - това беше забележителното. Не ни се удаде от първия път - щеше да бъде истинско вълшебство, ако беше станало, но след упорита работа до следващия понеделник, мисля, че ще излезем на хоризонта на една силна инвестиционна политика. Знаете как е в семейството, когато се живее днес за днес или когато се планират нещата. Така е с държавата. Този момент настъпи само след една година стабилизация. Знам и усещам с цялото си тяло, че това е решително скъсване с кризата. След това вече ще се пита не има ли брашно днес, а защо примерно строежът на летището изостана, или защо на бургаското пристанище не са усвоени тези средства. Това са съвсем други тревоги...


Ще жънете ли и това лято?


- Защо не... В края на краищата България не се състои само от софиянци, пловдивчани и варненци. Хората разчитат на нивите, искат да видят, че се споделя тяхната любов към земята. Това не са популистки неща. Това са нещата от живота, които ни заобикалят.


Сигурно обмисляте следващи ходове по стабилизиране на икономическите отношения с Русия. Поканата за Москва, макар да се бави, ще дойде и в края на лятото очевидно ще има активизиране на диалога. Каква формула би сработила, за да се реше въпросът за високите мита на нашите стоки?


- Трябва да бъдем обективни и да разбираме трудностите, пред които се намира сега руското правителство. И е почти сигурно - не му е до България. За съжаление това е лош късмет за българо-руските отношения. Искрено се надявам, че руското правителство ще успее да възстанови напълно контрола и да успокои пазарите. И тогава пак ще дойде времето за България.


Смятате ли за реално постижима равнопоставеността в икономическите отношения?


- Да, напълно. Това е бъдещето. Русия все едно трябва да стане член на СТО. Тогава нещата постепенно ще се нормализират. Но ще бъдат пропуснати месеци.


Според икономисти от БАН парите, изнесени в чужбина, започнаха да се връщат, но заради неблагоприятните условия на банките не влизат в тях като депозити. Дали точно заради това тези пари не влизат в трезорите, какви са вашите впечатления?


- Това е естествена последица от борда, която се случва във всички страни с Валутен борд. След около една година борд започва нормализиране, загубва се очакването за инфлация. Опасенията замират и парите, изнесени навън, започват да се връщат. Наред с това расте и доверието в банковата система. Неслучайно към края на първата година трезорът на БНБ надхвърли 5 млрд. г. марки. Твърди се, че естествена последица е и увеличението на кредитите за вътрешни нужди в страната. Дано да наблюдаваме и това през лятото.


Какви други последствия има от Валутния борд - от въвеждането му ще се навърши година на 1 юли?


- Ако мога да се пошегувам - ценна последица е, че спират вече пророкуванията, че бордът ще се провали. Не съм чувал скоро някой критик на Валутния борд да говори за такъв провал - нито Венцислав Димитров, нито Стоян Александров скоро са казвали, че валутният курс е лош, че трябва да се ревизира, или бордът да се преустанови.


А как степенувате благоприятните резултати от неговото действие дотук?


- Финансовата стабилизация, натрупването на резерва, ниската лихва, ниската инфлация - всичко това е огромно облекчение за хората. Огромно.


Подкрепяте ли намеренията на БКК цялата държавна банкова система да бъде приватизирана до края на 1999 година?


- Да. Банката на населението ще остане ДСК. Няма практика в Европа държавите да са собственици на търговски банки. Вече има добри клиенти за ЕКСПРЕСБАНК, за ХЕБРОСБАНК. Оптимист съм и за приключването на сделката за Пощенска банка.


В интервю около Нова година казахте, че главните ви усилия са ангажирани в битката с престъпността и едва след това ще започнете да помагате на приватизацията...


- Не съм си изпълнил докрай задачата. Моите задължения там ще свършат с приемането на единна стратегия за борба с престъпността от МС. Последният доклад на министър Бонев от миналата седмица е доста оптимистичен - има намаление на престъпленията с 40 процента. Имаме една спокойна конюнктура, следя всеки ден сведенията от МВР. Нещата се успокояват, може да се говори за безусловни успехи и срещу рекета, в областта на силовото застраховане, пиратските дискове, посредниците в газовите сделки ги няма вече... Разбира се, остават някои форми на международна престъпност, на тероризъм, но това е вече близо до степента на нормалното за Европа.


След продължително късане на опашката гущерът този път май си смени главата. Такова пречистване ще му придаде ли желаната от него физиономия на национално отговорен капитал?


- Да, те трябва да имат изход. Важно е опашката да се отреже много близо до главата, за да отиде в миналото престъпната дейност и да се мине в нормална стопанска дейност - да се плащат данъци, да бъдат честни и почтени.


Мултигруп не ви ли е вече враг?


- Той никога не ми е бил враг. Министър-председателят не може да бъде враг на която и да било частна фирма. Продължавам да твърдя това най-убедено. Други неща бяха проблем за правителството - липсата на директен контакт с Русия; на възможност за пряко договаряне; принудата да се плащат по-високи цени за газа и там да има много посредници, от които страната да губи много; невъзможността да се направи сериозна програма за инвестиции, каквато ние вече приехме за Булгаргаз. Това беше проблем, а не Мултигруп. Ако не беше тя - щеше да е някой друг...


Съдебната власт наистина стана уязвима с ниския си КПД, но и с повишена чувствителност на тема независимост от изпълнителната власт. Могат ли набелязаните законови промени да й гарантират и по-ефикасно действие, и достатъчна степен на независимост?


- Проектите на правителството се оказаха много слаби във времето и бяха допълнени с проекти от ПГ на СДС, подкрепени и от нашите партньори от Народен съюз. Така че в момента това, което се предлага като промяна в Закона за съдебната власт, е доста различно от това, което предлагаше правителството. Аз самият, независимо от упреците, които незаслужено се отправят по мой адрес, не работя по тази материя. Не искам да кажа, че бягам от своята част от отговорността, но нещата вече са много детайлни, много предметни, за да се произнасям по конкретните ходове на реформата. Самите юристи казват, че е много сложно да се реформира съдебната система - какво остава аз да се произнасям на тази тема... Но си мисля, че след дискусия може да се получат ефективни промени и да се накара системата да заработи.


Не ви ли се стори, че на срещата с президента миналия четвъртък Бойко Рашков отнесе към вас укорите за лична отговорност за съсипване на следствието?


- Мисля, че не е визирал мен. Бойко Рашков не е страхлив човек - ако има да казва нещо, ще го каже в прав текст. Не искам да бягам от отговорност - просто изразявам усещанията на обществото, че съдебната власт трябва да бъде радикално променена, за да бъде уважавана.


Търгувано ли е оцеляването на НСС срещу банковите дела?


- Не, такива сделки никой не прави. Би било много недостойно. Не си позволяваме такива неща. Не бива да има хора над закона, не бива да има изключения.


С различна честота и острота, но упорито ви се натяква Сапио. Има ли заек под този храст?


- За мен това е отдавна приключена тема.


Защо според вас главният прокурор Татарчев точно сега удари БНБ, по-точно подуправителката й Емилия Миланова? За кого е изгодно това?


- Сигурно е, че подобни действия срещу подуправителя, от когото зависи банковата дисциплина, разколебават силно УС във възможностите да поддържа респекта, който има пред банките. Сигурно е, че ще има упадък на банковата дисциплина и влошаване на банковия надзор. Всички знаят, че това е зле за Валутния борд, и президентът го е казал пред магистратите.


А за кого е изгодно? Изгодно е за акционерите на КАПИТАЛБАНК и на Добруджанска банка. Изгодно е на всички акционери на обраните банки. На тези, които ги обраха. Защото самите акционери са си взели кредити и не са ги върнали. Това е правило почти навсякъде... Никой не може да защитава акционери, които са си обрали банките.


В парламентарната дискусия за престъпността акцентирахте върху невъзвръщаемите кредити на банките. Как ще се процедира с недобросъвестните длъжници?


- Моята представа е такава - ако съдебната власт вкара няколко души в затвора, останалите много бързо ще възстановят парите. Или поне огромна част от тях. Парите да се върнат. Не държа непременно да има наказани. Ако можеше това да се постигне, без да се ходи в затвора - щях да бъда за.


Тоест, не сте кръвожаден?


- Не, в никакъв случай. Ако могат да възстановят парите, нека да ги размине горчивата чаша. Но лошото е, че никой не ги кара да възстановят...


А въпросът със следователските оставки ми звучи като рекет. Какво означава - няма да работим. Примерно - аз да престана да подписвам постановления и законопроекти?!


Защото са ви огорчили или засегнали...


- Каквото и да ми направят, ще продължа да работя. Никога няма да си позволя да сложа личното над държавната отговорност. Това е нещо като А и Б на морала. Както и да ме засегнат, нямам право да рекетирам обществото. Ако аз направя същото, последиците ще са катастрофални, нещата ще започнат да се търкалят към онова време, на Жан Виденов. Защото типичното за него бе точно отказът да взема решение. Нежеланието да носи отговорност - да не въвежда борд, да не сключва споразумение. Някой да му даде кураж, ПГ да му реши друго... Всъщност той така ни рекетираше - спомнете си, рекетираше и своята партия.


Но да се върнем на протестите в съдебната система. Последните новини, които дойдоха от срещата на президента с двамата магистрати, говорят за съгласие да се ревизира позицията им.


В новата ни история, г-н Костов, друг министър-председател не е бивал обект на толкова силни исторически аналогии. В някои версии те звучат доста тежко - тенденция към личен режим с опасност да премине в конвент. Но дали не звучат ласкаещо квалификации от рода нов Стамболов?


- До неотдавна всички казваха нямаме държава, нямаме изпълнителна власт. И появата й дразни много хора. Но такава е самата изпълнителна власт по конституция. Никой не може да отправи конкретен упрек срещу мен, че съм заграбил повече пълномощия, отколкото имам по конституция. Някой да е казал конкретно - ето с тази своя стъпка министър-председателят наруши правата, които са му дадени, и обсеби нови? Това са необосновани приказки, литературщини и понеже няма за какво да се говори конкретно, просто се коментира възстановяването на мощта на изпълнителната власт в рамките на определените й права.


А къде е тънката граница между силно и силово управление?


- Конституцията. Силово е, когато тя се наруши. А сега, според мен, изпълнителната власт е силна и ще става все по-силна, но в рамките на законите, без да увреждат пълномощията на който и да било друг орган.


Кой е най-силният ви коректив на управлението - Евролевицата, ОНС, БСП?


- Всички са опозиция, каквато бяхме и ние - опитват се да бъдат същите: придирчиви, подозрителни, мнителни по отношение на властта, непрекъснато нащрек. Така трябва да е - така е в нормалните европейски държави. Опозицията е коректив, разбира се, но освен това - коректив е самото управляващо мнозинство. Много често, дебатирайки предварително дадено решение, се коригират постановки. Сега тече обсъждане на реформата в местната власт - нищо чудно то да завърши не така, както започна. Тоест и самото мнозинство е коректив само за себе си. Както и нашият партньор в управлението - Народният съюз. Медиите също са коректив. Без да искам да им правя мили очи - аз съм последният, който го е правил. Мисля, че много често те са най-чувствителният барометър за нашата политика. Значи: всички корективи, които действат в демократичното общество, ги имаме и ние. Само едно не могат да ми коригират - комплекс на диктатор няма да ми създаде никой. Тъй като много добре се познавам, знам що за диктатор съм - че и на мравката път сторвам. Аз съм просто принципен човек - мисля, че не е самохвалство да кажеш, че имаш принципи и не отстъпваш от тях. Така че никой няма да ми създаде комплекса, че съм диктатор. Това е толкова далеч от мен, че няма накъде...

Facebook logo
Бъдете с нас и във