Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОМПАКТ ХОЛДИНГ ОТВЕДЕ В НЕБИТИЕТО МБИР

ЗАДЪРЖАНЕТО НА ИВАН ЕВЛОГИЕВ Е ЗАКОНОМЕРЕН РЕЗУЛТАТ ОТ НЕГОВАТА БИЗНЕСДЕЙНОСТ


Арестът на бившия търговец и неуспешно реализирал се банкер Иван Евлогиев дойде малко неочаквано предвид августовската ваканция на съдебната система. Може би и поради това недотам известният бизнесмен, фигуриращ в списъка Каракачанов на кредитни милионери. Масовият зрител и читател едва сега научиха, че Евлогиев и неговите фирми дължат на фалиралите ТСБанк и МБИР милиарди левове, неподозирайки за размерите на създадената от бившия хасковски учител търговска империя.


Когато белезниците щракнаха върху китките на бизнесмена, от Главна прокуратура отбелязаха, че срещу Иван Евлогиев - бивш заместник-председател на борда на МБИР, и Георги Колев, прокурист на фалиралата банка, е образувано следствено дело на основание чл.180, 186, 190, 195, ал.1 и чл.196, ал.1 от НПК, защото в съучастие в качеството си на отговорни длъжностни лица са нанесли на банката значителни вреди - за 2.395 млрд. лв., с цел да набавят за себе си имотна облага. Поради особено големите размери тяхното деяние представлява престъпление по чл.282, ал.3 във връзка с ал. 2 и ал.1 и във връзка с чл.20 от НК. За тези престъпления действащият Наказателен кодекс предвижда наказание до десет години лишаване от свобода. Затова срещу тях е постановена мярка за неотклонение задържане под стража.


Кой е босът?


Или по-точно как успя Иван Евлогиев успя само за броени години да създаде търговска империя, оперираща на два континента? Днес знаем, че основите й са били положени през 1988 г., когато комсомолският активист Иван Евлогиев оглавява завода за алуминиеви щори Стил, създавайки и паралелна структура - българо-руско дружество Ирис със сходен предмет на дейност. През 1990 г. Евлогиев регистрира първия български частен холдинг, разширявайки бизнесинтересите си към Русия. Името му се свързва с няколко крупни сделки с цветни метали за металургичните заводи в Сибир, донесли му огромни пари. Съдружник му е Христо Колев-Фъфата, оженил се за дъщеря на шеф от КГБ по време на следването си в бившия СССР.


Днес в Компакт холдинг - структурата, израснала от някогашната дружествена фирма на граждани, са включени, според рекламния проспект на дружеството, 25 фирми и една фондация. Според същите рекламни брошури холдингът издава два регионални вестника - Новинар Юг и Ориент Експрес, както и две спортни софийски издания - Меридиан спринт и Меридиан мач.


Специалните ангажименти на боса


се простират от финансирането на президенти до подпомагането на студенти, деца на служители в неговите фирми. Въпреки това досега Иван Евлогиев твърдо избягваше публичното пространство. Вероятно заради дискретността, така подпомагаща големия бизнес, той не влезе и в прословутото Г-13, както много други честни частници. Както се полага на преуспял новобогаташ, Иван Евлогиев се снабди със собствена картинна колекция, оценена днес на 1 млрд. лева.


Бизнесструктурата на Евлогиев не бяга от благотворителността. Тя е основен спонсор на Международното триенале на сценичния плакат, а общинската болница Света Катерина в Димитровград е получила лекарства, техника и материали за над 1 млн. лева. Не е забравен и драматичният театър Апостол Карамитев.


Въпреки че никога не е афиширал своя интерес към политиката, Иван Евлогиев не пропуска спонсорските кампании. Твърди се, че много дискретно, но и много щедро цели седем години той стои зад бившия български президент Желю Желев, финансирайки политическата му кариера. Философът от Веселиново, който винаги е отричал, че се крепи от крупния бизнес, каза не и този път, но по-важно е кой му повярва.


Първата крачка към краха


Създаването на 25 фирми и поддържането на десетки задгранични представителства струва много пари, а офисите на Компакт холдинг са пръснати из Москва, Братск и Новокузнецк, Скопие, Варшава, Будапеща, Истанбул и Хонг Конг. Затова Иван Евлогиев решава да си купи банка. Едно разумно решение, след като си проспал годините, когато се създаваха банките. Освен частните си икономически функции, които изпълнява собствената банка, тя носи и печата на престиж, давайки истинската виза към социалния връх.


Днес можем да разглеждаме МБИР като големия финансов удар на Иван Евлогиев и като неговата Голгота. Защото той не употреби банката, а я разруши, повярвал на наивната сентенция че


БНБ банки не затваря, а пари в тях налива


Създадена през 1991 г., МБИР стартира с уставен капитал 50 млн. лева. Половината от него е собственост на американската компания с арабски капитали Пармън кепитал инвестмънт. Другите акционери са БТПП с 40% и ТБ Средец - с 10 на сто.


Четири години банката функционира при пълна загадъчност, а в борда на директорите й се мъдри не кой да е, бившият американски министър на отбраната Франк Карлучи. Иван Евлогиев и неговите фирми навлязоха в нея едва през 1995 г., когато Пармън кепитал и ТБ Средец стартираха нелеката процедура по излизане от кредитната институция. Купувачи на техните участия са две фирми, близки до Компакт холдинг - Геотрейд ООД и Хрискомерс ООД.


В началото на 1997 г. общият брой на акционерите силно нараства, достигайки 20. Четиринадесет от тях са юридически, а шест - физически лица. Персоналната им капиталова квота не надхвърля 5% от общия уставен фонд. Но всички нови акционери са тясно свързани с Компакт холдинг, а записаните и платени от тях акции - общо 1.8 млрд. лв., представляват кредити, източени от самата МБИР.


Банката не избегна и кадровата въртележка, развихрена от Компакт холдинг и БТПП. Всички по-важни постове се заемат от хора, свързани с холдинга и палатата. През 1996 г. в СД освен Иван Евлогиев, Красимир Беличовски, Божидар Божинов, Иван Данов и Теодор Антов влизат Цветан Симеонов - главен секретар на БТПП, и Румен Райковски - юрист. Председател и заместник-председател на СД са Божидар Божинов и Иван Евлогиев.


Но въпреки чистката банката не върви и през 1996 г. за първи път от създаването си тя реализира загуба от 6.128 млрд. лева. Същевременно задълженията й надхвърлят 11.5 млрд. лева. А когато банката панически е напусната и от БТПП, и последните възможности за външен контрол върху дейността на Компакт холдинг изчезват. В резултат на това в ръцете на холдинга и неговите фирми се натрупват 97% от всички лоши кредити на банката.


Към 30 юни 1997 г. кредитната експозиция на МБИР достига 22.6 млрд. лева. Осемдесет процента от тези кредити, възлизащи на 17.8 млрд. лв., са напълно несъбираеми. Водещи длъжници са три фирми - Кармен ООД (149.9 млн. лв.), Ники Трейд ЕООД (4.14 млрд. лв.) и Компакт ООД (400 млн. лв). Всички те са свързани с холдинга на Евлогиев. Затова с решение от 24.04.1997 г. УС на БНБ постави финансовата институция - МБИР, под особен надзор.


Голямата въртележка - пари, пари, пари...


През август 1995 г. Компакт ООД заема от банката 5 млн.щ. долара и 50 млн. лева - по курса към оня момент те възлизат общо на 400 млн. лева. След това парите са преразпределени между фирми от Компакт холдинг и три физически лица. С тях е заплатен изкупеният от американската компания Пармън кепитъл инвестмънт капиталов дял в МБИР. Но играта не свършва дотук. Временните удостоверения за 400 млн. лв., които банката е издала на новите си акционери, са заложени от Компакт ООД в ТСБанк като обезпечение срещу кредит от 15.5 млн. щ. долара, който естествено не се обслужва. Но връх на сладоледа е кредитът от 3.345 млрд. лв., довел МБИР до фалит.


На 31 март 1997 г. Ники Трейд ЕООД (чийто собственик Николай Радев е акционер в МБИР) получава с подписите на Иван Евлогиев и прокуриста Георги Колев заем от 3.45 млрд. лева. Веднага тези милиарди прескачат в Компакт КАЗ, фирма на Компакт холдинг, срещу формален договор за продажба на хартия на Ники Трейд ЕООД. 960 млн. лева Компакт КАЗ превежда на Компакт холдинг. Остатъкът - 2.383 млрд. лв., или 1.5 млн. щ. долара, е преведен по сметка на БТПП - бивш основен акционер в МБИР и съдружник в банковите дела на Иван Евлогиев срещу джиросаните от палатата в полза на холдинга акции от МБИР.


Така епопеята нашата банка приключва, но заедно с едноличното господство в кредитната институция Иван Евлогиев и неговата фирма поемат и пълната отговорност за нейната по-нататъшна съдба. А тя е горчива и естествено довежда боса на холдинга до адреса на предварителното следствие.


Не са нужни сълзи и съмнения


Когато в началото на 1997 г. финансовото положение на МБИР се влошава дотолкова, че дори нейните директори вече виждат края й, в действие се пуска вечният ход за отвличане на вниманието и за отсрочване на неизбежното. Това е трикът с привличане на стратегически чуждестранен инвеститор. За Иван Евлогиев това е УКРКОММУНБАНК (УКБ), която настоява пред БНБ за правото да придобие една четвърт от капитала на МБИР. Целта е, посочва тогавашният бизнесмен и банкер, а днешен арестант, не само да се закупи 25% от банката, но и да се запази този дял при следващото увеличение на капитала й.


Сред шумно обявените кандидати за сливане с МБИР е и Българо-украинската инвестиционна банка, която така и не успя за три години чакане да получи лиценз от УС на БНБ. А именно сливането на МБИР с тази нова и чиста банка бе истинската мечта на Иван Евлогиев.


Защото подобно сливане щеше да измие лепкавия спомен за източените милиарди левове и придаде търсената чистота на банковата институция.


Днес е лесно да се подхвърлят съмнения за истинския смисъл на решението, с което УС на БНБ затвори МБИР, или да се посява недоверие сред широката публика във вината на Иван Евлогиев. Едва ли неговото задържане е част от някаква по-голяма игра за преразпределение на парчетата баница в българо-руските бизнесотношения. Защото крушката си има опашка - една добра до 1995 г. банка вече я няма, а единственият печеливш от това е нейният стопанин - Иван Евлогиев, и хората от най-близкото му обкръжение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във