Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОМИСИЯТА ПО ЦЕННИТЕ КНИЖА Е ПРОТИВ БЛОКОВАТА ТЪРГОВИЯ

Г-н Цончев, какви са взаимоотношенията между комисията, другите държавни институции и играчите на пазара, и кой е водещият в този диалог?


- По принцип комисията е държавният орган, който би трябвало да създаде основите на капиталовия пазар или по-скоро да поведе капиталовия пазар в правилната посока. В това отношение във взаимодействието на комисията с другите държавни институции като Агенцията за приватизация, Центъра за масова приватизация, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността не съществуват абсолютно никакви проблеми. Нещата се съгласуват и обсъждат в експертни групи. Последното такова обсъждане беше по повод предложенията на комисията във връзка с промените в Закона за преобразуване и приватизация на общински и държавни предприятия. Нашите предложения предизвикаха доста остри спорове - доколко всичко това, което комисията предлага, отговаря на интересите на инвеститорите и на изискванията за прозрачност на пазара.


Отношенията на комисията с участниците на капиталовия пазар - инвестиционните посредници, кандидатите за посредници и приватизационните фондове, също са нормални. Тук бих искал да отворя една скоба и да спомена, че това, което приватизационните фондове, респ. оторизираните от тях инвестиционни посредници правят чрез блоковата търговия, е нещо, против което ние имаме сериозни забележки да продължава. Обсъждаме предложение до съвета на директорите на БФБ-София тази търговия да престане.


Каква е причината за това предложение?


- Комисията се безпокои основно, че тези взаимоотношения не са докрай регламентирани и законът не позволява те да бъдат уредени в явна форма. Така или иначе, ние имаме информация, че акциите на едно и също предприятие на нерегулирания, неорганизирания извънборсов пазар се продават на значително по-високи цени от тези, които се наблюдават при т.нар. блокова търговия.


Как ще бъде уредена нормативно една такава промяна, при която да не е възможна блоковата търговия на акции?


- За съжаление това, което е нормативно уредено, се свежда единствено до възможността комисията да предложи на съвета на директорите на борсата да вземе решение срещу блоковата търговия. Сегашният закон не позволява на комисията да осъществява пряк контрол или да нарежда на борсата. Ние не можем да налагаме административни разпореждания - било за промяна на правилника, било за спиране на този ред на търговия.


Ако вашето предложение се приеме, това значи, че ще има само свободна търговия?


- Ще има просто истинска търговия.


Какви са основните пречки, които произтичат от Закона за ценните книжа?


- Има пречки в този смисъл, че не се дава възможност капиталовият пазар да тръгне по един правилен път. Комисията смята, че не е необходимо ние еволюционно да изживяваме това, което е станало на капиталовите пазари преди много години с всичките грешки, които са били констатирани впоследствие и които респ. са били коригирани. Необходимо е да имаме една истинска търговия. Необходимо е да имаме цена и тази цена всеки един акционер и инвеститор да може да види.


Как ще решите въпроса за предоставяне на информация от страна на емитентите, след като това не е подробно описано в закона и правилника на борсата?


- В това отношение законът регламентира периодичното подаване на информация от емитентите - това са различни отчети, включително и годишният баланс. Такава информация трябва да бъде давана и по отношение на измененията в ръководните органи на съответния емитент. Ние имаме намерение да създадем специална информационна система, за да проследяваме развитието на емитента. Друг е въпросът, че в закона не е изрично упоменато дали можем да оповестяваме тази информация. Но предоставянето на информация от страна на емитентите е задължително според изискванията на закона.


Преди две години, когато се обсъждаше идеята за масовата приватизация, имаше надежда, че тя ще създаде един работещ капиталов пазар, което не се случи. Новите промени в Закона за приватизация ще създадат ли условия пазарът да тръгне?


- Надявам се, че това ще бъде така. Очакванията преди са били в известна степен основателни, но трябва да се знае, че смяната на собствеността не води автоматично до капиталов пазар. Трябва да имаме една икономика, респ. дружества, към чийто акции има интерес на един такъв пазар. Простият факт, че едно дружество се превръща в акционерно дружество, все още не означава, че акциите му могат да се котират и че ще има интерес към тях. Какво имам предвид, като казвам, че се надявам с новия закон тези въпроси да бъдат по-ясно уредени? Имам предвид преди всичко, че ще бъде казано ясно какво е публично дружество. Тогава ще има известен автоматизъм в действието на информацията, която идва от съответния емитент, за това, доколко тези акции могат да присъстват на някои от регистрираните официални пазари. Това ще зависи и от усъвършенстването на правилника на борсата - т.е. на изискванията за това да бъдат листвани съответните акции на съответния пазар. Освен понятието публично дружество, респ. характеристиките на публичното дружество у нас, тъй като в случая не бихме могли просто да ги препишем от някое западно законодателство, има и един втори момент. Той е ясно дефиниран при първичното и вторичното предлагане на капиталовия пазар, първичен и вторичен пазар. Сега в закона е употребено понятието публично предлагане, без да е изяснено кое е вторична и кое първична продажба. Известно е, че правителството има намерение директно да прави такива емисии чрез фондовата борса. Вътре трябва да бъдат изяснени категорично неща, свързани с безналичността на акциите. Смятам, че не трябва да правим тази грешка - да минаваме през печатани акции върху физически носител, които да носим по джобовете си. Това, към което са преминали всички страни, е или безналични акции, или ако са имали налични акции, са похарчили достатъчно много, за да обездвижат тези акции и да работят с електронните записи на тези акции. След като стартираме капиталов пазар, би трябвало да започнем директно с безналични акции - това се отнася и до уредбата на Централния депозитар. Друг момент е свободната прехвърляемост - т.е. невъзможността да се винкулират акциите на едно публично дружество. Всичко това са малко или повече характеристики на публичното дружество, но те трябва да бъдат ясно изписани в закона.


Според вас какъв е потенциалът за развитие на капиталовия пазар у нас, имайки предвид, че ние все пак сме една малка страна?


- Това принципно зависи от развитието на икономиката и от участието на чуждестранни инвеститори в един такъв пазар. Това, което мисля, че ще е добре за нашата страна, е ние да имаме наши инвеститори, чиито капитали ще останат в страната. Опитът на развиващите се капиталови пазари показва, че често пъти заради макар и малко по-голямата печалба чуждестранни инвестиции могат да постъпят на един такъв пазар, след което при изтеглянето им се получава сриване и разстройване на пазара и на икономическите субекти - нещо, което аз не бих искал да се получи у нас. Участието на чуждестранни инвеститори у нас би могло да се регулира по подходящ начин - това не означава, че ние трябва да спираме това участие. Но целите на тези чуждестранни инвеститори, доколкото е възможно, трябва да бъдат изяснени.


От самото начало на работа на комисията най-големият отдел беше надзорът. Достатъчни ли са контролните функции на този отдел, за да се гарантира сигурността на пазара?


- Осъществяването на държавното регулиране има няколко измерения. Преди всичко това, което законът позволява да бъде контролирано - информацията, която трябва да тече към комисията и на основата на анализа на тази информация да се налагат съответни наказания или корекции на съответното поведение. Ние вече нямаме отдел Надзор - имаме няколко отдела, които ще осъществяват както лицензирането, така и контрола върху субектите. Това касае както инвестиционните посредници, така и самия пазар на ценни книжа и емитентите и емисиите на ценни книжа. В този смисъл дейността по надзора трябва да бъде силно ориентирана към икономическите характеристики. В противен случай той се превръща в една рутинна нормална проверка.


Може ли у нас да се предотврати изтичането на пари от приватизационните фондове, както имаше такива случаи в Чехия?


- В нашия закон имаме една много обща постановка, че комисията контролира сделките с ценни книжа. В същото време битува и тълкуването, че сключваните от едно дружество сделки са фирмена тайна. В това отношение имахме разговори, и бих казал спор, с ръководството на фондовата борса за това, каква информация трябва да бъде предоставена. Оказа се при една от проверките, че някои от сделките са сключени от брокери, които не са регистрирани в комисията. И въпросът не е в наказанията, които бяха наложени - проблемът е в последствията, които биха имали едни такива сделки. Не бих казал, че е категорично ясно от закона, че ние можем да следим сделките на всеки един приватизационен фонд. Ние можем да следим това, което той периодично отчита при нас - да следим какви са приходите, какви са разходите, доколко те са целесъобразни за инвеститора, респ. за акционера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във