Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЛКОТО ПО-ЗЛЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ

Макар на пръв поглед да звучи странно, като че ли точно този Ленинов принцип в момента е най-важен за синята партия. Или поне така мислят нейните лидери. СДС изживява най-дълбоката криза от създаването си насам и констатацията със сигурност не е преувеличена. Това, което на повърхността изглежда само като вътрешнопартийни интриги и апаратни борби за надмощие, всъщност има далеч по-дълбоки и съдбоносни за партията измерения. Съюзът е разтърсван от жестока криза на идеологическата и моралната си идентификация. През четирите години на управление стана ясно, че има грандиозно разминаване между думи и дела, между обещания, дадени пред обществото, и ангажименти, поети към частни и корпоративни интереси. Според източници от Раковски 134 екипът на Надежда Михайлова се е заел с амбициозната задача да постави ред в организацията, защото при управлението на Костов тя се била превърнала в заложник на всякакви икономически интереси. Според депутати от парламентарната група обаче, започващата битка е прекалено голяма лъжица за устата на Михайлова и може да завърши с пълно и безвъзвратно самоунищожаване на партията. Едновременно с това обаче, като всяка криза и тази носи своите надежди за оздравяване и намиране на правилното решение по пътя към спасителния изход. Въпросът е дали партията ще намери сили да го извърви. Въпреки че свиканият спешно на 22 юли Национален съвет облекчи значително терзанията на цялото ръководство и даде повод на Надежда Михайлова да заяви, че всички единодушно застават зад водената от нея политика, трудностите предстоят. Това, че на Раковски 134 или пък на някакъв друг софийски адрес някой е решил, че СДС трябва да скъса опашката си, все още не означава нито че това се е случило, нито пък че ще стане толкова лесно. В СДС има силни корпоративни интереси, на които, според признания на сини депутати, им беше позволено от сегашното ръководство да завоюват здрави позиции и влияние в голяма част от местните структури на организацията. Всъщност именно с помощта на част от тях Надежда Михайлова успя да заеме лидерския пост в партията. От известно време много от тях са дълбоко разочаровани от нея и постепенно се дистанцират от управлението й, но междувременно са успели да завземат доста влиятелни позиции. Това е една от причините ръководството да се откаже от идеята на Надежда Михайлова за свикване на национална конференция.Притесненията на хората от Раковски 134 са, че враговете на Михайлова може да манипулират избора на делегати и да изпратят недобронамерени хора на конференцията. Избраният вариант вместо конференция да се свика разширено заседание на Националния съвет носи сигурност и предсказуемост, защото в него ще участват членовете на националния съвет плюс кметове и шефове на общински съвети или на сини фракции в общинските съвети. Няма съмнение, че този състав ще подкрепи спуснатата от центъра нова партийна линия. Хора от НИС споделят, че това ще даде допълнителна легитимност на ръководството да проправя новите принципи. Все пак обаче започващата битка с представителите на старата линия няма да бъде никак лесна. Още повече че дори в Националния изпълнителен съвет далеч не всички са толкова възторжени от заканата СДС да повдигне завесата и да скъса задкулисните си отношения с бизнеса. В синята парламентарна група наблюдават случващото се малко като на сън. Откакто беше оттеглена кандидатурата на Пламен Орешарски, повечето депутати трудно се ориентират какво точно се случва и предпочитат да мълчат. В продължение на почти две седмици Надежда Михайлова ходеше като призрак в кулоарите на парламента, колегите й я гледаха изпод вежди недоумяващи и стреснати, а Иван Костов не пророни и дума по този повод, макар това да сгъстяваше допълнително напрежението. Нещата се попромениха след заседанието на свикания по спешност национален съвет на 22 юли, когато бившият премиер най-сетне даде рамо на Михайлова. След като мълча дълго и изнервящо, Костов най-после недвусмислено демонстрира, че е обвързан сериозно с всичко случващо се в момента на Раковски 134. Неочакваното признание, че още преди месец лично е предупредил Орешарски за възможни капани от страна на подобни бизнесмени (има предвид Васил Божков), което бившият председател направи, всъщност затвори торбата с въпросителните. Не за въпросната среща, а за това за кого играе бившият лидер. И показа не само че нещата са под контрол, но най-вече под чий контрол са. Демонстрираната подкрепа видимо оправи настроението на Надежда Михайлова и сериозно разстрои недоброжелателите й. Макар участието на Костов в сценария да се подозираше от самото начало. Въпреки предстоящите трудности, а може би именно поради тях, някои сини политици прогнозират, че Надежда Михайлова най-после е получила големия си шанс да надскочи себе си и да влезе в истинската политика. Ако излезе победител от започнатата битка, тя ще се превърне в българската желязна лейди, а политици като Иван Костов ще могат само да й дишат прахта. Така звучат най-оптимистичните прогнози на Раковски. Никак не са малко обаче и тези, който не се съмняват в предстоящия пълен провал на Надето. Според тях Костов я използвал, за да си разчисти терена и вече си гласял часовника, за да отмери точно часовете до собственото му триумфално завръщане. Но в СДС има и такива, на които всички подобни очаквания им изглеждат наивни и безсмислени. Според тях Костов никога вече няма да може да върне лидерските си позиции, а и нямал особени амбиции да го направи. Освен това всички хипотези, че управлявал партията чрез Надежда Михайлова, силно преувеличавали ролята и значението му за СДС. А ставащото в партията било напълно спонтанно и зависело единствено от настроението и моментното хрумване на Михайлова. Ако последната хипотеза е вярна, то тогава трябва да очакваме, че подетата от Надежда Михайлова акция чиста политика ще се провали с гръм и трясък още в началото на есента. Ако това обаче не се случи, поддръжниците на хипотезата за спонтанността явно ще трябва сериозно да ревизират прогнозите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във