Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЛКО СТРУВАТ БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ?

Една стока струва толкова, колкото се дава за нея - това е принципът на действащата пазарна икономика. Каква е цената й, когато пазар няма, най-добре знаят в посттоталитарните стопанства. Възможно ли е обаче една здрава стока да струва почти колкото една бракувана - това е въпрос, който би затруднил и най-видните икономисти в света. Всеки, който е наблюдавал сделките в българския банков сектор през изминалите три години, ще си зададе същите въпроси. Защото едва ли е логично третата по големина действаща българска банка - ОББ, да бъде продадена през юли 1997 г. за 3 млн. щ. долара, а година и половина по-късно - през декември 1999 г., за фалиралата ПЧБ да се намери купувач за 14.86 млн. лв. (над 7.4 млн. щ. долара). Според финансисти на 10 или на 11 май тази година ПЧБ ще бъде продадена на Йорсет холдинг за споменатата цена. Твърди се, че по същото време бившият председател на съвета на директорите й Венцислав Йосифов вече ще бъде в Лондон. В края на юни пък четвъртата по големина действаща банка у нас - БИОХИМ, вероятно ще премине в частни ръце. За нея държавата ще получи не повече от 10 млн. щ. долара - само с 2.6 млн. щ. долара повече, отколкото за фалиралата ПЧБ.


На фона на цената от 10 млн. щ. долара за БИОХИМ оценката на фалиралите БЗК за 17 млн. лв. (8.5 млн. щ. долара), на ТСБАНК - за 24.28 млн. лв. (12.14 млн. щ. долара), на МИНЕРАЛБАНК - за 46 млн. лв. (23 млн. щ. долара), и на КАПИТАЛБАНК - за 8.8 млн. щ. долара, са направо шокиращи.


Сравнението на изброените дотук суми навежда на странни мисли.


Продажбата на ОББ например бе отчетена през 1997 г. като голямото начало на българската банкова приватизация. Купувачите на кредитната институция - БУЛБАНК, ЕБВР и Сий Ай Би Си Опенхаймер Корп., пък могат спокойно да вземат

приза за най-печеливша операция

Само срещу 3 млн. щ. долара и допълнителни инвестиции от 30 млн. щ. долара през юли 1997 г. те придобиха банка, чиито пари на каса, в държавни ценни книжа и в депозити в други кредитни институции по онова време надхвърляха 800 млн. нови лева. Освен това банката бе освободена от плащането на данъци върху печалбата от курсови разлики. Благодарение на това тя успя да запази голяма част от печалбата си, която влезе в увеличението на капитала й.


Сега акционерите на ОББ я продават и цената, която ще вземат за нея, се очаква да бъде близо пет пъти повече от направените от тях инвестиции. На БКК пък не й остава нищо друго освен да скромно да гледа отстрани и да си води записки за това, как се продава банка за много пари.


Изчисленията показват, че от всички приватизирани досега кредитни институции консолидационната компания ще вземе по-малко пари, отколкото сегашните акционери на ОББ.

Продажбата на държавните банки е донесла 103.6 млн. щ. долара

приходи на БКК. Този успех обаче е само привиден. От него трябва да се извадят пропуснати данъци за 32 млн. нови лева (около 18 млн. щ. долара) от необлагането на печалбата от курсови разлики на ОББ. Освен това, преди да продаде Пощенска банка, през 1998 г. изпълнителният директор на БКК Петър Жотев се съгласи държавата да откупи вземането й от Варненска корабостроителница за 10.3 млн. щ. долара. Същият сценарий се повтори и през 1999 г., когато БКК плати на ЕКСПРЕСБАНК 6 млн. щ. долара за вземането й от същата тази корабостроителница. Консолидационната компания наля в кредитната институция и други 200 хил. щ. долара, тъй като разходите за обновяването на информационната система на ЕКСПРЕСБАНК се оказаха по-високи от тези, за които бе информиран купувачът Сосиете Женерал. Печалбата на ХЕБРОСБАНК за 1999 г. от 18 млн. лв. (9 млн. щ. долара) пък остана в банката - следователно в ръцете на новия й акционер Риджънт Пасифик Груп.


Като се тегли чертата, излиза, че БКК и нейният почти единствен собственик - Министерството на финансите, са получили от продажбата на четирите държавни банки чисто 60.1 млн. щ. долара. При успешно развитие на преговорите за приватизация на БИОХИМ тази сума ще надхвърли 70.1 млн. щ. долара. Петър Жотев вероятно ще претендира, че към въпросната сума трябва да се прибавят още 55 млн. щ. долара, които акционерите на ОББ, Пощенска банка и ХЕБРОСБАНК са инвестирали в капиталите им. Тези пари обаче си остават в самите банки и не увеличават приходите в бюджета.


На пръв поглед

цените на фалиралите банки

са необяснимо високи на фона на сумите, които инвеститорите плащат за действащи кредитни институции. Една работеща банка обаче се продава с всичките си вземания и задължения. Инвеститорът плаща толкова пари, колкото е преценил, че струват чистите й вземания, след като се приспаднат дълговете й.


Различно е при обявените в несъстоятелност банки - от тях се продават единствено вземанията им. Оценките на тези банки отразяват стойността на техните активи. В повечето случаи одиторите са преценили, че затворените банки не могат да съберат повече от 10% от раздадените кредити. Затова и оценките на кредитните институции не надхвърлят 10- 11% от стойността на активите им, а според финансови експерти в повечето случаи цените им са занижени.


Случаят с ПЧБ е показателен в това отношение. Делойт и Туш прецени, че активите й, които са с номинална стойност от 310 млн. лв., не струват повече от 18.7 млн. лева. Тази оценка изигра лоша шега на държавата, тъй като даде възможност на Йорсет Холдинг България да участва в търга за покупката на активите на банката. Частната фирма предложи за ПЧБ 14.86 млн. лв. - 80% от цената, и ако я плати, ще вземе банката. Според финансови експерти новият й собственик ще успее в рамките на една година да получи минимум 10% от номиналната стойност на активите на фалиралата кредитна институция. А това са не по-малко от 31 млн. лева. Излиза, че сделката за ПЧБ може да донесе на Йорсет Холдинг България над 100% печалба.


Има и случаи със

завишени оценки

на фалирали банки - като например на Добруджанска банка и МБИР, където одиторите са преценили, че те струват повече, отколкото са задълженията им към бюджета. Целта е държавата да няма основания да се яви на обявените за двете банки търгове.


Оценката на ТСБАНК, според повечето финансисти, също е изкуствено завишена. В случая обаче това е направено с цел на предстоящия търг за нея да не може да се яви купувач, който да конкурира държавата.

МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка струват много пари

но причината за това е, че двете фалирали кредитни институции разполагат със значителна сума ликвидни активи и са изчистили задълженията си към бюджета и към фирмите кредиторки.


Стопанска банка има 13 млн. лв. по сметки, а пазарната стойност на дългосрочните валутни държавни облигации, които притежава, е над 47 млн. лева. БРИБАНК предлага, след като Стопанска банка, да разпредели между кредиторите й 62 млн. лева. По-голямата част от тези пари - 60 млн. лв.- тя ще вземе от сметките на Стопанска банка и от продажбата на държавните облигации. За БРИБАНК ще останат вземанията за 200 млн. лв., които Стопанска банка има да си събира от фирми. От тези вземания за кратко време ще бъдат събрани минимум 20 млн. лева. Така покупката за Стопанска банка ще донесе солидна печалба на БРИБАНК, смятат финансисти.


КАПИТАЛБАНК пък дължи 3.1 млн. щ. долара главно към ТСБАНК и ПЧБ, а има вземания за 11 млн. щ. долара и сграда за 2.8 млн. щ. долара. Оценката на фалиралата банка е 8.8 млн. щ. долара, но според запознати със състоянието й експерти от събиране на вземания и от продажба на имущество на кредитната институция трудно ще бъдат събрани повече от 3.5 млн. щ. долара.

Общата оценка на фалиралите банки е 227 млн. лв.

а срещу нея стоят активи, чиято номинална стойност е 1882 млн. нови лева (в тези сметки не се включват оценките на Кредитна банка, БУБ и КРИСТАЛБАНК). Над 90% от тези активи са вземания предимно от фирми. Само за сравнение - кредитите, отпуснати от действащите банки към края на миналата година, са 2419 млн. лева.


Излиза, че затворените банки държат огромна част от задълженията на българските фирми - от машиностроенето, черната металургия, Военнопромишления комплекс, химическата, леката и преработвателната промишленост. Който поеме управлението на тези вземания, ще може да контролира бившите промишлени гиганти и дори да сложи ръка върху тях. Затова не само държавата, но и частните структури съпровождат различните продажби със здраво удряне през пръстите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във