Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЛКО СТРУВА КОМПРОМИСЪТ ЗА ЛИХВАТА?

Крайно време е банките да започнат да печелят от увеличаването на оборота, а не от огромната разлика (марж) между лихвите по депозитите и по кредитите. И тъй като вложенията в други финансови институции или в държавни ценни книжа носят ниски доходи, лихвите, които банките искат по кредитите, са пет пъти по-високи от тези, които дават по депозитите. При това положение е логичен въпросът защо финансовите мениджъри настояват за увеличаване на основната лихва. Нали ако тя се повиши, ще скочат и лихвите по депозитите, а оттам и разходите на банките?


Всъщност въпросът не е толкова за покачването на основната лихва, колкото за достигането на разумните лихвени равнища. Равнища, които ще позволят да се увеличат парите от граждани и фирми, а оттам и обемът на отпуснатите кредити.


Идеята при вдигането на основната лихва е търговските банкери да вдигнат доходността по депозитите, които в момента са нереално ниски, но да не увеличават лихвите по кредитите, защото много от дадените вече заеми ще престанат да се обслужват редовно. Това, което Ан Макгърк не желае да разбере или просто не я засяга, е, че годишна лихва от 3.6% по краткосрочните депозити не стимулира гражданите и фирмите да държат парите си в банките. И това ясно личи от справките на БНБ. Само за първите три месеца на тази година привлечените средства от нефинансови институции са намалели със 100 млрд. лева. Това теглене на пари лишава финансовата система от възможността да увеличи кредитирането. Освен това банките са в постоянно напрежение, че клиентите им могат да си изтеглят парите, и за да посрещнат тази опасност, са принудени да държат твърде много бързоликвидни средства - пари на каса, по сметки и в краткосрочни държавни ценни книжа, които не им носят доход. Всички тези проблеми ще бъдат решени, ако се промени методиката за определяне на основната лихва и размерът й бъде увеличен. Междубанковият пазар у нас все още не може да е основа за определяне на лихвените равнища, защото операциите на него са ограничени, а доверието е в криза. Но защо основната лихва да не се изравни с доходността, която носят дългосрочните държавни ценни книжа - облигации по ЗУНК или по външния дълг, която е малко над 9 процента? Тогава банките ще имат възможност да предлагат годишни лихви между 5% - по тримесечните, и 9% - по годишните депозити. При тази доходност парите на населението и фирмите в банките ще спрат да намаляват и ще се създадат условия за привличането на оставащите над 1 млрд. г. марки извън финансово-кредитната ни система.


Противно на някои твърдения, увеличаването на основната лихва и на лихвите по депозитите няма да доведе до чувствително покачване на разходите на банките, защото тя ще рефлектира и в увеличаването на доходността от държавните ценни книжа. А това е основният инструмент, с който кредитните институции поддържат своята ликвидност. Прав е гуверньорът на БНБ, че по този начин разходите на банките при обслужване на депозитите ще се увеличат. Но ще се увеличат и приходите им от ДЦК. По-важното в случая е, че така няма да пресъхне източникът на парите (поверени от населението). Именно те ще дадат спокойствие на банкерите и ще стимулират кредитната дейност.


Освен това, въпреки увеличаването на основната лихва, разходите на банките могат да бъдат намалени чрез промени в режима на задължителните минимални резерви, за което банкерите отдавна апелират. В момента те са 11% от привлечените средства - над 548 млрд. лв., които банковата система държи по сметки в БНБ. По закон Централната банка не плаща лихви върху тези резерви, а поддържането им носи допълнителни разходи на кредитните институции. Те могат да бъдат намалени по два начина. Първият е, да се промени Законът за БНБ и задължителните минимални резерви да се олихвяват - например с 50% от основния лихвен процент. Вторият е, размерът на резервите да бъде намален. Който и от двата варианта да се приеме, ще облекчи банките и ще доведе до освобождаване на средства за реалната икономика. Въпросът е, дали някой мисли за нея и за това, колко губи банковата система от закъснелите решения?

Facebook logo
Бъдете с нас и във