Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЛКО ДА СЕ НАМАЛЯТ ДАНЪЦИТЕ?

Правителството и МВФ постигнаха съгласие за съществено намаление на данъчните ставки от началото на 2001 година. Това решение е закъсняло поне с една година. Още през 1999-а беше очевидно, че са налице всички предпоставки да се въведат по-ниски данъчни размери от началото на 2000 г., без да бъде застрашена финансовата стабилност. Ако това беше станало, местните и чуждестранните инвеститори вече щяха да имат по-силни стимули и възможности да разширяват и легализират дейността си, да наемат повече работници, да повишават конкурентоспособността си. Мизерията и страданията за повечето хора щяха по-осезателно да се намалят.


Обосновани ли са предвидените от 1 януари 2001 г. промени в данъчното облагане? Няма съмнение, че платците на корпоративния подоходен данък (данъка върху печалбата) ще бъдат удовлетворени от решението за снижаване на неговите ставки от 25 на 20%, а за малките фирми - от 20 на 15 процента. Това значи, че заедно с данъка върху печалбата за общините, който се запазва 10%, намалението на данъчната тежест ще е от 32.5 на 28%, или с 14 на сто, а за малките фирми - от 28 на 23.5%, или с 16 на сто. От 2002 г. всички предприятия ще плащат еднакъв данък - общо 28 на сто върху облагаемата печалба.


При предстоящите промени в Закона за корпоративния подоходен данък обаче е наложително да се отмени авансовото плащане на данъка по 1/12 към миналогодишната печалба. То създава огромни затруднения за една част от фирмите и ги принуждава да укриват печалбата си. Нищо не пречи авансовите вноски да се правят по фактическата печалба от тримесечните отчети. Крайно време е да се намалят и пределните фискални норми на амортизация, особено за електронната техника, софтуера и др. Нуждаят се от съществено подобрение текстовете на закона, с които се регламентира облагането на печалбата на офшорните и чуждестранните фирми, за да се ограничи трансферът на печалби и легално отбягване на данъка. Но ако се приемат предложенията за предоставяне на инвестиционен данъчен кредит и преференции по отрасли, производства, региони и пр., ще се отворят вратички за отбягване на данъка, ще се деформира пазарът и ще спадне ефективността.


Недостатъчно е и ще има слаб ефект предвиденото снижение на данъка върху доходите на физическите лица (данъка върху общия доход) с около 10 процента. По-обосновано е да се приеме друга схема за облагане, при което данъкът би се намалил средно с около 20 процента (виж таблицата):

Таблица 1

По таблицата за 2000 г. По проекта на МФ По новото предложение
Месечен доход Ставки Месечен доход Ставки Месечен доход Ставки
До 80 Необлагаем До 100 Необлагаем До 100 Необлагаем
80-115 20% 100-135 20% 100-200 20%
115-380 7 лв. + 26% 135-400 7 лв. + 26% 200-500 20 лв. + 26%
380-400 75.9 лв. + 32% 400-1400 75.9 лв. + 32% 500-1500 98 лв. + 30%
Над 1400 403 лв. + 40% Над 1400 395.9 лв. + 38% Над 1500 398 лв. + 34%

По новото предложение пределната ставка на ДОД се намалява с шест процентни пункта и се доближава до пределната ставка на данъка върху печалбата. Смекчава се прогресията. По този начин висококвалифицираният персонал и едноличните търговци получават допълнителен стимул за интензификация и легализиране на дейността си. Най-значително е облекчението за хората с ниски доходи. По новото предложение едно лице с месечен доход 200 лв. ще плаща данък 7 лв., или 3.5%, докато по действащата сега таблица данъкът е 29 лв., или 14.5% от заплатата. Икономисаните от данъка 22 лв. ще увеличат неговата покупателна способност. Над 50% от заетите са получавали през април 2000 г. месечна заплата до 200 лв. и те в най-голяма степен ще се възползват от намалението на данъчните размери. Наред с възможността за изчисляване на данъка върху съвкупния доход на двамата съпрузи в бъдеще необлагаемият минимум би трябвало да е съобразен и с броя на децата в семейството.


В правителствения проект не се предвижда намаление на данъка върху добавената стойност. Неговият сегашен размер 20% е реално по-висок (с отчитане на редуцираните и нулевите ставки), отколкото в страните членки на ЕС и в повечето държави от Централна и Източна Европа. Снижението на единната ставка на ДДС в България през 2001 г. на 18% (колкото беше при въвеждането му в 1994 г.), както и бързото възстановяване на данъчния кредит за изрядните платци ще има силен положителен ефект върху покупателното търсене, производството и продажбите. Масата на бюджетните постъпления няма да се намали.


Общото равнище на акцизите може да се запази, като се внесят при нужда корекции в размерите им за отделни стоки и услуги.


Митническите тарифи автоматично се намаляват с около 20% всяка година съобразно изискванията на Световната търговска организация и поетите задължения към ЕС, а също по двустранни и многостранни спогодби.


Социалноосигурителните вноски, които сега са общо около 45% към заплатите, се намаляват по правителствения проект с три процентни пункта, или с 6.7 процента. Увеличеният дефицит на социалноосигурителните фондове се предвижда да се покрие чрез субсидии от бюджета. Субсидиите обаче могат да се ограничат или избегнат, ако се подобри крайно ниската събираемост на тези вноски, в това число и в резултат на намалението им и създаването на стимули в предприятията и у работещите да ги плащат.


Единственият реален аргумент, който МВФ и Министерството на финансите изтъкват срещу по-значителното намаление на данъчните ставки, е опасността да се наруши постигнатата през последните години финансова стабилност. Но този аргумент е несъстоятелен, защото не отчита положителния ефект на дохода и на субституцията от намалените данъци. Дори и при най-песимистични оценки съвкупният ефект от предложеното по-значително снижение на данъчните размери ще доведе до допълнително увеличение на номиналната величина на БВП през следващите две години с два процентни пункта (от 10 на 12%), до намаление на процента на безработните от 18 на 15 (със 17 на сто) и до подобряване на събираемостта на различните данъци между 8 и 12 процента. Не е трудно да се изчисли, че при това положение загубите за бюджета от намалената данъчна тежест ще бъдат като цяло компеснирани още през 2001 и 2002 година. Условие за това е и повишаването на ефективността на данъчния апарат, ограничаването на контрабандата, рекета и корупцията, в това число и чрез въвеждане на единна електронна система за отчитане на данъците и митата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във