Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ВСЕ ПАК ДЪРПА КОНЦИТЕ В НДС II?

Макар и с публикувани кандидатдепутатски листи, сформиран коалиционен съвет и обявени експертни екипи, НДС II продължава да тъне в непроницаема политическа мъгла. Въпреки уверенията за реформистка и пазарноориентирана политика нищо не подсказва, че от отделните подхвърляни идеи мозъчният тръст на движението е изтъкал вече

годна за употреба дреха

По какви чертежи е скроена външноикономическата шапка - като кариран каскет за голф, като сибирска ушанка или като цилиндър в стил чичо Сам? Ще успеят ли икономическите моделиери на Симеон II да измислят достатъчно удобен за всички данъчен балтон, без да се препъне в него хазната, и да се провалят социални програми? Имат ли идея сподвижниците на царя как да озаптят убийците, изнасилвачите, наркодилърите, автоапашите... без да предизвикат упреци в потъпкване на гражданските свободи? А каква е политиката им към малцинствата?
За съжаление само двадесетина дни преди изборите по нито един от тези въпроси няма ясен и аргументиран отговор. Затова и от значимите за страната проблеми акцентите се изместват към пикантните подробности за скандалите около един или друг от кандидат-депутатите на движението. Затова и вместо да се водят наистина съдържателни дебати между НДС II и неговите партии опоненти, в повечето случаи нещата се ограничават до неясни обещания и риторични похвати от типа Харесва ли ви пътя към Видин? Затова и възниква съвсем резонното подозрение, че в царските шивачници май се тъкат невидими дрехи. Като в приказката на Андерсен.
А това води до цяла поредица от въпроси. Първият от които е действително ли Симеон Сакскобургготски дърпа конците на движението, носещо неговото име?
Политическата и икономическата ситуация в България сега е такава, че тя не съдържа достатъчно гаранции за тези, които са склонни да играят на сигурно.

Прекалено много са рисковите фактори

като безработица, социално напрежение, корупция, престъпност, етнически конфликти в непосредствена близост до границите, икономическа разруха. Всяко от горните условия може да се превърне в детонатор на верижна реакция с непредвидими последствия за властващите в момента на евентуалния взрив. Наистина, Симеон II категорично отказа да влезе в депутатските листи. Най-вероятно е да не приеме пост и в изпълнителната власт. Но подобна реакция е напълно съзвучна с някои характеристики, които го описват като човек, който избягва опасните ситуации и не се отличава с особена борбеност.
Втора важна черта от психологическия профил на патрона на НДС II е, че той не притежава проницателността и комбинативността на баща си. Вероятно тук думата си казва и

принудителната дългогодишна изолация

от реалната политическа практика. Основното обаче е, че трудно може да се приеме вероятността всички конци на разнородната процарска кандидатдепутатска дружина да се дърпат от едно и също място. И то да е всеизвестната резиденция Врана. Това обяснява донякъде и странната лаконичност и сдържаност на царя по време на публичните прояви на движението. Само че в политиката невинаги избягването на преките отговори и мълчанието означава тактическа зрялост. Нерядко така се прави, когато запитаните не знаят отговора. И ако патронът на движението не знае отговорите и не е в състояние да гарантира пълно влияние върху хората си, кой тогава може да го прави ?
Когато възникнат такива проблеми в политиката, най-добрият индикатор за посоката, в която трябва да се търси решението, е да зададем допълнителния въпрос: Кой има полза от това?
Днес ситуацията на Балканите е изключително нестабилна, с оглед

интересите на Западна Европа, тези на Русия, а и на САЩ.
Всеки от тях има интерес да стъпи колкото може по-твърдо в региона. Западна Европа е заинтересована да се постигне определена степен на предвидимост на процесите на полуострова. Русия многократно и категорично е заявила своето неудовлетворение от евентуалното разширяване на НАТО до западните брегове на Черно море. САЩ не могат да се дистанцират от ставащото на Балканите поради близостта на Русия и Близкия изток и поради ангажиментите си чрез мироопазващите сили на полуострова. Но не бива да забравяме и за пресичането на интересите между САЩ и разширяващия се ЕС.
В този контекст появилият се политически вакуум в края на мандата на ОДС трудно можеше да бъде оставен да се запълни от само себе си. Вероятността от сформиране на ляво или левоцентристко коалиционно правителство с евентуалната възможност за затопляне на отношенията с Русия съвсем не изглежда хапка, лесна за преглъщане от новата американска администрация. Същевременно сегашните безвъпросни ангажименти на България към НАТО, а и поддържането на отворен коридор за достъп до Западните Балкани са твърде важни, за да бъдат оставени на новия кабинет, без преди това да са осигурени надеждни гаранции за тяхното запазване. При тези условия бързината и относително добре разпределените във времето усилия да се заеме разширяващата се електорална ниша по единствено удачния за момента начин навеждат на мисълта за сили с глобален опит, финанси и действие. Далеч надхвърлящи регионалните балкански мащаби.
Начинът, по който бяха запълнени кандидатдепутатските листи на НДС II, превърналото се в емблематично избягване на преки отговори от представителите на движението, недопустимото бавене с икономическата програма са все фактори, които, подобно на части от една мозайка, намират своето място в подобна картинка.
Но тогава възниква въпросът нямаме ли право да разберем кой държи дистанционното управление на процарската коалиция. Особено ако, както ни убеждават социологическите агенции, от нея ще зависят в най-голяма степен съдбините на страната ни след изборите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във