Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ВИКА, ЧЕ СИМЕОН НЕ БИЛ ОБЕДИНИТЕЛ?

Когато през 2001 г. току-що пристигналият в България Симеон Сакскобургготски публично обяви, че ще обединява нацията, политици и политолози вкупом се изсмяха. И доста дълго се държаха за коремите. Прави бяха - кой можеше да си представи тогава, а и допреди десетина дни, сини и червени да се зоват обединена опозиция и да готвят заедно правителство?Но ето че се случи. И както представителите на самата обединена опозиция признаха нееднократно, виновник за това крайно неловко положение, в което изпаднаха петнайсетгодишни ожесточени противници, е бившият български цар и сегашен министър-председател на републиката Симеон II Сакскобургготски. Е, как да не е обединител човек, дето събира на една политическа маса Иван Костов и Сергей Станишев, Надежда Михайлова и плашливата кошута Анастасия Мозер, а в добавка даже розовобузият демократ Александър Праматарски започна да преговаря с нововремеца Емил Кошлуков. Впрочем, с Кошлуков, който отнесе сума ти ругатни от понеделник насам, нещата станаха освен смешни, и порядъчно драматични. Човекът не получи ни думичка на упрек от тогава още необединената опозиция, когато през пролетта напусна царското движение, благодарение на което бе станал депутат, и си спретна първо парламентарна група, а сетне и партия. За сметка на това, като се разбра в понеделник, че блудният овчар и неговото стадо се връщат в царската кошара, всички вкупом го обявиха за търгаш и предател. И той, и хората му винаги са си били такива, пък и в днешния свят всичко е сделка, та обединените няма за какво да сърдят. Сделки се правят и развалят и това, че новормемци развалиха тъкмо сделката с тях, показва единствено че тя не е била изгодна. Тъй или инак, Кошлуков и компания останаха верни на принципа на обединението. Първо се обединиха с обединяващите си, сетне - с обединителя. Какво толкоз укорително виждат в това?Колкото до тези, дето са изпратили и обединените, и обединителите в Народното събрание, та да си играят игричките, те тези дни се мъчеха да се обединят колкото могат, та да се справят със снега, виелиците, студа. А още преди това ги бе обединила протяжната им съдба на оцеляващи в един труден за оцеляване свят. Тъкмо тях обединително-разединителната драма на собствените им избраници почти никак не ги заинтересува.

Facebook logo
Бъдете с нас и във