Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ЩЕ СЛОЖИ НАЧАЛОТО НА БЕРЛИНСКАТА РЕПУБЛИКА?

Татяна Минчева, Бон


кореспондент на в. БАНКЕРЪ


Изборите за Ландтаг в Бавария на 13 септември бяха голямата прелюдия към изборите за Бундестаг на 27 септември. Успехът на ХСС бе безспорен и партията постигна същия резултат, както на изборите преди четири години - 52.9 процента. Устремилата се към властта ГСДП отбеляза леко отстъпление - 28.7%, в сравнение с 30% преди четири години.


След тези резултати канцлерът Хелмут Кол изглежда по-окуражен за решителната битка. За привържениците на управляващата коалиция сигналът на Бавария е ясен - изоставането от ГСДП е преодоляно, ХДС/ХСС възвръщат доверието на избирателите.


За ГСДП Бавария в никакъв случай не е Германия. Социалното положение в тази провинция, където безработицата възлиза само на 6%, не е типично за повечето германски провинции и особено за тези от източната част. Освен това в Бавария традиционно абсолютно мнозинство винаги е печелил Християнсоциалният съюз (ХСС). Но каквито и да са аргументите на двете основни политически сили, резултатът от баварските избори е показателен за настроенията през последните дни във Федералната република.


Действително управляващата коалиция започва да скъсява дистанцията между себе си и ГСДП и Зелените. Баварският успех на ХСС се дължи на изключително голямата популярност на министър-председателя Шойбер и неговата успешна икономическа политика, отредила на тази провинция първото място по икономически показатели, благосъстояние и социални придобивки.


Вероятно на изборите за Бундестаг ХСС няма да завоюва същия брой гласове, но отстъплението на социалдемократите, макар и незначително, е симптоматично. За първи път през тази година ГСДП отбеляза загуба на провинциални избори, и то не кога да е, а само две седмици преди общогерманските избори за Бундестаг.


Наистина в главната квартира на ГСДП се надяват, че баварският феномен няма да се отрази върху представянето на партията на 27 септември, но основания за тревога очевидно има. Не е ли поставено началото на големия обрат сред настроенията на германските избиратели? Ще съумее ли федералният канцлер Хелмут Кол, окрилен от успеха на своите баварски съидейници, да запази поста си, когато мнозина вече го бяха отписали?


Категоричен отговор на тези въпроси, които доскоро изглеждаха почти решени, днес трудно може да бъде даден. Макар че в общогермански мащаб настроенията на избирателите да са все още в полза на ГСДП, изненадите не са изключени.


Според последните допитвания до общественото мнение Германската социалдемократическа партия продължава да запазва известна преднина. А в страна като Германия, където демоскопията е доведена до съвършенство и досега нито една предварителна прогноза не е била опровергавана от изборните резултати, това вече е сериозен аргумент за всички, които очакват промяна на кормилото на властта в Бон, а от догодина - и в Берлин. Тъй като от есента на 1999 г. Берлин започва да функционира като столица на Федералната република.


Ако се съди по авторитетния Политически барометър на втора германска телевизия ZDF, на 27 септември 41% от анкетираните ще гласуват за ГСДП срещу 37% за ХСС на сегашния канцлер Хелмут Кол. Предполагаемите партньори на ГСДП при евентуална смяна на властта - Съюз 90-Зелени, ще получат 6%, колкото и досегашният партньор на ХДС/ХСС в управляващата коалиция - Партията на свободните демократи (СвДП). Техните 6% обаче бележат увеличение с 1% в сравнение с допитването, правено седмица по-рано. За останалите партии са дали предпочитанието си общо 10% от избирателите, като най-голям е делът на Партията на демократичния социализъм (ПДС), наследничка на комунистическата ГЕСП - 4 процента. Тези прогнозни резултати почти се покриват с изследванията и на останалите демоскопични институти.


Но изборите в Бавария изведоха отново на преден план голямата въпросителна за крайния изход от големия дуел Кол - Шрьодер. В случая особено значение добива обстоятелството, че все още 33% от германските избиратели не са решили за кого ще гласуват. С други думи, в Германия, където участието в такива избори обикновено надхвърля 80% от имащите право на глас, подобен процент колебаещи се може да опровергае и най-сериозните прогнози.


И така, вътрешноикономическата ситуация предполага реформи, нови подходи, за които като че ли по-подходяща се оказва ГСДП. Външнополитическите и външноикономическите сътресения обаче говорят в полза на опита и приемствеността и накланят везните в полза на сега управляващата коалиция.


Всъщност кой ще бъде предпочетен да сложи началото на т.нар. Берлинска република, ще разберем само след няколко дни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във