Банкеръ Daily

Общество и политика

Кой ще постави светиите на правилните места?

Иван Симеонов

В Четвъртия ден на 6-дневния акт на Сътворението Бог е създал голямото дневно светило Слънцето и малкото нощно светило Луната, "за да осветляват земята и да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години" - стих 14 от гл. 1 на книга "Битие" от Стария Завет. Този стих е знаменателен, защото точно указва на Божия промисъл относно отмерването на продължителността на "по-крупните" времеви периоди. Що се касае до думата "времена", то Светите Отци на Църквата са единодушни: под "времена" в случая се разбират годишните сезони - пролет, лято, есен и зима.

За да развие научното мислене у "венеца на творението", човека, великата Божия Премъдрост му е поставила една трудна но и много занимателна задача, с чието решение да се изобрети средство за измерване на времето, което да отговаря на следния общ критерий: отправна точка за измерване да са циклично повтарящите се движения по небесния свод, както на голямото светило Слънцето, така и на малкото светило Луната. Същевременно трябва да се държи точна сметка и за годишните сезони.

Човешката цивилизация е изобретила разнообразни едномерни скали за измерване на времето, известни като календари. В наши дни на посочения общ старозаветен критерий отговарят напълно само съвременният еврейски религиозен календар и китайският традиционен и национален празничен календар, елементи от които профанно се наричат "китайски зодии". До времето на Юлий Цезар и гръко-римският езически свят е водил леточислението си само по лунно-слънчеви календари. Трудоемко и непрактично летоброене, тъй като се оказва, че "Великият архитект на Вселената" (според масонския израз) далеч не твори с идеални числови съотношения. Според научните астрономически реалности например лунният месец не съдържа цяло число денонощия  и 12 лунни месеци са с около 11 денонощия, по-къси от една година

През 46 г. пр. Хр. по нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном Созиген извършва епохална календарна реформа, създавайки Юлианския календар, основан на египетския календар. Подхожда се радикално, тъй като месеците в годината са определени изцяло формално и административно и напълно откъснати от цикличното движение на Луната около Земята. "Малкото светило" престава да служи като единица мярка за продължителност на времето. Наблюденията на фазите на Луната, респ. лунните месеци, остават на грижите на жреците на многото религиозни култове в Римската империя.

Юлианският календар е чисто слънчев. Годината е равна на периода на една обиколка на Слънцето около Земята. (Няма грешка! Дори и сега за удобство Земята се приема за неподвижна, а годишният път, който описва центърът на слънчевия диск от гледна точка на земния наблюдател, се нарича еклиптика. Ние не можем да се качим на Слънцето и оттам да измерваме годината!) Ще си позволя още повече волност - с цел по-голяма нагледност. Еклиптиката е илюзорна "орбита на Слънцето", представляваща леко сплесната елипса. На небесния свод има и небесен екватор, който съвсем грубо може да се дефинира като проекция на географския земен екватор и който е правилна окръжност. Еклиптиката и небесният екватор се пресичат в две точки - точката на пролетното равноденствие (около 21 март) и точката на есенното равноденствие (около 22 септември). И сега моля да изострите вниманието си докрай! Цялото човечество, през цялата си история, се е стремяло продължителността на една изчислена от него календарна година максимално да се доближи до продължителността на астрономическата реалност, наречена "тропична година". Тропичната година е времето в денонощия, заключено между две последователни преминавания на центъра на слънчевия диск през равноденствената точка. Най-удивителното откритие е, че за това време "орбитата на слънцето", еклиптиката, не е затворена елипса, тъй като, макар и много бавно, и равноденствената точка се движи, и то обратно на движението на Слънцето. На Слънцето му остава още съвсем мъничко да извърви (само 50.3 дъгови секунди), за да затвори своята "орбита", да затвори линията на годишния си път, тоест еклиптиката си. Това явление на научен език се нарича "предварение на пролетното равноденствие".

Продължителността на една тропична година е 365 денонощия, 5 часа, 48 мин. и 45 сек., или 365.2422 денонощия. Най-важно е да се запомни, че тропичната година има смисъл на сезонна година. Колкото календарната година е по-близка до тропичната, толкова календарът е по-точен и не позволява годишните сезони да "плават" през месеците.

Календарологията борави изключително със средни величини. При Юлианския календар, този божествено-прекрасен и ритмичен планетно-слънчев механизъм, всяка четвърта година е високосна с 366 денонощия. Средната продължителност на една календарна юлианска година е 365.25 денонощия и тя е с 0.0078 денонощия по-дълга от тропичната година (365,2422 ден.). За 128 години Юлианският календар изостава с едно цяло денонощие спрямо тропичната година, а това значи и със същото темпо спрямо астрономическите граници на четирите годишни сезона. Този е и единственият но фатален недостатък на Юлианския календар.

Католиците по света би трябвало много да се гордеят с календарната реформа, проведена в 1582-ра от придворните учени на папа Григорий XIII. Всъщност тя не е реформа в истинския смисъл, а гениално просто сверяване на Юлианския календар, който след това вече е започнал да се нарича Григориански. Този факт обаче фанатично не желаят да признаят голяма част от съвременните православни свещенослужители и миряни, наричайки Григорианския календар папски, еретичен, а Юлианския календар "светоотечески". За голямо съжаление сега Юлианският календар, т.нар. стар календарен стил, е основен стълб на православния зилотизъм, иначе казано чист фанатизъм!

Как са подходили папските учени? Годините от типа на 1600-а, 1700-а, 1800-а, 2000-а и т. н. се наричат векови години. В Юлианския календар всички векови години са високосни, защото се делят на 4 без остатък. В Григорианския календар високосни са само тези векови години, които се делят на 400 без остатък. По такъв начин периодът, служещ за база за изчисление на средната продължителност на еднда календарна година, не е читири последователни години, а 400 последователни години. Средната продължителност на една календарна григорианска години е 365.2425 денонощия, т. е. само с 0.0003 по-дълга от тропичната година. Юлианският календар е сверен и се е превърнал в Григориански в полунощ на 4 октомври 1582-а, когато вместо да настъпи 5 октомври е настъпил 15 октомври. Десет денонощия - с колкото е бил изостанал Юлианският календар през XVI век спрямо сезоните - са премахнати от световното летоброене. Григорианският календар ще изостане с едно денонощие едва през 48 век! (Някои автори сочат даже 49-50-и век!).

В България Григорианският календар, т. нар. нов стил, се въвежда със закон през 1916-а. Денят 31 март 1916-а е последван от 14 април. Тринайсет денонощия са премахнати от летоброенето, колкото е разликата между двата календарни стила през ХХ век. (През XXI век разликата остана същата). Но Българската православна църква е продължила да използва Юлианския календар, стария стил. Като последица в нашето църковно календарче всеки църковен празник е двойно датиран. Във всекидневния ни църковен живот, а и в нашата историография ту по-ранната дата се сочи като стар стил, ту по-късната като такъв. Трябва обаче веднъж завинаги да се запомни, че по-ранната дата е стар стил, а с 13 дни по-късната дата е нов стил.

Объркването на стиловете не е случайно. То е резултат от едно съдбовно за българската църква събитие - извършената преди 50 години календарна реформа от Св. Синод начело с блаженопочиналия патриарх Кирил. Решено било всички неподвижни празници да се честват по Григорианския календар, а Великденът и всички зависещи от него подвижни празници да си останат по Юлианския календар. През юли 1968-а църквата, подготвяйки календарната реформа, станала факт в края на същата година, е замолила Комитета по църковните въпроси и религиозните култове при МВР държавата и народът да честват празника на славянските просветители Светите братя Кирил и Методий не на 24 май, а на 11 май, както е било до 1916-а. Молба е била отправена и за деня на Св. Климент Охридски - от 8 декември да стане 25 ноември. Нормално за онова време, прошенията са останали без последствия. Ето, това е точният момент на “раждането на трагедията” на нашето православно календарче. Трагедията се корени в еклектичното и безпринципно механично смесване на два календарни стила. И така вече 50 години в него срещу датата 11 май стои: "Св. Равноапостолни Кирил и Методий", а срещу 24 май: "Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост". Светите родни братя грозно и глупаво са откъснати от техния ден. Студентите празнуват на 8 декември, а първопричината за техния празник е денят на Св. Климент Охридски - 25 ноември.

Кой трябва да постави светиите на правилните им "места"? Църквата или държавата? Твърдо съм убеден - Българската православна църква е длъжна!

Facebook logo
Бъдете с нас и във