Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ЩЕ ПОЛУЧИ ВТОРИЯ GSM-ОПЕРАТОР?

Още когато бяха избрани за инвестиционен посредник по сделката за приватизацията на Българската телекомуникационна компания, експертите на Дойче Морган Гренфел обвързаха резултата от своята работа с приемането на нов закон за далекосъобщенията. Публичните обсъждания на проекта, изготвен от наши експерти започнаха още в началото на октомври миналата година. Но по всички ключови въпроси бяха изказани доста препоръки, бяха предложени различни подходи и до съгласие не се стигна. Според експерти, които следят процеса отблизо, и до днес разминаванията не са преодолени, въпреки че последният обявен срок за представяне на проекта в парламентарната зала е месец април. Освен нов закон посредниците по сделката поискаха и гаранции, че в него за един продължителен период от време няма да се правят сериозни промени. Договорът за продажба на БТК ще трябва подробно да регулира отношенията между нея и Комитета по пощи и далекосъобщения, защото проектът за закон предвиждаше КПД да разработва и провежда ценовата политика при далекосъобщителните услуги. Първоначалните варианти на закона отреждаха на държавната институция и ролята на арбитър при спорове между далекосъобщителни фирми и потребителите. В момента чужда консултантска фирма изготвя проект за тарифната политика на БТК, защото от него ще зависи бъдещата печалба на БТК и оттам - нейната цена. Допълнителна сложност във формулирането на проекта внася и фактът, че проблемът е колкото икономически, толкова и политически, защото цената на телефонните разговори засяга почти всяко българско семейство.


Друг важен проблем пораждат противоречията между закона за концесиите и проектозакона за далекосъобщенията. Според текста на единия норматив всеки, който изгражда мрежи или услуги, трябва да поиска концесия, а другият изисква лиценз. Новият закон трябва да уреди и проблема с пиратските кабелни оператори, които от своето спонтанно възникване в зората на демокрацията до днес работят без всякакъв надзор върху качеството на предлаганата услуга, нито плащат лицензионни такси на Комитета по пощи и далекосъобщения. Въпросът за намирането на нужната правна форма, която ще регламентира тази дейност, е изключително важен за пазара - след отпадането на монопола на БТК върху фиксираните телефони конкурентите й ще могат да използват създадената кабелна мрежа, по която сега се предават телевизионни програми за предаването на телефонен сигнал, както и за достъп до Интернет. Правният хаос може би е изгоден на бъдещия купувач на БТК, защото стеснява кръга на конкурентите, но сегашната ситуация вреди на държавата, която не получава приходи от лицензионни такси, а потребителите - качествени услуги. В края на ноември миналата година със свое решение правителството определи, че БТК ще запази изключителните си права върху инфраструктурата до 31 декември 2004, а монополът върху фиксираните телефони ще трае до края на 2002 година. До 2002 г. ще съществува и задължението на компаниите, осигуряващи мобилни телефони, да използват международната мрежа на БТК, освен ако основният оператор не разполага с нужната техника.


Една от важните екстри, която трябва да вдигне цената на БТК, е завършването на цифровизацията на международните линии и над 75% на междуселищните.


Сериозен фактор при определянето на цената на БТК ще бъде и държавната политика по отношение на електронните медии и най-вече какъв ще бъде статутът на Българската национална телевизия. В момента част от задълженията на националната медия към БТК се изплащат чрез излъчване на реклами. Трудно е да се разбере защо един монополист има нужда от реклама - ако тази нужда е реална, телевизията би трябвало по същия начин да се разплаща и с НЕК за електричеството, и с топлофикацията за парното. Де да можеха така и всички други медии. Истината е, че телевизията няма пари и затова плаща с имиджова реклама на компанията. А ако тя толкова иска да се рекламира, би могла да използва за тази цел добре оформените бланки на сметките за телефон, които над 2 милиона души редовно плащат.


През последните няколко седмици започнаха дискусиите около лицензирането на втория GSM-оператор. В момента на пазара на мобилните телефони цари оживление, което личи и от активните рекламни кампании на двата оператора. Доскоро дейността на Мобилтел беше съпътствана от постоянни скандали, свързани най-вече с участието на Красимир Стойчев в дружеството. В края на миналата година започна навлизането на нови акционери в компанията. Половината от акционерния капитал, който е 60.5 млрд. лв., сега е притежание на Eastern Market Telecom Fund, който е собственост на United European Bank, а делът на Трон от 9% изкупи фирмата Бул Сим ООД, собственост на сегашния председател на съвета на директорите на Мобилтел Владимир Грашнов. Новото ръководство изплати старите задължения на фирмата и разшири значително мрежата - сега тя покрива 40 града, а докрая на годината Мобилтел ще разпростре услугите си върху 90% от територията на страната. При това положение двамата мобилни оператори ще покриват една и съща територия и конкуренцията между тях ще се пренесе върху качеството на предлаганата услуга. Както е известно, GSM-мрежата е по-модерното достижение на техниката, за разлика от аналоговата система NMT, която използва Мобиком. Повечето потребители на тази система вече са в Русия и в бившите съветски републики. В Западна Европа техният брой доста намаля. Затова е разбираемо, че Мобиком иска лиценз за втори GSM-оператор, защото само по този начин компанията може да се конкурира с Мобилтел. Ако Мобиком не получи лиценза, вероятната перспектива пред българския пазар е да се увеличи делът на използващите GSM-апарати за сметка на потребителите на аналоговата мрежа. Най-печелившият ход на правителството в тази ситуация е да отпусне лиценз на БТК, като по този начин даде възможност на новия й собственик да продаде лиценза на трета фирма, която би се появила на пазара. Това съдържа възможността да бъде привлечен платежоспособен чуждестранен инвеститор. Икономистите в бранша изчисляват, че ако стопанството ни отбележи растеж от 4-5% годишно, потребителското търсене на този тип комуникации ще се увеличи. Не е много логично да се твърди, че на пазара няма място за трети GSM-оператор, особено когато търсенето продължава да расте. Още повече, че БТК може да използва лиценза само докато има монополно положение - заедно с участието си в Мобиком тя ще придобие над 35% от пазара. Това на свой ред крие заплахата, когато държавната компания загуби преференциалния си статут в края на 2002 г., да попадне под удара на закона за конкуренцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във