Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ЩЕ ПЛАЩА ЗА НЕДОМИСЛИЯТА В ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО?

ПАВЛИН НЕДЕЛЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ
НА БУЛ ИНС


Не разбирам какво точно се цели с проекта за промяна
в Закона за застраховането. Всички се захванаха да коментират
увеличението на минималния капитал на застрахователните дружества,
като че ли това е най-важното. Всъщност по-тревожното е, че сега
изведнъж срокът за набирането му се стеснява до такава степен,
че не остава никакво време на компаниите да реагират. Излиза така
- като се вдигне капиталът на застрахователите, те няма да могат
да го съберат и по този начин ще изчезнат. Много близко е моментът,
в който ще се върнем и към монополизма. Ако това е мотивът на
вносителите, то той има някакво оправдание. Но все пак увеличението
на капитала не бива да занимава вниманието толкова много, защото
промените не са само в тази част на закона. Има други промени,
които са много по-опасни и според мен са некомпетентно направени.


Мен лично ме притеснява изказването на редица отговорни
мъже, че едва ли не Законът за застраховането е първият от пакета
нормативни актове, които ще се приемат за борбата на правителството
с престъпността. Това изказване е най-малкото некомпетентно. На
практика Законът за застраховането би трябвало да уреди застрахователния
пазар, а не да регламентира борбата с престъпността. Излиза, че
досега със застрахователна дейност са се занимавали само бандити
и престъпници. Ако това е изводът - много жалко е заради бълхата
да изгорим и юргана. Според мен трябва да се види каква е концепцията
и какво искаме да постигнем - застрахователен пазар, който да
бъде регламентиран така, че всеки един от участниците да е наясно
с правилата на играта и по този начин да се гарантира сигурността
на клиентите.


Сега у нас има 120 застрахователни компании. Ако
акционерите им не могат да съберат необходимите средства за попълване
на капитала, ще се премине към консолидации. Това пазарът ще го
изиска.


Застрахователният надзор


е гаранцията, че застрахователите наистина ще работят
по определени правила - всички застрахователни продукти ще бъдат
лицензирани и одобрявани от Дирекцията по застраховане. Надзорът
ще следи за съотношението между капиталовата наличност и резервите,
които формират дружествата, как ги управляват и изразходват. Така
хората, отивайки в която и да е застрахователна компания, ще знаят,
че дейността й се контролира от държавата и няма възможност за
извършване на необичайни действия освен чисто застрахователните.
Тогава конкуренцията на пазара ще се основава на по-доброто управление
на резервите, на предлагането на по-добри застрахователни условия
и, разбира се, на поемането на съответни рискове в зависимост
от акумулираните средства. В този случай малка застрахователна
компания с малки резерви, структурирана с минимален капитал, не
може да поеме големи рискове. Например как ще стане застраховането
на кораб или стоки при морски превоз, които са за милиарди левове,
ако застрахователната компания е с 200 млн. лв. капитал? Кой е
този търговски субект, който ще повери риска на една такава застрахователна
компания? Предварително е ясно, че ако настъпи застрахователно
събитие, тя пожизнено не може да изплати обезщетението.


В крайна сметка,


който не може да изпълни изискванията за капитал


няма да има застрахователна компания. Но от друга
страна, от 1990 г. освен държавните - ДЗИ и БУЛСТРАД, има и множество
частни застрахователи, които акумулират и държавен, и частен капитал.
Досега не е известен случай, в който застрахователна компания
да изпадне в тежка финансова ситуация. Вярно, че в някои компании
има забавяне на плащанията, некоректни условия спрямо клиентите,
възможно е в договорите да има различни юридически уловки, които
дават възможност на компаниите да използват определени ситуации
или моменти, за да откажат плащане, и т.н. Това обаче не е престъпна
по своя характер дейност и именно затова с приемането на стария
Закон за застраховането се целеше да се регулира дейността и да
се избегне подобно поведение. И то не с рестриктивни мерки, а
с точни и ясни подзаконови нормативни актови, които Дирекцията
по застрахователен надзор трябваше да извършва.


Сега се предлага


Национален съвет по застраховането


в който няма нито един специалист по застраховане.
И след като, според проекта, този орган ще дава и взема лицензи,
все пак в него е необходимо да влязат хора, на които застрахователната
дейност им е присъща. Трудно бих си представител министри, които
са политически фигури, да оставят политиката и управлението на
съответните сектори на стопанството и да се занимават и вникват
в същността на застраховането. Затова съм скептично настроен към
възможността новия закон да действа така, че наистина да стимулира
развитието на пазара.


Твърде обидно звучат квалификациите


че застрахователната дейност в България е силова
и се осъществява от некомпетентни лица със съмнително минало,
криминално проявени и т.н. Това нещо непрекъснато се насажда в
съзнанието на хората чрез медиите въз основа на изказванията на
отговорни хора. Не може да се извършва дейност, без тя да е нормативно
регламентирана. Но за да се иска от някого да извършва законосъобразна
дейност, трябва е ясно какви са правилата на играта. И да не се
третират лицата предварително за такива, каквито не са. Защото
сега излиза, че всички са обвинени предварително и присъдата
е произнесена. А ние, застрахователите, сме длъжни да доказваме
вярно ли е обвинението, или не.


Какво значи


да се борим с престъпността чрез Закона за застраховането?


Според мен това е устройствен закон, който ще трябва
да положи основите и да регламентира дейността на застрахователите.
Нищо повече. Той не може да преследва други цели. Все едно да
кажем, че Търговският закон ще се бори срещу търговците, защото
те са престъпници и всички, които извършват търговска дейност,
правят далавери, не си плащат данъци, продават некачествена стока
и т.н. И по тази причина да направим закона рестриктивен, за да
може да се бори примерно с престъпността. По същата логика трябва
да се изгради и Законът за банките. В такъв случай


защо цялата регламентация на икономиката не се възложи
на МВР


и да се предприемат наистина рестриктивни действия
като по времето на хан Крум? Къде обаче остава принципът на равнопоставеност
на субектите, договорената свобода, къде остава възможността всеки
да защити правата си пред съда?


По своята същност застрахователната дейност е доброволна
въпреки твърденията, че е насилствена. А колкото до използването
на силови възможности за налагане на определени договори, освен
гражданскоправни способи за въздействие върху тези хора има и
репресионни форми. В Наказателния кодекс има текстове за изнудване,
за извършване на действия против волята на лицето при извършване
на търговска дейност и т.н. В самия Закон за застраховането също
са посочени ред административно-наказателни мерки срещу прилагането
на определени неправомерни действия.


Освен това в проекта за изменение на закона се добавя,
че застрахователят се задължава при разкриване на кражба или грабеж
на автомобил от полицай да заплати 30% от застрахователното обезщетение
на МВР. Е, тогава излиза, че, полицията ще търси и разкрива само
автомобили, които са застраховани. Тя няма да следи за спазването
на обществения ред и да преследва всяко противозаконно отнемане
на собствена вещ. Ами ако оберат един апартамент и полицията хване
крадеца и върнат вещите, какво става? Трябва ли да платиш 30%
от стойността на върнатата собственост като награда, че полицията
си е свършила работата? Не мога да разбера защо точно така се
прави. Вярно е, че напрежението с моторните превозни средства
е много голямо, но този проблем няма да се реши, като се вкарват
подобни необосновани и немотивирани текстове.


Ще ви дам друг конкретен пример. Застрахователна
компания е поела риск, за което е получила застрахователна премия.
В случай че събитието настъпи, компанията ще възмезди клиента.
В случая че автомобилът не бъде открит в определения от закона
срок (до момента, в който прокуратурата издаде постановление за
спиране на производството срещу неизвестен извършител и се установи,
че автомобилът не може да бъде открит), застрахователната компания
изплаща обезщетението. След това обаче полицейските органи откриват
автомобила, който вече е собственост на застрахователя, тъй като
обезщетението е изплатено. И с добавката към закона се оказва,
че компанията отново трябва да плати още 30% възнаграждение на
МВР. Питам тогава как и като какви разходи застрахователното дружество
ще ги отчете?


Аз бих предложил


всяка застрахователна компания


която се занимава с автомобилно застраховане, да
бъде задължена да сътрудничи на органите на обществения ред. И
примерно полицията да получи 30% от застрахователната премия,
но с изричния ангажимент да намали риска и да създаде условия
за предотвратяване на извършването на такава престъпна дейност.
Никой от застрахователите в България не би се противопоставил,
ако тези средства се дават конкретно за извършване на превантивен
контрол - засилване на контрола по улиците, закупуване на съответните
съвременни средства за откриване на откраднати коли, предотвратяване
на възможността за влизане на крадени коли в страната и обратно
- тяхното изнасяне. В противен случай, ако средствата не са конкретно
насочени и МВР не поеме конкретни ангажименти, потърпевш ще е
гражданинът, защото пак няма да му е охраняван автомобилът.


Преминаването от едната в другата крайност


В досегашния Закон за застраховането бе предвидено
до 2004 г. да не се допускат на българския пазар чуждестранни
застрахователи. Сега предложението е те да бъдат допуснати веднага
след 31 декември 1997 година. Дотук добре. Изведнъж някой решава
обаче, че от чужденците е необходимо да се изиска по-голяма капиталова
гаранция. Е, в този случай кой ще дойде да инвестира в България
и за какво трябва да идват тук? Българският застрахователен пазар
не е чак толкова атрактивен за западните компании, защото сме
малка държава с неособено добре работеща икономика. Напротив -
чуждестранните застрахователи ще си стоят навън и ще чакат ние
да отидем при тях да се презастраховаме.


Трябва да се има предвид и фактът, че в европейските
страни средният капитал на застрахователна компания е около 200
000 щ. долара. Как тогава тя ще дойде тук да организира застрахователно
дружество, за да даде 2 млн. г. марки? Освен това никакъв не е
проблемът българи да си разкрият застрахователна компания в чужбина
и да си се застраховат там директно. И това ще стане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във