Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ЩЕ КУПИ МИНА ЧЕЛОПЕЧ - БЪЛГАРСКИЯ КЛОНДАЙК?


Седми октомври е определен като крайния срок за подаване
на документи от кандидатите в целевото приватизиране на Челопеч.
С включването на Челопеч ЕАД в списъка за целева приватизация
преференциите на работническо-мениджърското дружество отпадат.
Засега единствен потенциален купувач са ирландските инвеститори
от Наван Рисърсис, а по негов адрес създаденото през
1998 г. работническо-мениджърско дружество има някои съмнения
и опасения.


Вече девета година продължава одисеята на Челопеч.
Правителственото решение от 1990 г. за намаляване на производството
е последвано от близо тригодишен период на прекратяване на дейността
- тогава в края на тунела се появява чуждестранният инвеститор
- ирландската фирма Наван инвестмънт. Така през 1994
г. се създава смесено дружество Българо-ирландска минна
акционерна компания - БИМАК АД, за експлоатация на находището.
Основното задължение на Наван е да внедри технология
и инсталация за отстраняване на съдържащия се в медния концентрат
арсен. Необходимата инсталация, макар и закупена, все още не е
монтирана и от три години ръждясва в двора на дружеството, а цялата
продукция на Челопеч се изнася навън (предимно в Канада).


Освен това и до сега Наван не е внесъл
половината от дяловия си капитал в БИМАК АД. Общата вноска на
Наван в брой, оборудване и технологии трябва да възлиза
на 21.250 млн. долара. Досега от страна на Наван са
регистрирани са само парични вноски в капитала на обща сума 10
103 435 щ. долара.


Вместо да довнесе остатъка от капитала, Наван
предоставя разликата в размер на 11 млн. щ. долара като заеми
на БИМАК АД до края на 1996 г., за които вече е начислена лихва
за 2.5 млн. щ. долара. Получава се така, че вместо да внесе дяловия
си капитал, Наван постепенно изтегля ресурс от дружеството
внесения: за услуги, за управление и други подобни. Наван
е пуснал фактури към БИМАК за над 2.9 млн. щ. долара, което заедно
с начислените лихви по заемите вече надхвърля 5.4 млн. щ. долара.
Макар и непряко половината от внесения капитал вече е потеглила
обратно към Наван. Посочената сума е напълно достатъчна
Наван да закупи Челопеч ЕАД (цената, определена
за приватизация на 80% от предприятието, е 4.9 млн. щ. долара).
БИМАК трябва да върне кредита на Наван от печалбите
си, а такива за петгодишното съществуване на дружеството не са
отчитани (макар че са предвидени в бизнесплана на Наван).
Дори при по-тежки условия в миналото, при същия ръководен и изпълнителски
колектив дружеството е постигало винаги висока рентабилност. Ако
това са действия на стратегически инвеститор, то българските интереси
са стратегически ликвидирани, коментират специалисти от предприятието.


Интересно е да се отбележи, че с внесената до този
момент сума - 10.103 млн. щ. долара (левова равностойност от 290.361
млн. лв. при курс към датата на учредяване на дружеството - август
1994 г.), Наван на практика е собственик на 47.57%
от капитала на смесеното дружество БИМАК. Челопеч
ЕАД е внесло 100% от дяловата си вноска с 320 млн. лв. и е собственик
на 52.43% от капитала на БИМАК. Тези факти не пречат на Наван
да твърди, че е собственик на 68% от смесеното дружество и да
провежда политика, основана на мажоритарна собственост.


Има и друг интересен момент от одисеята на българската
мина с ирландския инвеститор: в устава на смесеното дружество,
като партньор на Челопеч ЕАД, е записана фирмата Наван
Бългериан Майнинг БВФ - Холандия. В момента обаче фактическият
партньор в джойнтвенчъра е фирмата Наван Минерал Майнинг
Рисорсиз Холдинг БВФ, която също е дъщерна фирма на Наван
Рисорсиз - Ирландия. Промяната в чуждестранния партньор
не е отразена в устава и в книгата на акционерите, а не е регистрирана
и в съда. Съвместните документи съобразно конкретния интерес се
оформят с една от трите изброени досега фирми.


Сътрудничеството в дейността по управление на добива,
преработката и реализацията на рудата, което е залегнало като
принцип в дружествения договор, се изразява в използване на технологията,
организацията на производството, материалните активи и персонала
на Челопеч ЕАД, за да се отчита всичко това и от Наван.


Интересен е и моментът с пласмента на добиваната
руда. По силата на договора държавната златна мина Челопеч
ЕАД се задължава да продава цялото количество добивана руда единствено
на смесеното дружество БИМАК АД. То принудително изнася концентрата
(поради споменатата липса на технология за отстраняване на арсена
от този концентрат) в партньорство с канадската фирма Нуранда.
Със същата фирма Челопеч ЕАД работи отдавна - още
преди на хоризонта да се появят ирландците. За разлика от предишната
практика обаче, когато Нуранда е плащала 80% от сумата
седем дни след натоварване, с идването на Наван ситуацията
е променена - 85% от сумата се плаща седем месеца след натоварването.
Кой е този производител, който може да издържи седем месеца без
оборотен капитал? Има и друг мъгляв момент - при съществуващите
високи технологии не е ясно какви допълнителни елементи се извличат
в Канада от концентрата.


Разработеният от Наван Рисорсиз проект
за експлоатация на рудника предвижда работа за още 13 години.
Веднага възниква въпросът - не е ли планирано едно хищническо
експлоатиране на находището, тъй като по разчети на работническо-мениджърското
дружество този срок е около тридесет години. Според информация
на Здравко Вълчев - изпълнителен директор на Челопеч
ЕАД, за тези допълнителни седемнадесет години държавата ще получи
над 30 млн. щ. долара под формата на ДОД, ДОО и ПКБ при запазени
численост и средна работна заплата на сегашното равнище. Защо
държавата трябва да продава толкова евтино едно уникално, ефективно
и печелившо находище. Още повече че по данни на чуждестранния
печат американска фирма, проявяваща интерес към Челопеч,
е закупила 25% от капитала чрез Наван за сумата от
24 млн. щ. долара?!


Надеждата на работещите в Челопеч е да
бъде удължен срокът за подаване на документите за целевата приватизация
с цел евентуално участие на повече инвеститори. В противен случай
какъв би бил този конкурс с един участник?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във