Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ БОРД

Юрий Асланов, социолог, пред в. БАНКЕРЪЮрий Асланов е роден е през 1951 г. във Варна. Завършил е социология и журналистика. Доцент по политически маркетинг. Специализирал е в сферата на публичните комуникации и в момента ръководи агенция Крос. Секретар е на създадения през миналата година Институт за социална интеграция. Г-н Асланов, доколко е дълбока кризата на общественото доверие в институциите, за която все повече се говори напоследък?- Общата криза за легитимността на българските институции възникна непосредствено след обществените промени и се развива с различна интензивност през последните 13-14 години. Още от самото начало институциите бяха оспорени. Най-яркият пример за това беше т. нар. Кръгла маса и последвалата съпротива срещу конституцията и учредените според нейните изисквания институции. Част от онези противоречия се пренасят и в по-ново време. Особено проблемът с несменяемостта, или да го наречем имунитета на висшите магистрати. Винаги, когато се появи конфликт между представители на изпълнителната и съдебната власт, този дебат излиза на преден план. Може би сега се създава впечатлението, че кризата вътре в институциите и в отношенията между тях е по-остра. Проблемът обаче съществуваше и преди, може би не в такъв мащаб, но в същия смисъл и по идентични причини. Като изключим няколко личности на върха на съдебната система, много отдавна интересите там са корпоративни, затворени са вътре и тя брани себе си, а не определена партия. Този, който твърди, че съдебната система е на СДС, лъже. А и корпоративните интереси в нея в никакъв случай не засягат цялата система. Там има и много хора, които са заинтересовани от реформите. Проблемът е в начина, по който управляващото мнозинство се опита да направи реформата - това беше като влизане на слон в стъкларски магазин. Като цяло институционалното разстройство на обществото е дълбоко. Едва ли днешните проблеми се коренят в конституцията или във формата на държавност, но дебатът винаги стига дотам. Не мисля, че каквато и да е нова форма на държавно управление ще преодолее противоречията. Изглежда, в нашето общество са наслоени друг тип противоречия, които не му позволят да се развива хомогенно. Какви са тези противоречия?- Може би прекалената идеологизация, политизация или пък прекалено здравото срастване на корупцията и на бизнеслобизма в институциите. Имам предвид връзката между политика, администрация и бизнес. Тя не е възникнала вчера, нито пък по времето на Жан Виденов или Иван Костов, а още от самото начало на новата политическа система. Става дума за мотиви, които не бяха обявени честно и почтено пред нацията и очевидно обслужваха интересите на тесни групи. Но, така или иначе, обществото е в плен на този триъгълник на взаимоотношенията и не може да излезе от него. С приближаването на датата на присъединяване на България към Европейския съюз и НАТО в част от тези групи се засилва страхът, че тяхното време изтича, страхът, че отвън ще ни наложат ред, който не е в техен интерес. Подобно на МВФ, който дойде в началото на 1997 г. и наложи икономически ред, тоест някаква финансова стабилност. Предположението ми е, че сега ще бъде наложен подобен политически борд и интересите на тези групи ще бъдат засегнати. Другият проблем е, че партиите, които губят почва под краката си, също имат интерес от запазване на статуквото и в някаква степен различни групи от партийните елити подклаждат тези противоречия и конфликти.Кои партии имате предвид?- Става дума за основните партии - БСП, СДС, ДПС, включително НДСВ - всички партии, които участват активно във властта. В тях са имплантирани лобистки кръгове и мощни интереси, които им влияят - къде в по-голяма, къде в по-малка степен. Проблемът е, че цялата политическа система е в криза, не просто институциите. Кризата е на път да прерасне в хаос. Повечето хора са убедени, че източникът на злото са политиците. Ако вътре в тази система не настъпи някаква промяна - някаква нова глобална национална инициатива, хората ще потърсят алтернатива извън тази система. Няма значение дали това ще бъде във вид на крайно ляво или на крайно дясно, но то ще се появи и ще набира скорост. Така, както наблюдаваме кризата на политическата система в част от европейските страни. Но България е по-уязвима, първо, защото е много по-бедна държава и обезверяването е страшно. Второ - защото няма никакво морално единство в нацията и при по-голям дразнител отвън или отвътре всичко това може да се разпилее и да се превърне в граждански конфликт от голяма величина. Сигналите, които идват от водещите политически сили, показват, че те съзнават това, но не могат да го овладеят и не могат да се адаптират. Затова мимикрират, опитват се да се нагодят към тенденциите, а не да ги променят.Сегашните спорове - за конституцията и по повод на конфликтите между институциите, пак се въртят около това, дали да дадем повече права на президента, или нещо друго - например да станем монархия. Дебатът върви всъщност около това, как да направим едно слабо управление силно. Това не е проблемът на българското общество. Проблемът на българското общество е как едно лошо управление да стане добро. Няма значение дали ще бъде монархия, военен режим, полицейска държава. Убеден съм, че ако няма друг изход, може би ще приемем леко ограничаване на правомощията на представителните и по-колективните институции за сметка на едноличните, за да може някакси нещата да тръгнат и да има ред.Президентска република ли имате предвид?- Нещата, свързани с формата на държавно устройство, могат да се решат само от Велико народно събрание и този дебат е на дневен ред. Що се отнася до свикването на нова Кръгла маса - това е беззаконие и би означавало да започнем всичко отначало, което е абсурд. Какви интереси стоят зад този дебат?- Струва ми се, че става дума за мотиви, които не се обявяват. Някой крие намеренията си за предсрочни избори. Кои политически сили биха имали интерес от предсрочни парламентарни избори?- Колкото и парадоксално да звучи, заинтересовани от предсрочни парламентарни избори са всички основни политически сили. Всеки иска, ако може, да се стигне до предсрочни избори по заобиколен начин, за да си пренареди играта. Това се отнася включително и за НДСВ. Те имат интерес да изкарат мандата си докрай, но, изглежда, не в тази конфигурация. Вероятно искат да пренаредят хората си, да преорганизират силите си, да подменят част от идеите си по начин, по който да не признаят провала си, а да изглежда различно. Какви са възможните конфигурации?- Всеки си прави някакви сметки, които обикновено накрая излизат без кръчмаря. Например от известно време се говори, че някои кръгове в СДС били много заинтересовани от предсрочни избори, които да бъдат спечелени от БСП, която после бързо да се провали и те да дойдат на бял кон. По ирония на съдбата нещата никога не се случват така, както са замислени. Червените са по-скоро уплашени, че могат да спечелят изборите, а още не знаят какво ще правят, ако се стигне дотам. За тях като че ли е по-важно да докарат нещата на бавен ход до местните избори и после да мислят за това. По-сложно е кой какво мисли в НДСВ. Там има много лобита и сблъсък за надмощие, затова е трудно да се гадае кой кога ще излезе начело и какво ще поиска. В ДПС като че ли са най-заинтересовани от статуквото, но си дават сметка, че сами не могат да го бранят, те могат само да балансират, да помагат в кризисни моменти. В същото време са наясно, че ако провалът се задълбочи и доверието продължи да пада, това може да рефлектира и върху доверието към тях. Струва ми се, че те ще се опитват да държат вратата отворена в други посоки и в навечерието на кризата даже ще се опитат да се дръпнат, докато решат на кой стол да седнат. Други формации не обсъждам, макар че имат някаква тежест в обществото, но не достатъчна, за да се намесят решаващо.БСП събира най-високо обществено доверие в момента, но явно продължава да не е готова за властта. - Тя е напълно готова, но лидерите й ги е страх. Има много комплекси, гузна съвест, вина за миналото, страх да не се повтори провалът, което може да ги изолира и капсулира отново за дълго време. Има и друго - непрекъснатото отлагане във времето на т. нар. готовност за управление се лансира от среди в БСП, които още не са се добрали до водеща позиция и смятат, че когато БСП вземе властта, те няма да получат местата, които мислят, че им се полагат по заслуги. Когато те сметнат, че са удовлетворени с водещи позиции по партийните върхове, тогава ще поискат да се правят избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във