Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ПОДВЕЖДА ПРЕЗИДЕНТА ПУТИН - ЗАПАДЪТ ИЛИ РУСКИТЕ ВОЕННИ?

ЯСТРЕБИТЕ В МОСКВА КРИТИКУВАТ КРЕМЪЛ ЗАРАДИ ЗАКРИТИТЕ ВОЕННИ БАЗИ В КУБА И ВИЕТНАММосква. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровРуско-американските отношения отново са в етап на колебания. Москва остана силно изненадана, когато командващият американските въоръжени сили в Тихия океан Денис Блеър заяви, че САЩ са заинтересовани да използват военно-морската база Камран във Виетнам, след като оттам се изтегли руският контингент. На 17 октомври 2001 г. руският президент Владимир Путин заяви, че Москва след задълбочен анализ и преговори е решила да закрие военните си бази в Лурдес (Куба) и Камран (Виетнам). Тези стратегически подаръци бяха част от промяната в характера на диалога между Москва и Запада след 11 септември, когато бе осъзната необходимостта от световна коалиция срещу тероризма. Закриването на центъра за електронното разузнаване в Куба бе оценено от Вашингтон като точка в края на студената война. Руски експерти убеждаваха обществеността, че издръжката на остарелите съоръжения политически вече е неоправдана. Освен това американските системи за електронна защита са далеч по-съвършени от подслушвателните съоръжения, които опипваха телефонните линии по крайбрежието на САЩ. Единствено кубинският лидер Фидел Кастро нарече решението прибързано и се оплака, че никой не го е питал. Кремъл успя да убеди всички, че жестът си струва. Сега обаче ястребите в Москва отново са сърдити. Жестовете са разбрани неправилно. На 13 декември Вашингтон официално съобщи, че след половин година прекратява спазването на Договора по ПРО от 1972 година. До този момент САЩ си даваха вид, че се съобразяват със старите норми на ядрения паритет. Сега вече Вашингтон няма защо да си криви душата и да поддържа илюзията на Русия и Китай, че могат да се мерят с американската военна и икономическа мощ. САЩ заявиха, че ще съкращават стратегическите си ядрени оръжия, но част от тях ще останат на склад. Пентагонът обяви, че до 2007 г. ще съкрати ядрените бойни глави до 3800, а през 2012 г. до 1750-2250. По този начин САЩ ще се приближат до нивото, което обяви Русия до края на това десетилетие - 1500 ядрени бойни глави. Още 4000 американски ядрени бойни глави обаче ще се съхраняват в складове и не бе изключена вероятността от възобновяване на ядрените опити. Ние сме готови да сключим с Русия нов договор за контрола над стратегическите оръжия и не настояваме той да бъде формален, заяви американският държавен секретар Колин Пауъл. Вашингтон е готов новият документ да бъде юридически обвързващ и за двете страни. Главното обаче не е контролът върху стратегическите оръжия, а стратегическите рамки, които ще определят диалога между САЩ и Русия. Преходният период в отношенията все още не е завършил и двете страни не са доволни от мястото, което заемат в променилия се свят. САЩ се стремят към пълно превъзходство, а Русия преглъща трудно горчивите чаши на новите реалности.Летището и пристанището в Камран бяха построени от американците през 60-те години. Според договора от 2 май 1979 г., базата бе дадена под наем на Съветския съюз за 25 години. Москва я модернизира и построи радиолокационна станция. Камран стана най-голямата руска база в чужбина. Тя поддържаше връзките с руските патрулни кораби и прослушваше комуникациите на САЩ, Япония и Китай в района. Издръжката на съоръженията и 500-те специалисти струваше 1 млн. щ. долара годишно. След изтичане на срока за наема обаче Виетнам се готвеше да поиска 300 млн. долара. Ханой отказа разплащанията да бъдат извършени за сметка на виетнамския външен дълг, който бе намален от Москва до 1.7 млрд. щ. долара. Русия започна да се изтегля от базата от 1 януари т.г., а Виетнам обяви, че Камран ще се използва за социално-икономическото развитие на страната. Адмирал Денис Блеър заяви, че САЩ не планират да превърнат Камран в постоянна военна база, а по-скоро търсят пристанище, където да спират за зареждане американските кораби. Сега американските военни използват в Азия 19 официални и неофициални бази. Върнат бе и изтегленият през 1992 г. американски военен контингент на Филипините. В Москва се разиграва задкулисен скандал. Според пресата, Генералният щаб или по-точно Главното разузнавателно управление (ГРУ) е подвело президента. Федералната служба за правителствени връзки и информация (ФАПСИ) и Службата за външно разузнаване (СРВ) изобщо не са били питани за базата в Куба. Генщабът побърза да изпълни поръчката на Кремъл, а един от най-упоритите ястреби в Генералния щаб - заместник-началникът му Леонид Ивашов, набързо бе изпратен в оставка. Сега ястребите напомнят за нанесените обиди. САЩ засилват контрола си в Афганистан и Югоизточна Азия, заемат руските бази в Средна Азия, а по своя черен списък набелязват подлежащите на унищожаване гнезда на световния тероризъм. Сред обсъжданите обекти са Северна Корея, Иран, Ирак - страни, с които Русия поддържа делови отношения. В същото време Вашингтон отказва да погледне в руския списък, където са страни, поддържащи тероризма в Чечения. През ноември в Прага прибалтийските републики може да получат карти за членство в НАТО. Ако не нервите, то престижът на Кремъл е силно засегнат. След 11 септември Путин ориентира външната политика към изпълнение на вътрешните икономически задачи. Руската икономика се развива с добри темпове и Москва също заделя все повече средства за военния бюджет. Но за по-ефективна външна политика очевидно не стигат икономическа и военна мощ. Русия се нуждае от по-модерна концепция за влияние върху процесите в съвременния свят. Опозицията упреква Кремъл, че такава концепция все още няма. Самата Русия е все още в период на преход и подобни претенции може би са прекалено високи. Но руснаците се превърнаха в партньори на Запада в борбата с тероризма, а НАТО е готово да сътрудничи с Русия по формулата 20 вместо 19+1.След като разбиха арабската солидарност в Близкия Изток и Персийския залив и укрепиха контрола си върху нефтодобивните райони, сега САЩ засилват влиянието си върху каспийската зона, където са най-перспективните зони за добив на нефт и газ. Новите американски военни бази в Средна Азия са по средата на Великия път на коприната. Вашингтон ще засилва контрола си и върху най-краткия стратегически път за превоз на стоки и товари от Югоизточна Азия, Китай и Индия към Европа. Чрез операцията в Афганистан САЩ доказаха качествата на новите свръхточни оръжия и показаха, че могат да минат без Европа и ООН. САЩ доказаха силата си на свръхдържава, която може да извършва световна мобилизация за решаване на собствени задачи. Не е ясно в каква степен са решени задачите на антитерористичната операция в Афганистан. Главната война обаче е спечелена. След края на Втората световна война от разпада на антихитлеристката коалиция възникнаха четири основни центрове на световната политика - САЩ, Европа, СССР и Китай. Дори да се разпадне антитерористичната коалиция, сформирана през 2001 г., от нея може да се отдели само един самостоятелен политически център - САЩ. Русия едва ли е готова да изгради партньорство с Китай, а едва ли е в позиция да се прави на съперник на САЩ. Американският военен бюджет е 343 млрд. долара, а руският - 9.7 млрд. долара. Шансът на Русия е да намери онова място в новия ред, което ще й позволи с най-малки икономически разходи да води достатъчно прагматична политика. Поне докато натрупа достатъчно финансови мускули за повече претенции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във