Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ОГРАБИ РУСИЯ?

ТОВА НЕ Е ФИЛМОВ СЦЕНАРИЙ


ЕДИН АГЕНТ НА ФБР И ЕДИН ЧЕСТЕН ПОЛИЦАЙ СПРЯХА РАЗГРАБВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СЪКРОВИЩНИЦА


De Beers - последният монополист в края на ХХ век


Транснационалната компания De Beers се разпорежда със съдбата на 80% от диамантите, добивани в света. Целият диамантен свят е оплетен в паяжината от картелни споразумения с De Beers - гигантът, който вече 60 години не позволява на никой друг да контролира този странен пазар. Всички значителни диамантени рудници в света са задължени да продават почти изцяло добиваната от тях суровина на De Beers. А тя от своя страна продава суровите диаманти на създадения от самата нея тесен кръг от търговци на едро.


В САЩ дейността на De Beers е забранена от антимонополното законодателство. На нейните сътрудници не се издават дори и американски визи и им се налага да проникват в Новия свят нелегално - през Канада.


Как пазарът на диаманти изпадна в това положение? Отговорът е съвсем елементарен. Транснационалният диамантен картел е толкова изгоден за участващите в него фирми и дори за цели държави, че те са готови да затворят очите си пред съществуването на последния на планетата монопол.


Русия е един от най-големите доставчици на диаманти в света. На този пазар тя излиза през 1959 година. Изнасяните от нея диаманти, поне до края на 1995 година, се продават почти изцяло чрез De Beers. Официално споразумение за това е постигнато още на 15 януари 1960 г., когато е подписан първият договор. Доскоро 95% от руската диамантена суровина за износ преминаваше през De Beers, а Русия можеше да продава сама на международния пазар останалите 5% по цени, установени от транснационалната компания. Но в действителност и тези 5% попадат в ръцете на De Beers чрез подставени фирми.


Неспособността на руските власти да спрат контрабандата на диаманти през 1995 година, когато се развиват описаните в тази публикация събития е достигнала обем от половин милиард щ. долара. В нарушение на съществуващия договор, в Антверпен, където е главният световен пазар на диаманти, се продават големи количества необработени руски диаманти. Това вероятно не е само контрабанда, защото в търсене на допълнителни източници на приходи през 1994 г. руските власти разпореждат на хазната да ликвидира част от натрупаните по време на студената война стратегически запаси. Един от инструментите на тази операция е Голдън АДА - фирмата осъществила един от най-големите грабежи в края на този век.


Би ли погледнал това? - пита шефът от ФБР своя служител Джо Дейвидсън, подавайки му папка с документи. Още от пръв поглед Дейвидсън е заинтригуван. Година по-рано, в края на 1993-а, агент на ФБР е съобщил, че няколко руски емигранти хвърлят огромни суми в брой по целия Сан Франциско.


Оказва се, че това са търговци на диаманти, които са открили в града модерен диамантен център Голдън АДА. Те светкавично установяват връзки с политици и с висшата администрация на града. Дори са успели да се снимат с вицепрезидента Ал Гор и първата лейди Хилъри Клинтън.


Тридесет и девет годишният Джо Дейвидсън - ветеран от ФБР, който навремето е преследвал кокаиновия картел Медълин и престъпната фамилия Гамбино, веднага усеща, че тук има нещо нередно. Сан Франциско никога не се е славил като център за търговия с диаманти. Смущаващо е и обстоятелството, че двама от тримата й собственици са арменски емигранти, които само допреди две години са се занимавали с боядисване на бордюрите в града. Агентът е обзет от смнения - той се връща при шефа със заявлението: Искам да работя по този случай.


Дейвидсън попада точно на това, което предполага от самото начало - систематично и организирано ограбване на тонове диаманти, скъпоценности, сребро и злато от руската национална съкровищница. Към всичко това се прибавя и корупция, стигаща до най-високите етажи на властта, та дори и до кабинета на президента Елцин.


В продължение на шест месеца сп. US NEW следи случая, интервюира полицаи, открива бивши служители на Голдън АДА и отсява съществените факти от огромен документален материал. Чрез специален достъп до следователите в Сан Франциско и в Москва в редакцията на списанието успяват да сглобят подробностите на една от


най-грандиозните схеми на грабеж в съвременната епоха


Огромният руски боен вертолет К-32 е нещо необичайно за небето на Сан Франциско. Но той лети и каца върху самия покрив на сграда в центъра на града. Заобикалят го високопоставени гости, облечени в скъпи тоалети. Сред присъстващите са кметът на Сан Франциско Франк Йордан, шефът на местната полиция и много други важни персони. Докато слушат как Сан Франциско ще се превърне в най-големия център на диамантената търговия в света, те хапват хайвер и попийват шампанско. Това е през февруари 1994 г. - тържествено отваря врати диамантеният център Голдън АДА. На предна линия са гордите собственици на новата компания, облечени в смокинги: руснакът с невинна и нежна фамилия Андрей Козльонок (буквално в превод козленце) и неговите арменски партньори - Агоп и Давид Шагинян. Сградата на компанията е изключително импозантна - четириетажна, с колони от черен гранит, фасадата от стъкло е залята в светлина. Зад бронирани стъкла работят едни от най-добрите руски специалисти по обработка на диаманти, въоръжени с най-модерното оборудване. Сътрудниците на компанията стигат до работните си места, след като положат дланите си върху специално устройство, разпознаващо отпечатъците им. Мястото се пази от засилена въоръжена охрана.


Козльонок - стройно, елегантно конте, на около 30 години, носи часовник за 50 000 долара и се държи наперено. Руският младеж е пристигнал само преди месеци от Москва, но вече има свободен достъп до високопоставени особи и по всичко личи, че притежава неизчерпаема банкова сметка. Той има университетска степен по мениджмънт, търгува в Русия с коняк, автомобилни гуми, украински мрамор, предоставя охрана на чуждестранни бизнесмени. Създава много печеливши компании и привлича на работа в тях множество кадри от вътрешното министерство. Една от неговите компании, изнасяща противогази за Кувейт, привлича вниманието на властите, тъй като доста открито ангажира високопоставени полицейски служители. Впоследствие голяма част от капитала й мистериозно изчезва.


Изглежда, Сан Франциско предлага обещаващо бъдеще за Андрей Козльонок. Той пристига тук с подписани договори, гарантиращи, че Голдън АДА ще бъде редовно захранвана от руската национална съкровищница с диаманти и други скъоценности. Братята Шагинян пък говорят добре английски език и осъществяват местните контакти на съдружието. Козльонок високо цени двамата арменци и им предлага по 20% дял в компанията. Останалата част е негова. Първите букви от имената на тримата партньори оформят и названието на фирмата - АДА - Андрей, Давид и Ашот.


На споменатия прием Козльонок съобщава на гостите си, че притежава дъщерни фирми в Антверпен - центъра на международна търговия с диаманти, и в Москва.


Руската съкровищница


представлява няколко подземни хранилища, където се пази националното богатство на Руската федерация, а преди години на СССР. Едното хранилище се намира на пазено в строга тайна място някъде в Урал, а другото е разположено на около 20 метра дълбочина под уличната мрежа на Москва - дълги коридори със сейфове, където се пазят чували с диаманти и други скъпоценности, натрупани чак до тавана. Руските хранилища, за разлика от Fort Knox (където има само златни кюлчета), съдържат богатства от всякакъв вид - огромни запаси от диаманти, брилянти и други скъпоценни камъни; сребро, платина и повече от 140 т злато, редки монети и скъпоценности. Точната стойност на тези съкровища е държавна тайна. Дори при съществуващия хаос и бюрокрация те не могат да бъдат изнесени без одобрение на висши чиновници.


Ключовата фигура в цялата тази история е безскрупулният хитър бюрократ Евгений Бичков (учителят на Козльонок). Бичков и Козльонок бяха като баща и син - разказва Джак Имендорф, съветник на кмета на Сан Франциско, на когото руските бизнесмени предлагат работа в Голдън АДА.


Бичков познава Елцин още от годините, когато сегашният президент е партиен функционер в Свердловска област. Тогава Бичков е директор на леярен завод. През 1985 г., вече 51-годишен, той идва заедно с Елцин в Москва и става шеф на държавния трезор. Под негов контрол се оказват не само хранилищата, но и добивът и производството на диамантите. Според руската преса Бичков и неговите помощници


са били неколкократно разследвани за злоупотреби


На два пъти го гонят от работа за явна измама, включително и за загубата на 22 млрд. долара през 1990 г., които се е очаквало да постъпят от тайна търговия с диаманти. Но Бичков оцелява и след разпадането на СССР Елцин го назначава на министерска длъжност - председател на Комитета за ценни метали и скъпоценни камъни. През 1992 г. агенцията на Бичков предлага дързък план, чрез който Русия да се освободи от зоркия контрол на световния диамантен монополист De Beers. Планът предвижда Москва да създаде диамантен център в САЩ и да изпрати във фирмата - Голдън АДА - диаманти на стойност половин милиард долара от държавната съкровищница. Скъпоценностите ще представляват гаранция за получаване на кредитна линия от Bank of America. Капиталът е достатъчен, за да финансира влизането на фирмата на световния диамантен пазар. Но дори Бичков не би могъл самолично да разпореди прехвърлянето на толкова внушителна част от националното съкровище. Той получава нужните разрешения от Министерството на външната търговия, от митниците и най-вече от финансовия министър Борис Фьодоров, един от Елциновите топреформатори.


Бичков отваря съкровищницата и започва да прехвърля част от скъпоценните камъни в САЩ. В Сан Франциско Козльонок и неговите съдружници разопаковат чувал след чувал шлифовани сибирски диаманти. Но те са само част от изнесените скъпоценности. Пристигат кашони, пълни с чисто сребро, антични подноси, скъпи прибори за хранене и редки монети. Други пратки съдържат най-различни скъпоценни камъни - аметисти, брилянти, топази. Някои от тях са големи колкото човешки юмрук. Пристигат и антични произведения на изкуството - наред със знаменитите яйца на Фаберже, богато украсени със скъпоценни камъни, тук могат да се видят скулптурките на ангелчета, държащи в ръцете си диаманти, и скулптури на слонове, изработени от слонова кост, пръстени, обеци, гривни, брошки и най-различни огърлици. Златото пристига не на килограми, а с тонове - и не на кюлчета, а във вид на монети. От Русия са изнесени хиляди златни монети - франкове отпреди Френската революция, английски монети отпреди 100 години, американски долари, монети от царска Русия с лика на Петър Велики.


За Бичков и компания това е само началото


Няколко седмици след пристигането на безценните пратки Голдън АДА се обръща към Нелсън Колтън - шеф на Uniqe Premium Metals - най-големия дистрибутор на злато в Лос Анджелис - с искането да се претопи цялото това злато и да бъде продадено. Пет и половина тона злато! Колтън радостно изпълнява поръчката и продава претопеното злато за 50 млн. долара.


Агенцията, ръководена от Бичков, изпраща на Голдън АДА руски съкровища на обща стойност 90 млн. долара. В Москва пратката е представена като гаранция срещу банков заем. Козльонок възприема този дъжд от долари по своему. Той и съдружниците му трескаво започват да купуват какво ли не.

Facebook logo
Бъдете с нас и във