Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ КОНТРОЛИРА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ?

Аз съм българче е най-модерната лирика в политическите среди днес. С рецитиращ първокласник откриха политическите си форуми през последния месец и НДСВ, и ССД.Новата мода е на път да превземе българската политика само до един сезон. След 45 години интернационализъм и 15 години реформи и борба за членство в НАТО и ЕС българската политика, изглежда, вече има нужда от друго вдъхновение. За първи път от началото на ХХ век насам националната идея е на път да получи поне частична реабилитация на българската политическа сцена. През последните месеци тя неочаквано се оказа в центъра на вниманието на много от партиите, решени да спечелят общественото доверие с различен подход и политически цели. Може би наистина е логично, след като си извоюва място на международното поле, България най-после да се съсредоточи и върху собствената си идентичност. И вероятно в тази посока съвсем скоро ще се насочат и посланията на тези политически сили, които все още не са загрели накъде духа вятърът. А иначе, както винаги, в малката ни държава всичко става кампанийно и често против всякаква политическа логика. Националното знаме - къде по-високо, къде на по-скромно ниво, се развява и вляво, и в центъра, и в дясното политическо пространство. Никой не се интересува дали това отговаря на изповядваните досега политически принципи. Важно е единствено усещането, че това е новата печеливша карта за предстоящите парламентарни избори. Със сигурност точно притеснението от този извод е и причината формациите от досегашното статукво да реагират толкова остро и болезнено на опита на новата партия на Иван Костов да си хвърли плочката върху националистическата дъска. По-гъвкавите - като хората от Новото време, обаче вместо да ругаят изповядването на националната идея, направо се гмуркат в дълбоките води и настояват да се приеме закон за защита на чистотата на българския език. Какво точно ще опазват чисто в българския Емил Кошлуков и Елка Анастасова едва ли могат да обяснят. Със сигурност обаче са наясно, че идеята им ще легне на сърцата на голяма част от избирателите, които вече петнадесет години са призовавани под знамената на далечни цели и абстрактни и неразбираеми ценности. Въпреки че сме и малка, и млада нация (а най-вероятно точно поради това), в България можем да се похвалим с доста широко разнообразие на националистично мислене. Затова и не е учудващо, че то пасва еднакво добре както на десни, така и на центристи, и на леви политици. Всъщност една от особеностите на българския политически преход беше именно във факта, че трансформиращата се в социалистическа комунистическа партия взе монопола върху националната идея още в началото на 1990 година. Така на практика българският политически дебат дълги години беше лишен от възможността да развие тази идея и да я допълни със съвременно съдържание. Това е и причината днес да има толкова различни гледни точки към националния елемент в политиката - едни се чувстват неловко да я изповядват, други пък застъпват тези идеи, но не са наясно точно как и докъде трябва да стигнат. На парламентарните избори през 2001 г. единственото националистическо обединение Отечество левица спечели едва 0.48 процента. В него тогава влизаха множество маргинални формации като БКП Георги Димитров, Марксистка платформа, Български път, Зелената партия, клубът Защита и др. Тогава те, въпреки харизмата на писателя Николай Хайтов, който беше патрон на обединението, не успяха да съберат повече от 20 хил. гласа. На 14 април в. Нова зора отбеляза петнайстата си годишнина. По този повод в Благоевград се събраха автори и почитатели на изданието. Присъствали са историкът и депутат от Коалиция за България проф. Андрей Пантев, ген. Любен Петров, Найден Андреев,Румен Воденичаров, политологът Минчо Христов, проф. Евгений Гиндев и други. Според главния редактор Минчо Минчев читателите на Нова зора са силно интегрирани от националистичната идея и са се организирали в инициативни комитети и обединения из цялата страна - Варна, Казанлък, Стара Загора, Ямбол, Кърджали и в много села. Минчо Минчев е убеден,че хората са готови да подкрепят идеята им. Според други негови сподвижници обаче българските бизнесмени не са готови да спонсорират националната идея, защото много от тях са свързани, или с мръсни пари или с чужди финансови и икономически интереси. Според проф. Пантев обаче проблемът на радетелите за националния идеал не е единствено в парите. Той е скептичен, че от този широк кръг партии, клубове и формации, който очертават обединението Отечество левица и в. Нова зора, може да се роди единен и силен порив, който да мотивира множество гласоподаватели на изборите. Това са 20-30 изначални ембриона, обяснява Пантев, които нямат големи шансове да се развият в пълноценни политически структури. Професорът от Коалиция за България обаче акцентира върху друг, не по-малко важен момент. В момента БСП може да бъде атакувана единствено отляво, обяснява той. Кръгът Зора би могъл да бъде използван точно за такава цел. Без да избързваме и да правим спекулативни изводи, длъжни сме да отбележим, че на 27 май политологът Минчо Христов от същия кръг беше почти сигурен, че на пленума си на 5 юни БСП ще вземе решение да настоява след 30 юни българският контингент да напусне Ирак. Резонен е въпросът дали този обрат в позицията на левицата не е резултат именно на натиск от ляво. Логично е - признава анонимен източник от БСП. Според него има огромно разминаване между очакванията на избирателите и сегашното поведение на Социалистическата партия. Ако ние не се обърнем към тях, ще ни ги отмъкнат под носа разни маргинали, пояснява същият депутат. Запознати твърдят, че левите националисти нямат шанс Там отиват точно премерени пари, които трябва да ги поддържат активни, но не и мощни и ефективни, твърди стар социалист, претендиращ да е наясно с нещата още отпреди 1990 година. Според него определени бизнесмени финансирали оскъдно вестник Зора, а оттам и към клубовете из страната отивали около 60 хил. долара на година. Той обяснява, че тази сума е прекалено малка, за да позволи разрастване на обединението, но е достатъчна, за да го поддържа активно. Главният редактор на Нова зора категорично отхвърли това твърдение за финансиране, но потвърди, че въпросните бизнесмени са членове на кръга Зора. Единият от тях дори се оказа до него в момента на разговора. Христо Найденов Малеев обясни, че е братовчед на племенника на Тодор Живков - Христо Атанасов Малеев, но не разполага с никакви финансови средства и едвам свързва двата края. Той разказа, че преди години Андрей Луканов и хората около него са пуснали нарочно слуха, че притежавал фабрики и фирми в чужбина, но това според него било само за да дискредитира бай Тошо. В системата Дакси глобал за фирмено разузнаване Христо Найденов Малеев фигурира в управата на Български тютюниАД с капитал 350 хил. лева. Съвсем скоро дружеството ще има общо събрание, на което не знаем какво ще се случи, но до тогава г-н Малеев със сигурност е член на управлението на фирмата. По-интересно е обаче, че Христо Малеев е член на Сдружение Клуб международна политика. В управата на дружеството Малеев е в приятната компания на бившия кмет на София от времето на социализма Петър Междуречки, на един от съветниците на Петър Младенов - Чавдар Минчев, и на доста известния напоследък наш дипломат и бизнесмен в Близкия изток Атанас Самсаров, чието име нашумя покрай скандала с връзките на БСП със Саддам Хюсеин и ембарговия иракски петрол. Свързан е и с оръжейната търговия. При всички тези очевидно близки познанства Христо Найденов Младенов нарича себе си маргинален и незначителен човек. Може и да е така. Всеки има право на самопреценка. Но все пак след изреждането на тези връзки тезата, че кръгът Зора е поддържан, за да контролира БСП отляво, изглежда много логична. Още повече че ако на пети юни наистина се вземе решение за смяна на позицията за Ирак, ще излезе и че върши работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във