Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ КОГА ЩЕ СЕ ИЗПОВЯДА ПО ЗАКОНА ЗА ДОСИЕТАТА

ЦЕЛТА НА МНОЗИНСТВОТО Е ОБЩЕСТВОТО ДА ПОЗНАЕ СВОИТЕ

ПРЕДАТЕЛИ

На трети септември, сряда, ще бъде открита втората

сесия на 38-ото Народно събрание. До тази дата ще бъде изтекъл

едномесечният срок за проверка за принадлежността на лицата

по чл. 3, ал. 1 към бившата Държавна сигурност. Лицата по

чл. 3, ал. 1 са президентът и вицепрезидентът, всички народни

представители и министри, заместник-министри и главни секретари

на министерства и на комитетите при Министерския съвет, членовете

на Конституционния съд и Главна прокуратура, съдии от Върховния

касационен съд и Върховния административен съд, областни и заместник

областни управители, членове на УС на БНБ и членове на надзорни

съвети, управителни съвети и съвети на директорите на банките

и на застрахователните компании с над 50% държавно или общинско

участие и други лица на отговорни административни длъжности, назначавани

с акт на МС или на министър-председателя.

В първите дни на новата сесия министърът на вътрешните

работи трябва да докладва пред Народното събрание за установеното

от извършената проверка. Този доклад, съгласно чл. 6 от закона,

трябва да съдържа трите имена и ЕГН; заеманата в момента държавна

длъжност; щатен, нещатен или картотекиран сътрудник на ДС е било

лицето; към коя структура на ДС е принадлежало и периодът, в който

е сътрудничило.

Тези, за които комисията установи, че са работили

към бившите тайни служби, имат право в срок до една седмица

да се запознаят с документите за тях и да подадат възражения пред

комисията.

Точно комисията и нейните функции бяха най-спорният

момент в обсъждането на законопроекта в пленарната зала. Според

чл. 4, ал. 1 от закона в състава й влизат:председател -

министърът на вътрешните работи, и членове - ръководителите на

Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна

служба, Военното контраразузнаване, Разузнавателно управление

на Генералния щаб, Националната служба за охрана и служба Архив

на Министерството на вътрешните работи. Народните представители

най-вече от опозицията държаха комисията да бъде избрана от Народното

събрание и в състава й да има по един депутат от всяка парламентарна

група, както и на изброените ведомства. Управляващото мнозинство

обаче не се съгласи документите да попаднат под контрола на тези,

които се чувстват най-разтревожени от новия закон. И тъй като

информацията, която съдържат досиетата, така или иначе, принадлежи

на изпълнителната власт, най-нормално е именно тя да се заеме

и с нейното огласяване.

Друг екзалтиран дебат върху същия закон предизвика

притеснението, че е заплашена националната сигурност

чрез огласяване на действащите в момента сътрудници.

Тези твърдения на някои от народните представители може и да съдържат

доза истина, но все пак е доста трудно за обикновения човек да

си го обясни, след като чл. 12 гарантира анонимността на

действащите сътрудници на съвременните служби за сигурност, на

трети лица и на информацията от значение за националната сигурност,

а в състава на комисията има достатъчно компетентни по тези въпроси

хора.

След една година от публикуването на закона всеки

български гражданин може да поиска с писмена молба до министъра

на вътрешните работи да му бъде извършена справка дали за него

е събирана информация от бившата Държавна сигурност. След

проверка комисията уведомява писмено молителя за резултата.

Според чл. 8, ал. 1 лицата, за които бившата Държавна сигурност

е събирала и обособявала информация в самостоятелни преписки и

дела, имат право на достъп до нея.

И ако тя съдържа лична или семейна тайна,

потърпевшият може да поиска засекретяване до сто години от раждането

си. Ако засегнатият е починал, това могат да направят най-близките

му роднини, стига да са български граждани.

Законът разпорежда до една година от влизането му

в сила документите от бившата ДС да се предадат в Централния държавен

архив, с изключение на тези, които по преценка на комисията са

от значение за националната сигурност на страната.

По време на обсъждането на законопроекта бяха постъпили

предложения за разсекретяване на имената на хора, които са извършвали

дейност в полза на чужди разузнавателни централи.

Щурмът на част от опозицията срещу решението да не се приеме това

предложение звучи парадоксално. Идеята на Закона за достъп до

документите на бившата Държавна сигурност в никакъв случай не

е контраразузнавателна например. Тоест да бъдат огласени

имената на хора, които буквално са доносничели на бившия тоталитарен

режим, и то не за неща, които засягат държавните ни интереси,

а само авторитарните амбиции на комунистическата върхушка. Законът

цели българското общество най-после да познае хората, които са

го предавали в продължение на години на собствените му палачи.

Да посочи с пръст тези, които са прескочили най-изконните човешки

ценности и са се превърнали в доброволни сътрудници на собственото

си морално убийство.

След седем години чакане досиетата най-после оживяха.

По този повод председателят на парламентарната група на СДС Екатерина

Михайлова заяви: За да затворим историята, първо трябва

да я отворим и прочетем. Но историята за това е история,

а не детски буквар, защото - веднъж прочетена, никога не може

да бъде затворена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във