Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ КАК СЕ ЛЕКУВА ОТ АЗИАТСКАТА ВАЛУТНА ИНФЛУЕНЦА?

Азиатските диктатори са
заключили тайната на политическото дълголетие в една поразително
лаконична формула: не посягай на ориза на народа. Управлението
е лесно, ако го достатъчно на трапезата на поносими цени. Още
по-добре е, ако това се отнася и за захарта и млякото, а при средния
индонезиец - и за многото чили, чесън и палмово олио.


Според някои анализатори
кризата в Азия е криза на микроикономическо ниво. Тя не е предизвикана
от огромните бюджетни дефицити или от безсмислените разходи, присъщи
на латиноамериканските държави през 70-те години. На практика
източникът на кризата се крие в частния сектор и различията между
проявлението й в отделните държави са единствено в детайлите.
На първо място, е огромната ликвидност в района през 90-те години.
На второ място, идва начинът, по който се влага капитала в страни
като например Тайланд, със слабия муси и почти символичен банков
надзор. На трето място, е политиката на правителството в областта
на индустрията (отново много познат феномен), какъвто е случаят
с Южна Корея и с нейните фамилни конгломерати, наситили пазара
с широка гама продукти в количества, обратно пропорционални на
ефективността. Тук се наблюдава и свръхкредитиране, със средно
съотношение четири към едно (за някои компании 10/1) на дълга
към собствеността на фирмите. Като специално явление, може да
се посочи фамилното и приятелско обкръжение на президента Сухарто
в Индонезия, създало огромни полудържавни мастодонти, голяма част
от които с чуждестранно участие. (Отново - практика, доста сходна
с българската).


Все още никой не може
да се ангажира категорично да определи в кой момент ще настъпи
краят на азиатското падение. Повечето специалисти са на мнение,
че наблюдаваме едва втория рунд на борбата.


ИНДОНЕЗИЯ - КЪДЕ Е ДЪНОТО?


Задържал се 32 години
на върха на управлението в Индонезия, Сухарто никога не забравя
правилото: Нахрани тълпата, преди да ти пререже гърлото.
Дошъл на власт през 1965 г., той дава на народа си пълни шепи
от прочутото азиатско чудо. Като отплата правителството се сдоби
с почти неограничена власт и със славата на най-скандалното и
корумпирано управление в цяла Югоизточна Азия.


В началото на ноември
1997 г. правителството затвори 16 закъсали частни банки, три от
които - собственост на роднини на президента. Само банката на
сина му получи разрешение да възстанови дейността си под друго
име. Като отплата за гласуваните от МВФ и други международни институции
и държави 43 млрд. щ. долара спешна финансова помощ за преструктуриране
на икономиката индонезийският президент обяви бюджет за 1998 г.,
който изглеждаше нарочно разчетен да се противопостави на изискванията
на донорите. В него беше заложено 32% увеличение на разходите,
субсидиите за горива и храни не бяха пипнати, а разчетните стойности
за очаквания икономически ръст и инфлация бяха напълно нереалистични.
Статистиката на Сухарто, която в миналото правеше чудеса, не отговаряше
на стриктните изисквания на МВФ и на световните пазари. А жертва
на заложеното от десетилетия противоречие между отворените по
западен образец финансови пазари и затворената в приятелски кръг
икономическа система стана индонезийската рупия, която се обезцени
драстично и предизвика хаос на валутните пазари. Спестяванията
на индонезийците се стопиха пред очите им и всички, включително
офицерите от запаса, ругаеха Сухарто и искаха оставката му.


Договорът с МВФ, който
беше изплатил първите 3 млрд. от договорените 43 млрд. щ. долара,
също изглеждаше поставен на карта, а заедно с него - икономическата
и политическата стабилност в страната и в размирния регион. Появиха
се частни мнения, че формулата на МВФ в Индонезия не е сработила
и за страната би била по-добре, ако фондът изобщо не беше влизал
в нея. Бил Клинтън и МВФ се намесиха незабавно. Високопоставените
им пратеници посъветваха непокорния Сухарто да консолидира с ускорени
темпове банковата система, наброяваща 223 банки, която беше жестоко
засегната от 68% обезценяване на националната валута за по-малко
от година, да премахне напълно ограничението за участие на чуждестранни
инвеститори в местните банки до 49%, да повиши изискванията към
капиталовата адекватност на банките до 30 юни 1998 г., да ревизира
бюджета за финансовата 1998/99 г., до края на април да намали
значително субсидиите за горивата и за соята и да преразгледа
някои ключови вносни мита, да либерализира разпространението на
пшенично брашно, което в момента се контролира от държавна агенция,
позната под името BULOG, да премахне някои монополи, особено свързаните
с роднините и с тяхното приятелско обкръжение, да отложи изпълнението
на някои мащабни, раздути и абсолютно ненужни национални програми.
Притиснат до стената от обстоятелствата, индонезийският президент
се съгласи с всичко.


Пазарите реагираха положително
на постигнатото споразумение, но политическите въпросителни остават.
През март предстоят избори за президент. Сухарто вече е приел
да се кандидатира за седми петгодишен президентски мандат, но
не е известен бъдещият вицепрезидент, който впоследствие вероятно
ще наследи трона на Сухарто. Усилено се говори, че той ще бъде
влиятелният министър на научните изследвания и технологиите Хабиби,
стар приятел на президента. Пазарите го възприемат като слаба
кандидатура, защото той не е много склонен към промени, особено
с исканата от международните институции дълбочина и няма подкрепата
на армията.


ТАЙЛАНД - ПАДНАЛИТЕ ДУХОМ


Първата жертва на азиатския
валутен грип беше Тайланд. Заболяването предизвика
обезценяване на националната валута с повече от 50% и затварянето
на 56 финансови компании. Страната получи 17.2 млрд. щ. долара
спешна помощ от МВФ и другите международни финансови институции
за възстановяване на икономиката си, а САЩ бяха остро критикувани,
че не вземат специално участие в акцията. Опразнените луксозни
офиси в търговски и финансови центрове отрезвиха правителството
и то започна да се вслушва, макар и не много охотно, в съветите
на хирурзите от Фонда. Бюджетът за 1998 г. беше намален
три пъти, а до края на януари е обявен нов кръг от съкращения.
Говорителят на правителството отказа да коментира конкретни цифри
и заяви, че съкращенията са необходими за компенсиране на недостатъчните
бюджетни приходи и за постигане на искания от МВФ бюджетен излишък.
Правителството намали разходите за финансовата 1998 г. на 800
млрд. тайландски бата от 1.008 трлн. бата за 1997 година. Изискването
на МВФ е през 1998 г. страната да има бюджетен излишък в размер
на 1% от БВП срещу дефицита от 1.6% за 1997 година. Но като се
има предвид достигналата до неочаквани размери криза в Югоизточна
Азия и очакванията, че Тайланд ще навлезе в рецесия, тези условия
вероятно ще бъдат смекчени. Основният проблем на Тайланд си остават
необслужваните кредити в размер на около 25% от БНП.


На фона на тази нерадостна
действителност обикновеният тайландец е в шок. Статистиката сочи,
че всеки ден в страната се самоубиват по 12 души, а съгласно проучване
на общественото мнение, проведено през декември 1997 г., 17% от
интервюираните 1186 жители на Банкок са заявили, че мислят за
самоубийство. Сега единственият процъфтяващ бизнес е на тези,
които се грижат за психическото здраве на хората. През последните
два месеца броят на посетилите частните антистресови клиники е
нараснал с 30%, а 14 горещи линии за психически съвети обслужват
всички желаещи да получат помощ. Правителството е решило да удвои
броя на частните и държавните психиатрични болници до 160. Все
повече тайландци се връщат към будизма, официалната религия на
страната. Храмовете в Банкок са пълни с бизнесмени, които се молят,
пеят и медитират заедно с монасите, които в повечето случаи предсказват
бъдещето и ръководят спиритически сеанси. Оказва се, че да си
будистки учител по медитация, е също много доходно, защото загубилите
работата си хора заменят бизнеса със сеанси. По думите на американски
банкер в Банкок някога напористите и енергични бизнесмени сега
са в шок, без изгледи да върнат вярата и оптимизма си. Бъдещето
изглежда мрачно. Освен ако не си гадател.


За следв-. брой


ЮЖНА КОРЕЯ - КРАЯТ НА
ЕДНА НАЦИОНАЛНА КУЛТУРА


За разлика от Индонезия
Южна Корея не очаква изборни емоции. Само преди един месец тя
избра за свой президент Ким Де Джунг, бивш дисидент, който ще
възстанови изхвърлените от употреба демократични принципи. Но
дали ще успее да се справи с икономическата криза, за чиито размери
дори не беше подозирал, преди да спечели изборите? Според Парк
Джин, политически секретар на отиващия си президент Ким Йон Сам,
това не е просто банкова или финансова криза. Това е криза
на националната култура.


Задачата на Ким наистина
е трудна. Получил невижданата досега неотложна помощ от МВФ и
другите международни финансови институции и държави за 57 млрд.
щ. долара, той трябва да се пребори с гигантските cheabol и да
превърне Южна Корея в отворена по западен стил икономика. И трябва
много да бърза, защото само през декември банкрутите отбелязаха
рекорд - 1226 фирми - два пъти повече от фалитите през ноември.
А през януари вероятно ще е още по-тежко, защото банките се въздържат
да отпускат кредити, а загубеното доверие на чуждестранните инвеститори
затвори вратата към капиталовите пазари. Предполага се, че загубите
на банките от неиздължени кредити са 20-25% от БНП на страната.
Краткосрочният чуждестранен дълг на Южна Корея се оценява от МВФ
на около 60 млрд. щ. долара (но някои независими институции я
изчисляват на повече от 100 млрд. щ. долара, включително задълженията
на задграничните клонове и поделения на корейските финансови институции).
Почти половината от този дълг се пада на корейски банки. Страната
успя да отложи с 90 дни (до края на март) изплащането на задължения
за около 20 млрд. щ. долара към банки от САЩ, Европа и Япония
и води преговори за рефинансирането или преоформянето на още 40
млрд. щ. долара краткосрочен дълг в дългосрочен, което ще повиши
доверието на чуждестранните инвеститори в страната. Изправило
се пред нерадостната обезценка с 50.2% на националната валута
спрямо щ. долар, през 1997 г. правителството взе спешни мерки
за връщане на чуждите капитали. То повиши процента на чуждестранното
участие в местни компании, а до края на 1998 г. той ще бъде напълно
премахнат. Местният пазар на облигации ще се отвори напълно за
чуждестранни участници, а от март 1998 г. на чуждестранните банки
и брокерски къщи ще бъде разрешено да създават дружества с ограничена
отговорност в страната. Правителството повиши тавана на лихвения
процент до 40% годишно. В края на февруари се очаква той да бъде
напълно премахнат. До началото на март ще бъде ревизиран Законът
за корпоративните банкрути, а до края на май петнадесет местни
банки ще трябва да разработят и представят планове за подобряване
на капиталовата си база и за постигане на Базелските капиталови
стандарти. До юни 1999 г. правителствто възнамерява да премахне
всички ограничения върху вноса в страната. Специален закон ще
дава право на контрол на Централната банка на страната над монетарната
политика, но ще отнеме контролните й функции над банките и ще
ги предостави на специален надзорен орган в структурата на Министерството
на финансите.


Замислените от новия президент
мерки наистина са впечатляващи. Но дали ще успее да се пребори
с мощните профсъюзи, които ще защитават работните места на членовете
си с всякакви средства? Повече от 300 банкови служители вече протестираха
срещу реформите на правителството, уплашени, че ще загубят работата
си. На 13 януари южнокорейското министерство на финансите и икономиката
обяви, че ще разреши на деветнадесет застрашени финансови институции,
между които First Korea Bank и Seoulbank, да се освободят от излишната
работна ръка по съкратена процедура. Но във всички случаи битката
с профсъюзните лидери предстои. От изхода й зависи дали преходът
в страната ще бъде демократичен, или ще се намеси винаги готовата
за действие армия. Трудно ще бъде и изкореняването на пропилата
съзнанието на всички южнокорейци корупция. Използват се връзки
дори за най-елементарен лекарски преглед, да не говорим за укритите
от данъчните власти мръсни пари, които се оценяват между 3 и 20
млрд. щ. долара. Новият президент заяви, че ще подкрепи емитирането
на нови, безименни облигации, за да върне обратно изнесените милиарди,
но не се отказва от борбата с корупцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във